„Използването на възможностите за добив на редкоземни елементи от въглищата е един от добрите начини за трансформация на въглищните мини след тяхното окончателно затваряне“, заяви минният инж. Красимир Гаврилов с дългогодишен стаж в специално интервю. Експертът посочи, че в световен мащаб интересът към разширяването на добива на редкоземни елементи става все по-голям.
Според прогнози на световни учени проучванията за редкоземни метали ще се удвоят до 2030 година, като инж. Гаврилов отбеляза, че много международни анализи споделят прогнози, че глобалният пазар на редкоземни елементи ще надхвърли 16 милиарда долара до следващата година.
Международни спецове обясняват, че добивът на редки метали може да се окаже важна стъпка в енергийния преход поради използването им при много нови и „зелени“ технологии. Минният инженер отбеляза, че редките метали могат да се използват както в индустрията, така и в развитието на зелени технологии, космонавтиката и авиацията и зададе болезнения въпрос „Защо и България да не се включи в разработването на подобни находища?“
Инж. Гаврилов коментира и друг работещ начин да бъдат „трансформирани“ въглищните мини след тяхното окончателно затваряне, а именно превръщането им във фотоволтаични паркове. „Процес, който вече виждаме и в България. Той е подходящ и широко приложим, тъй като затворените мини осигуряват широки свободни пространства, каквито се търсят именно за изграждането на соларни стопанства“, аргументира се експертът.
Инж. Красимир Гаврилов разкри още, че процесът по намиране и последващо извличане на редкоземни елементи от въглищата е не толкова скъп, по-скоро е „неизследван“ и „непознат“.
„Първенец в добива на редкоземни елементи е една от най-развитите световни икономики, а именно Китай“, обясни инж. Гаврилов.
По думите му Китай държи над 70% от световното производство и уточни, че други водещи държави са Русия, Бразилия и Виетнам. Ясно е, че проучвателните дейности са много обширен процес и със сигурност не могат да бъдат извършени за месец или два. Те включват създаване на геоложки и геофизични карти, проучвания, запознаване с готови и съставяне на нови доклади и публикации включително събиране на исторически данни, събиране и анализиране на проби и накрая оценка на всички получени данни за наличието, концентрацията и начина на асоцииране на редките земни елементи във въглищата и прослоиките от глини.
„Освен в проучвателни дейности, за да се завърши целият процес, ще е необходима икономическа оценка на възможностите за прилагане на съответната технология за добив. Необходим ще е и значителен финансов ресурс и експертен човешки капацитет, за да се доведат нещата до краен продукт, съответно даден редкоземен елемент“, подчерта инж. Гаврилов.
Според него поради ключовата важност на редкоземните метали за развитието на индустрията и зелените технологии по света има сериозен инвеститорски интерес от световни компании към развитието на подобни проекти.
На въпрос дали е възможно да се намери инвеститор, който да се заинтригува от тази дейност в България, инж. Красимир Гаврилов посочи, че САЩ в момента проявяват значителен интерес към проучвания и добив на редкоземни метали. По думите му сред основните причини за това е да се намали търговската зависимост от Китай. „Защо пък някоя американска компания да не инвестира в развитие на находища на редкоземни елементи в български мини? САЩ са важен партньор на България“, напомни инженерът.
„В момента интересът на чуждестранните инвеститори към Балканските страни е доста голям. Успешната реализация на проекти за извличане на редкоземни метали от въглища е въпрос и на избор на правилна технология, която е иновативна, щадяща и пречистваща околната среда“, разкри още инж. Гаврилов.
Попитан за ефекта за България при успешното развитие на подобни проекти, на първо място инж. Красимир Гаврилов изтъкна социалния фактор.
„Ако успешно бъдат приложени подобни проекти, ще бъде възможно да се запазят работните места на много миньори, защото чрез осигуряване на преквалификация след не толкова голяма пауза биха могли да се върнат на работа отново на същите места“, посочи експертът.
Според него едно е да накараш един миньор да се преквалифицира в сервитьор или счетоводител. Много по-лесно ще бъде да остане миньор, но вместо с въглища, да се занимава с добива на други земни елементи.
„Със сигурност преходът за тези хора би бил много по-лесен и не толкова труден психически. Успешното развитие на подобен проект ще окаже сериозно положително въздействие за икономиката и ще спомогне за подобряване на конкурентоспособността на България“, заключи инж. Красимир Гаврилов.
