Адвокат Йонко Грозев е роден през 1965 г. Завършва СУ „Климент Охридски“ през 1991 г. и магистърска степен по право, Харвард, 1994. От 1995 до 2005 е ръководител на правна програма на Български хелзинкски комитет. Той е един от най-известните адвокати, защитници на пострадали граждани в съдебни дела срещу общинските администрации.
– Г-н Грозев, вие имате популярност като адвокат, който често се явява като страна в дела на граждани срещу общините, смятате ли, че може да се търси отговорност от тази администрация за липса на контрол по повод на инцидента, станал преди дни, при който рухна тераса в центъра на София и уби един младеж, а две девойки са тежко ранени?
– При такива случаи отговорност носи собственикът на имота, който е допуснал той да бъде в такова състояние, което пък е породило риск за живота и здравето на трети лица. Отговорността може да е наказателна, или за причинени щети и вреди – имуществена. В този конкретен случай вина от държавата трудно може да бъде търсена. Освен ако този съществуващ риск не е бил известен на властите значително време преди инцидента. И ако институциите са имали информация за съществуващата опасност, но не са предприели никакви действия във връзка с контролните си правомощия.
– Често ли има дела, свързани с подобни злощастни случаи?
– Не са рядкост и зачестяват делата за немарливо изпълнение на отговорностите на общините. Основно това са процеси за вреди, настъпили по неизправни улични платна, по тротоари. Общината е собственик на инфраструктурата и отговаря за поддръжката на тези съоръжения. Тя трябва да следи за това да няма никакви рискове за гражданите, когато ги ползват. Това са най-масовите случаи по мои наблюдения. Най-изчерпателно обаче по този въпрос могат да отговорят самите общини по места.
– Какви са санкциите, които българският съд определя за виновните общини по тези казуси?
– Все още практиката на съдилищата в тази посока не е много изчистена. Воденето на такива дела от своя страна е ново явление за обществото ни. Макар че и преди 20 години съществуваше законодателната възможност да се водят такива дела, то тя не беше ползвана от гражданите. В последните десетина години вече можем да говорим за някаква практика във воденето на подобен род процеси. Преценката за това и определянето на обезщетението става по силата на един законов текст, в който се казва, че присъждането на този вид възмездие става „по справедливост“. Това е доста общ критерий. Той дава възможност за преценка на съдебните състави, която доста често се разминава в различните съдилища. Уеднаквяването на практиката в подхода е нещо, което ще отнеме доста време. Затова е трудно да се посочи конкретика какви точно обезщетения се присъждат за пострадалите.
– Какво може да получи като възмездие данъкоплатец, който си строши крайник поради незакърпен или непочистен от сняг тротоар например?
– Обезщетенията за подобно нараняване се движат в диапазона от 5000 -10 000 – 15 000 лв. То зависи от степента на увреждане, от състоянието на човека, от възстановяването му. Възможно е в определени случаи да се води спор за съпричиняване на увреждането, ако човекът по някакъв начин също е бил виновен за случая, ако не е внимавал и е бил непредвидлив.
– Чести са случаите, в които кучета нараняват хората, водят ли се съдебни битки за това?
– Да, има доста такива дела. Но за съжаление аз не съм участвал досега в такъв процес и не мога да кажа какви са практиките на съдилищата в това отношение. Но определено общината носи отговорност за несправянето с проблема с бездомните кучета. И такива дела има много, доколкото зная.
– Напоследък има ли тенденция гражданите по-често да си търсят правата в съда?
– По-скоро не. По принцип в България обръщането на гражданите към съдебните институции не е стандартна реакция, в съпоставка с други държави. Обяснението за това е в историята ни. Става въпрос за народопсихология и манталитет, изграждани през годините. Допреди две десетилетия държавата се отнасяше негативно и не поощряваше своите граждани да търсят отговорност от институциите. Съответно точно по тази причина делата, за които сега говорим бяха изключения. Всичко това създаде една правна култура, според която се гледа със скептицизъм на подобни претенции. Още повече че никога няма яснота какъв би бил крайният резултат от такива дела. Те няма как да се гледат без квалифицирана правна помощ, а това създава проблем за много хора. Защото възможността да се посрещнат разноските по едно такова дело, не е по джоба на мнозина граждани.
– Можете ли примерно и приблизително да ориентирате пострадалите с какви пари трябва да разполагат, за да предприемат такива действия?
– Пазарът на правни услуги в България е доста непрозрачен. Въпреки че аз самият практикувам на този пазар, трудно бих могъл да кажа какви са стандартните цени. Един възможен ориентир е наредбата на адвокатската колегия, която предвижда определени нива на възнаграждение. Но този норматив в никакъв случай не е категорична индикация. Има възможност, която много колеги практикуват с договореност на резултатен хонорар. Но не мога да дам общ и еднозначен отговор на вашия въпрос. Може би най-прагматично е хората да поговорят с няколко различни адвокати от различни кантори и така биха могли най-добре да си подберат защитник. Това е най-разумният и пазарен подход.
– Като изявен защитник на човешките права как ще коментирате препоръката на европейските съдии да се спре войната срещу нашия съд?
– Става въпрос за една мисия на Асоциацията на европейските съдии, които направиха коментари по отношение практиката на изпълнителната власт у нас да коментира съдебни спорове и решения, както и вината на някои подсъдими. Това се прави по един начин, който предпоставя вина, уронва престижа на съдебната система и внушава недоверие в системата в цялост. Общият коментар беше, че обсъжданията на работата на съдебната система трябва да се правят по начин, който да не подкопават доверието и независимостта на съда. А това за съжаление се прави упорито през последните години. Крайният резултат от тези спорове е, че цялата система не може да предостави на българското общество справедливо и ефективно решаване на съдебните спорове. Няма гаранция за върховенството на закона, нито пък гаранции за сигурността на гражданите. Мисля, че основният проблем произтича от неразбирането на това каква е ролята на всеки един от участниците в съдебния процес. Все пак ние имаме различни роли и отговаряме на различни изисквания. Не може да се изисква от адвоката да се държи така, сякаш той е обвинител по едно дело. Това не е неговата роля. Не може да се изисква това и от съда. Ролята на обвинението е поверена на полицията и прокуратурата. Именно това разпределяне на ролите в съдебния процес е една от основните гаранции, че ще имаме справедлив процес и няма да бъдат осъждани невинни лица, които не са извършили престъпление. Тези фундаментални принципи у нас в някаква степен се забравят. Това става, защото се преследват конкретни институционални интереси. И, разбира се, това е контрапродуктивно.
– Смятате ли, че спецсъдът ще допринесе в някаква степен за разрешаването на създалите се конфликти в системата?
– Не съм оптимист, че това ще стане. До този момент аз не съм чул нито едно разумно обяснение този съд какъв проблем в системата ще разреши. Обясненията за това непрекъснато се подменят. Веднъж, това е бързината, втори път е развиване на конкретната проблематика и т.н. Специализираният съд няма да може да реши нито един от реално съществуващите проблеми на съдебната система. А такива действителни проблеми има. Този съд ще се фокусира върху малък брой дела и не съм оптимист, че ще може ефективно да ги решава.
– Българският гражданин чувства ли се според вас като човек с права?
– За съжаление правосъдната система наистина работи по различен начин за бедните и за богатите. Затова смятам, че нашият гражданин не е най-точната илюстрация на човек с права.
