Какво е Парижки синдром? Или как културният шок може да убие едно пътуване

Терминът за туристи, които не са влюбени в града на любовта и светлината, набира популярност в социалните медии

Американска туристка наскоро преживя сериозно разочарование, след като не се наслади на мечтаното си пътуване във Франция.

Блотърът Анджела от Сан Франциско разплакана се обърна към TikTok, за да изрази притеснението си, че се чувства „изолирана“, защото не говори френски по време на посещението си в Лион по Нова година.

Тя каза: „Чувствам се почти глупаво, че дойдох тук и харча пари“, преди да добави: „Тук съм, за да уча и изследвам, но опитът е просто… не ми харесва наистина.“

Видеото е гледано над 6.8 милиона пъти, откакто беше публикувано миналата седмица със заглавие „Франция ме разплака“, като общественото мнение относно културния етикет по време на пътуване в чужбина е раздвоено.

Изненадващо, Анджела не е сама в своя културен шок от градската си почивка – особено когато става дума за Франция.

Туристите, които си създават идеализиран образ на френските градове, особено на Париж – богатия и привлекателен метрополис, предлагащ романтика, който сме гледали толкова дълго на големия и малък екран – отбелязват как мръсната, шумна и пренаселена френска столици ги е изпълнила с недоволство и дори шокирала ги е шокирала.

В случаите, в които шокът е толкова голям, че води до появата на видими симптоми, той е известен като Парижки синдром.

Какво представлява синдромът?

Парижкият синдром често се определя като „състояние на тежък културен шок“, посочва The Independent. Физическите и психологически симптоми, когато Париж не оправдае очакванията на туристите, включват халюцинации, ускорен пулс, замаяност и гадене.

Кога се появява за първи път?

Синдромът е наименуван от психиатъра Хироаки Ота през 80-те години на миналия век. Смята се, че комбинация от фактори обяснява защо жертвите му са почти изключително японци.

Едни от тях са илюзорната представа за Париж, налагана от японската поп култура, сложната езикова бариера и суровите културни контрасти. Няколко японски туристи дори са приети в психиатрични клиники за лечение при екстремни прояви на синдрома от началото на 2000-те години.

Наистина ли има такъв синдром?

Да – макар и да се среща рядко. Всяка година около 20 японски туристи са засегнати от болестта. Непотвърдени данни сочат, че японското посолство в Париж има 24-часова гореща линия за спешни случаи за онези, които страдат от симптоми, свързани с получена психическа травма при пътуване.

Само за Париж ли се отнася?

Известно е, че подобни психиатрични симптоми изпитват и туристите, посещаващи Йерусалим. Предизвикано от близостта на светите места, психотичното състояние на параноя може да засегне туристи и поклонници в града, като често е свързвано с интензивно религиозно преживяване.

Във Флоренция летовниците, пренаситени от изкуството и архитектурата на италианския град, могат да изпитат Синдрома на Стендал – параноя и сърцебиене, предизвикани от историческото значение и красотата на това, което виждат.

Как да избегнем Парижкия синдром?

Не забравяйте, че Париж страда от същите недостатъци, характерни за повечето градове по света.

Свалянето на розовите очила и приемането на реалността на пренаселените туристически зони и отчужденото отношение на местните жители, може да помогне в борбата с потенциалното разочарование.

Криминални истории, разказани от Novinar.bg, четете ТУК
Запознайте се с мненията и коментарите на публични личности ТУК
Не пропускайте нищо важно с „Гласът на Новинар
Запазете Novinar.bg в любимите си отметки и заповядайте отново при нас!