Швеция има глобална репутация на страна, която поддържа високи данъци и социално равенство, но се превърна в гореща точка за супербогаташи в Европа.
На остров Лидингьо има огромни червени и жълти дървени вили, разположени на скалисти върхове и бели минималистични имения с френски прозорци. Това е един от най-богатите квартали в Швеция и се намира на по-малко от половин час с кола от центъра на Стокхолм.
Серийният предприемач Конрад Бергстрьом показва своята винена изба с 3 000 бутилки. Имотът му разполага още с басейн, фитнес зала, тапицирана с кожа от северен елен и работилница, която се превръща в нощен клуб.
„Имам много приятели, които се занимават с музика, затова свирим много,“ обяснява Бергстрьом пред BBC. Той натрупва своето състояние от съосноваването на компании, сред които и такава за слушалки и тонколони, а това е един от четирите имота, които той притежава в Швеция и Испания.
Това не е изненадващ начин на живот за успешен предприемач, но нещото, което може да изненада наблюдателите по света, е колко много хора са станали богати колкото Бергстрьом или още по-богати в Швеция – страна, известна с лявата си политика.
Въпреки че в момента на власт е дясна коалиция, страната е управлявана от правителства, предвождани от социалдемократите през по-голяма част от последния век, които са избирани заради обещанията си за растеж на икономиката по един справедлив начин и данъци, които финансират една силно социална държава.
През последните три десетилетия обаче в Швеция има бум на супербогаташите.
През 1996 г. в страната е имало едва 28 души с лично състояние от 1 млрд. крони или повече (около 91 млн. долара по настоящия обменен курс), според класация, публикувана от някогашното шведско бизнес списание Veckans Affärer. Повечето от тях са от семейства, които са били богати поколения назад.
До 2021 г. в страната вече има 542 „милиардери в крони“, според сходен анализ на ежедневника Aftonbladet, а общото им богатство се е равнявало на 70% от БВП на Швеция.
Швеция, която е с население от едва 10 милиона души, също така може да се похвали с един от най-високите проценти на „милиардери в долари“ на глава от населението. В тазгодишната класация на Forbes фигурират 43-ма шведи с лично състояние от 1 млрд. долара или повече.
Това означава около четирима милиардери на всеки 1 милион души население, в сравнение с двама на 1 милион души в САЩ.
„Това се случи някакви незабелязано,“ казва Андреас Шервенка, журналист в Aftonbladet и автор на книгата „Алчната Швеция“, в която изследва постоянното увеличение на броя на супербогатите в Швеция.
„В Стокхолм обаче можете да се уверите сами в богатството и в контраста между супербогатите в някои райони на столицата и доста бедните хора в други части.“
Силициевата долина на Европа
Една от причините за увеличението на новобогаташите е процъфтяващата технологична сцена в Швеция. Страната има репутацията на Силициевата долина на Европа, като през последните две десетилетия там са създадени над 40 еднорози (компании, оценявани на по над 1 млрд. долара).
Skype и Spotify са основани там, както и компаниите за игри King и Mojang. Сред постигналите глобален успех в последно време са стартъп компанията за финансови технологии Tink, която беше придобита от Visa за около 2 млрд. долара по време на пандемията, компанията в сферата на здравеопазването Kry и компанията за електрически скутери Voi.
Ветеранът предприемач Ола Ахлварсон проследява тези успехи до 90-те години. Той казва, че благодарение на данъчните отстъпки за домашни компютри в Швеция, „всички са били свързани много по-бързо, в сравнение с други държави“.
Самият той е сериен предприемач и изтъква като нещо положително силната „култура на сътрудничество“ при стартъпите, като успешни предприемачи често се превръщат в модели на подражание и инвеститори в следващото поколение технологични компании.
Мащабите на Швеция също така превръщат страната в популярен тестови пазар. „Ако искате да видите дали нещо работи на по-голям пазар, можете с ограничени разходи и без много риск за вашата марка или за акциите на вашата компания да изпробвате различни неща тук,“ казва Ахлварсон.
Парични политики
Според Шервенка обаче, има и нещо друго, което заслужава повече внимание – паричните политики, които са подпомогнали трансформирането на страната в рай за супербогатите.
