Все по-малко жилища се строят у нас след пиковата 2022 г. По-малко от половината домакинства в страната пък имат възможност за закупят жилище.
“Пазарът за имоти е свързан с кредитната активност. Голяма част от купувачите си купуват имот с дългосрочен кредит. Той е голям и зависи от лихвените проценти. България е с най-ниските лихви в ЕС след Малта. Ако те се повишат, вноската се повишава и това не е нещо, което ви засяга няколко месеца напред, а над 20 години напред, защото вече има и 35-годишни кредити“, посочи той.
Средната лихва по ипотеките в еврозоната е около 4%, а Европейската централна банка също е повишила лихвите с четири и половина пункта за последната година и половина. У нас все още не е последвало нищо, отчете Богданов.
Той прогнозира, че в някакъв момент ще има корекция, но не се ангажира със срок.
“Все някога България ще се адаптира към тази тенденция. Защо става толкова бавно? Най-малкото, защото българските спестители все още не са се сетили, че вместо да си държат парите на нула процента доходност в търговска банка, могат да си купят, да речем, германски, нидерландски, белгийски или пък дори български държавни ценни книжа с доходност от 3 до 4,5%, които са със сходно ниво на риск – близък до нулата. Въпросът е доколко относително консервативния български спестител ще търпи парите му в банка да носят нула. Когато това се промени, очевидно лихвите по депозитите ще започнат да нарастват, туй като ще има изтичане на депозити от банките към други инвестиционни продукти. Банките ще започнат да предлагат по-високи лихви по депозитите, което означава и вдигане на лихвите по кредитите“, обясни икономистът.