Истанбул е град на контрастите. Съчетава европейската традиция и духа на Ориента, което го прави още по-привлекателен, още по-желан. Там времето тече по друг начин, а често и губиш представа за време. Китни дюкянчета, приютили подправки, плодове и произведения на изкуството, се редуват с магазинчета за баклава и локум и, разбира се, с места, на които можеш да видиш ментета от всякакъв вид на световни брандове. Турците са приветливи и трудолюбиви хора, но все още е пълно с хитреци, които владеят десетки трикове за привличане на вниманието – могат да изкопчат пари от теб за нищо, както се казва. Правят го така, че да не можеш да им се разсърдиш – усмихват ти се, гледат те право в очите и те пленяват с някоя измислена житейска история…
Като изключим задължителните туристически забележителности, останах удивен от новата сграда на „Истанбул Модерн“. Тя е по проект на Ренцо Пиано и приютява Музея за модерно изкуство. Фасадата е вдъхновена от сатенената повърхност на морето в непосредствена близост, покрита е с триизмерни алуминиеви панели, които отразяват водата, а контурите на музея напомнят разминаващи се кораби, каквито на пътя между Европа и Азия преминават от векове. Водният покрив е спирка за почивка на гларуси, които иначе не спират да се реят над вълните, докато туристи ги примамват с парченца симид.
Впечатлен съм обаче от начина, по който се чисти градът. По неофициални данни в него живеят 21 милиона души и въпреки това мегаполисът просто блести от чистота. „Истиклял“ е исторически известен като Голямото авеню на Пера и е една от най-известните улици на Истанбул.
Дълга е 1,4 километра и с е простира от северния край на средновековния италиански квартал Галата до площад „Таксим“. Вечер стотици хиляди местни жители и туристи излизат на разходка, тъй като по протежението ѝ са разположени всякакви магазини, сладкарници, барове и ресторанти.
Интензивното движение на хора продължава до малките часове на нощта, но въпреки това сутринта в 9 не можеш да видиш нито една хартийка, нито един фас по нея. Всяка една плочка се мие със сапун, а камионите за битови отпадъци събират разделно предварително сортираните в найлонови чували отпадъци. Ето това наистина си струва да се види, а опит е хубаво да почерпим час по-скоро.
Изобщо, Истанбул не спира да удивлява. Никога няма да спре.
Любимият поет на България Добромир Банев, специално за Novinar.bg