В Швеция лихвите бяха много ниски от началото на миналото десетилетия допреди няколко години. Това направи вземането на заеми евтино, така че шведите със свободни пари често избираха да инвестират в имоти или по-рискови неща, като технологични стартъпи, в резултат на което стойността на много от тях скочи.
„Един от големите фактори за това огромно увеличение на милиардерите е, че години наред имахме доста сериозна инфлация при стойността на активите,“ казва Шервенка.
Въпреки че хората с най-високи доходи в Швеция плащат над 50% данъци, които са едни от най-високите в Европа, той твърди, че няколко поредни правителства са коригирали някои данъци по начин, който облагодетелства богатите.
Страната премахна данъците върху богатството и наследството през първото десетилетие на новото хилядолетие, а данъците върху печалбите от акции и дивиденти са много по-ниски, в сравнение с тези върху заплатите. Корпоративният данък също беше намален от около 30% през 90-те години до около 20%, което е малко под средното ниво за Европа.
„Ако сте милиардер в днешно време, не трябва да напускате Швеция. Всъщност, някои милиардери дори идват тук“.
Конрад Бергстрьом споделя мнението, че Швеция има „много благоприятна данъчна система, ако създавате компании“. Той обаче твърди, че неговото богатство оказва положителен ефект, защото неговият бизнес и домове, осигуряват заетост за други хора.
„Имаме бавачка, градинар и почистващ персонал, а това също създава още работни места. Затова не трябва да забравяме как градим обществото.“
Бергстрьом посочва, че богати шведски предприемачи и рискови капиталисти също така инвестират все повече парите си в стартъп компании, които са фокусирани върху подобряването на състоянието на обществото или околната среда.
През 2023 г. 74% от цялото финансиране с рисков капитал за шведски стартъпи е било насочено точно към такива компании, които оказват въздействие. Това е най-високият процент в ЕС и надхвърля значително средното европейско ниво от 35%, сочат данни на Dealroom.
Най-известният такъв инвеститор в страната може би е Никлас Аделберт, който съосновава финтех платформата Klarna. През 2017 г. той използва 130 млн. долара от своето богатство, за да създаде Norrsken Foundation – организация, която подкрепя и инвестира в подобни компании.
„Няма навиците на милиардерите по отношение на неща, като яхти или частни самолети или нещо такова,“ казва Аделберт. „Това е моята рецепта за щастие.“
Дебатът за богатството
Други обаче твърдят, че в Швеция липса един по-задълбочен обществен дебат относно милиардерското богатство, отвъд това как предприемачите харчат своето състояние.
Проведено наскоро изследване на университета Örebro заключава, че медийният имидж на шведските милиардери е преобладаващо положителен и предполага, че тяхното състояние рядко се обяснява в контекста на променящата се икономическа политика на нацията.
„Докато супербогатите са възприемани като въплъщение на идеалите на неолибералната ера, като усърдна работа, поемане на рискове и предприемаческа нагласа, неравенството зад всичко това не се поставя под въпрос,“ казва медийният изследовател Аксел Викстрьом.
Шервенка допълва, че дебатите за облагането с данъци на супербогатите не са толкова силно изразени в Швеция, колкото в много други западни държави, като САЩ.
„Това е нещо като парадокс. Човек би си помислил, че заради това, че сме възприемани като социалистическа страна, това би било най-важното нещо,“ казва авторът. „Смятам, че това е свързано с факта, че по-скоро сме придобили манталитета на ‘победителят взема всичко’.
„Че, ако просто си изиграете картите правилно вие също можете да станете милиардер. А това е доста значителна промяна в манталитета на шведите.“
Класацията на богатите шведи също така разкрива, че богатството в страната остава до голяма степен концентрирано в ръцете на бели мъже, въпреки голямото имигрантско население и провежданите в продължение на десетилетия политики за равенство между половете.
„Да, това е място, където хората могат да трупат ново богатство, но това все още един много затворен кръг и има двойни стандарти по отношение на това идеите на кого ще бъдат финансирани,“ казва Лола Акинмаде, шведска писателка и предприемач от нигерийски произход. „Швеция е невероятна страна, която е лидер в много отношения, но все още има много хора, които са изключени от системата.“