Йетел България“ ще индексира месечните абонаменти спрямо официално обявения от Националния статистически институт средногодишен Индекс на потребителските цени за 2023 г., който е в размер на 9.5%, се казва в съобщение на сайта на компанията.
Индексацията ще бъде отразена във фактурите, издавани от 5 февруари 2024 г. Цените на останалите услуги, ползвани от потребителите, като интернет, телевизия, домашен телефон, планове за хора с увреждания, лизингови вноски, остават същите. Няма да се индексират и договори за мобилни услуги за частни клиенти, сключени след 05.11.2023 г.
Миналата седмица и другите два мобилни оператора в България – А1 и „Виваком“, също заявиха такова намерение. Абонатите на „Виваком“ ще плащат с 4.5% повече, отколкото миналата година, а в А1 още обмислят какъв ще е процентът на поскъпване.
Индексация на месечните абонаменти такси е предвидена в договорите и Общите условия. През 2023 г. отново имаше повишение, пак през февруари.
Депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Ивайло Мирчев заяви по този повод, че е реалистично до края на третото тримесечие на тази година парламентът да приложи мерки за противодействие на картелните действия на мобилните оператори, сред които условия за навлизане на нови играчи на пазара, нови правила за работа на комисиите за защита на конкуренцията и на потребителите и смяна на съставите им.
Омбудсманът Диана Ковачева определи действията на телекомите като абсолютно възмутителни.
Напомни, че държавата през миналата година е намалила наполовина таксите на мобилните оператори, и затова е учудена, че сега се стига дотук. През март миналата година служебният кабинет намали с 40% еднократните такси за честоти, които ще платят телекомите, в опит да ги накара да инвестират повече пари в 5G мрежите си.
Телекомите предприемат индексиране на цените си с инфлацията за трета година поред без държавните институции да се намесват.
Покрай миналогодишното увеличение беше поставен въпросът, че е дискриминационно потребителят да не може да се откаже от договора си, ако смята, че поскъпването е непосилно за него. Тогава „Дневник“ изпрати въпроси на Комисията за защита на потребителите (КЗП), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), както и пресцентъра на Министерския съвет. За месец отговори бяха получени от КРС и КЗК. Според КРС едностранното вдигане на цените от страна на мобилните оператори заради инфлацията не представлява изменение на условията на договора, ако увеличението на цените по причина на инфлацията е предвидено в договора. КРС изтъква като решаващ аргумент в това отношение решение на Съда на Европейския съюз от 2014 г., съгласно което абонатът няма право да прекрати едностранно договора си, без да плаща неустойки.
На въпроса на „Дневник“ към КЗК дали ще провери твърденията на депутати за вероятен картел между трите мобилни оператора и дали има становище по този въпрос, преди година от комисията отговориха, че тя осъществява постоянен мониторинг на пазара на телекомуникационните услуги и към момента извършва предварително проучване на поведението на трите мобилни оператора във връзка с индексацията на цените. Резултати от това проучване не бяха съобщени впоследствие.
В писмо до омбудсмана преди година и потребителската комисия изказа становище, че клаузите за индексация не може да се квалифицират като неравноправни, защото инфлацията е извън контрола на мобилните оператори, а след като залегнали в договора, не е едностранна промяна. Също така и защото потребителите имали право да се запознаят предварително с клаузите.
