Българските домакинства държат в банките у нас близо 78 млрд. лв., а фирмите – още почти 42 млрд. лв. Това е планина от пари. Въпросните 120 млрд. лв. представляват около 65% от БВП, сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към 30 ноември 2023 г.
През миналата година тези купища спестявания докараха за вложителите почти нулева доходност. И в момента на сайтовете на големи банки у нас все още стоят линковете към спрените от продажба срочни депозити, а тези, в които продуктът все пак съществува, е посочено, че приложимият лихвен процент в повечето случаи е 0.00%. По официални данни на БНБ влоговете в банките са се олихвявали на годишна база средно между 0.07% и 0.16% (в левове) за домакинствата от януари до ноември 2023 г., и с между 0.28% до 1.43% – за фирмите.
На този фон, с няколко обичайни операции, банките, които имат централи в еврозоната, можеха да получат срещу привлечения ресурс между 2% и 4%, ако депозират парите в Европейската централна банка. Или около 5% лихва, ако си бяха купили български ДЦК на двата големи международни аукциона, които българското правителство проведе през 2023 г.
Така, без почти никакви усилия и риск, търговските банки и останалите финансови посредници печелят стотици милиони в България за сметка на реалните спестители – граждани и фирми, държащи в банките десетки милиарди при почти нулеви лихви.
Дисбаланс
Абсурдната ситуация цяла година е обект на дискусии във финансовите среди, защото вероятно няма икономист, който да смята за нормално в сегашната ситуация лихвите по жилищните кредити в левове у нас да са на ниво 2.6-2.8% при 4.8% в Германия и 7-8% в САЩ. Освен това излиза, че домакинствата в България се финансират при наполовина по-ниска лихва, когато купуват жилище, от тази, при която тегли заеми държавата.
В резултат на този тежък дисбаланс към 30 ноември печалбата на банковата система у нас достигна 3.3 млрд. лв. – исторически рекорд, който включва и 75% ръст на положителния финансов резултат спрямо миналата година. И този ръст се дължи не толкова на таксите и комисионите, както си мислят повечето потребители, а преобладаващо именно на огромния скок на дохода от лихви.
С други думи, банките у нас трупат свръхпечалби за сметка на вложителите и отказват да трансферират световната тенденция на вдигане на лихвите и затягане на паричната политика у нас. Въпреки че предприе няколко мерки за противодействие, Българската народна банка се оказа неспособна да отговори достатъчно ефективно на абсурдната ситуация – както заради ограниченията на валутния борд, така и заради липсата на достатъчно воля смяната на курса на паричната политика в еврозоната да се приложи с по-голяма строгост и у нас.
Има решение
В търсене на изход от ситуацията все повече играчи на финансовия пазар, но също и експерти се застъпват за една изпробвана и работеща идея – да се отвори пазарът на български държавни ценни книжа (тоест на държавен дълг) и за обикновените граждани с по-дребни спестявания – например 1000 лв., 5000 лв., 10 000 лв. и т. н. Така правителството може да създаде реална инвестиционна алтернатива за хилядите спестители, да стимулира банките да нормализират лихвите по влоговете, да вземе дълг на по-ниска цена и да остави печалбата от това на собствените си граждани вместо да я праща зад граница.
Най-последователно темата бе поставена на различни финансови форуми от представителите на Българската фондова борса, но също и от мениджърите на известни инвестиционни посредници – например Камен Колчев от „Елана“.
В България ДЦК за граждани са се продавали в края на 90-те години, а след това Министерството на финансите не желае да отваря темата, каквато е политиката и към момента. В резултат в момента дребните инвеститори на практика са изхвърлени от пазара на практически безрисковата инвестиционна алтернатива заради високия праг на вложението, което трябва да се направи – минимум 100 000 лева или евро, и високите комисиони на посредниците. Mediapool така и не получи отговор от ведомството на Асен Василев за позицията му по темата.
Как реагира еврозоната
Крещящата несправедливост с нулевите лихви по влоговете и огромните печалби на алчните банки се оказва тема и за еврозоната, поради което много европейски държави решиха да реагират на проблема не само по икономически, но и по политически причини.
Белгия например предизвика фурор в края на лятото на 2023 г., като набра рекордните 21.9 млрд. евро в кампания по емитиране на държавен дълг (ДЦК), насочена към дребните спестители. Целта ѝ бе да се конкурира с нищожните банкови лихви по депозитите.
„Продажбата, стартирала на 24 август, имаше за цел да окаже натиск върху банките да повишат лихвите по депозитите. Това бележи най-голямото привличане на финансиране от домакинства в историята на Белгия и вероятно е най-голямата продажба на облигации на дребно в Европа, каза държавната агенция за дълга на страната“, коментира Ройтерс в началото на септември. В публикацията се припомня, че европейските банки, които бяха затрупани с пари заради разхлабената политика на ЕЦБ, се противопоставиха на повишаването на лихвите по спестяванията, докато пазарните лихвени проценти скочиха, след като централните банки предприеха курс към борба с инфлацията. Всичко това подтикна домакинствата да теглят парите си, търсейки по-добра възвращаемост, а не да спестяват.
Едногодишните белгийски бондове бяха с лихвен купон от 3.3%, което е доста над доходността по банковите спестявания. „Файненшъл таймс“ коментира, че търсенето на белгийските книжа е надхвърлило 4 пъти първоначалния обем, заложен от правителството, а постигнатата доходност е спестила 152 млн. евро от лихвени разходи на правителството през следващото десетилетие.
Мащабът на търсенето на ценните книжа е „ясен сигнал за банките“, каза след успешната емисия белгийският министър на финансите Винсент Ван Петегхем пред Ройтерс, добавяйки, че никога не е очаквал продажбата да се окаже толкова популярна. „Спестителите дават сигнал на своите банки да кажат: очакваме по-висока възвръщаемост от тази, която вие предлагате в момента по вашите спестовни сметки. Искаме поне същото уважение, което имате към вашите акционери“, каза той.
По-рано през годината Италия набра по подобна схема 18 млрд. евро от вложителите, като страната има дългогодишна политика с програма за продажба на правителствен дълг на дребно. Други страни от ЕС също последваха тренда. Португалия увеличи сумата на дълга, продаден на инвеститори на дребно с 11 млрд. евро през годината до юли, а Гърция отвори търг за облигации директно за гражданите миналата седмица за първи път от 2021 г. насам, набирайки 187 млн. евро.
Освен по-висока доходност в сравнение с повечето големи банки, правителствата предлагат и данъчни стимули за гражданите, които купуват техния дълг. Държавните облигации на Италия и Белгия се облагат с около половината от ставката на другите спестовни и инвестиционни продукти. Облигациите на Гърция бяха емитирани без данъци.
Малко преди Коледа румънското правителство издаде бондове за близо 500 млн. евро на 14-я търг от програмата за дребни инвеститори „Фиделис“, реализирана през последните четири години чрез Букурещката фондова борса. Общата сума, която румънските граждани са вложили в правителствен дълг по програмата за цялата 2023 г., е 1.9 млрд. евро.
