Изчезна Червения пират, плашил Мария Габриел

Илко Захариев, станал известен от изявленията на полицейските началници при задържането му като Червения пират, е в неизвестност, пише „Сега“ .

Той бе арестуван на 29 февруари и обвинен, че е заплашил голяма група обществено известни личности, министри, магистрати, сред тях Мария Габриел и съдия Владислава Цариградска, която първа обяви за отправени заплахи, но не само с електронни съобщения. В средата на март Софийският градски съд окончателно освободи Захариев от ареста, като посочи, че е налице вероятност да не може да носи наказателна отговорност заради психичното му състояние.

Че Захариев е в неизвестност се разбира от искане на съдия Цариградска до Софийската районна прокуратура, цитирано от „Сега“. Той е бил лекуван в психиатрия в Бургас, след което е освободен, а в последните дни е изчезнал безследно, поради което е обявен от баща си за издирване от полицията. Тоест, ако единствено той е разпращал съобщенията, то всички заплашвани са в опасност. А ако има поръчители, самият Захариев би бил в опасност с оглед рисковете да ги разкрие, предупреждава Цариградска в искането си, цитирано от „Сега“.

Според прокуратурата имало безспорни доказателства, които показват, че именно от телефоните, намерени у Захариев, са изпращани десетки заплашителните имейли. От искането на съдия Цариградска се разбира, че държавното обвинение е ползвало експерти със съмнителни качества за психолого-психиатричната му експертиза. Не е проведен и следствен експеримент, който да докаже дали той е способен изобщо да разпрати имейли.

Изданието посочва, че в началото на този месец Цариградска се запознава с материалите по разследването и иска да получи копие от две експертизи – психолого-психиатричната и техническата на мобилните телефони, открити у него. Прокурорът Вера Маринова обаче отказва. След което Цариградска пише до нея въпросното искане да бъде преразгледано постановлението.

Според Цариградска от съдържанието на заплашителните писма и без специални знания човек може да стигне до извода, че техен автор са различни хора. Тя поставя под съмнение способността на един болен човек, водещ скитнически начин на живот край гробищата, сам да регистрира акаунти, един от тях чрез телефонен номер от Нигерия.

Тя посочва и свидетеля Д. Й. Д., който твърди, че е купил две от мобилните устройства, чрез които са изпращани заплахите.