Преговорите за членството на България в шенгенското пространство и резултатът от тях бяха атакувани от политически опоненти в България още преди да се стигне до решението в предпоследния ден на годината. Позоваването на критиците беше не на конкретни документи или проекти, а на медийни публикации.
То продължи с обвинения, определени от правителството като чиста дезинформация, и след като заедно с Румъния за страната беше решено да се пътува без проверка на документите в шенгенското пространство от края на март само на границите на летища и пристанища на 27-те страни членки.
Както решението на Съвета на Европейския съюз от 30 декември, така и тристранното изявление Австрия – България – Румъния не са някакви секретни или поверителни документи – те са публикувани в държавния вестник на ЕС в края на 2023 г. Решението за първа фаза от допускането в Шенген заема само една страница и има два члена в документ, който заедно с титулната страница и приложение, изброяващо на кои документи конкретно се позовава, е общо 13 страници. По-малко от две страници е изявлението на Австрия и двете кандидатстващи държави, т.е. това не са едностранни „австрийски условия“, добавени като анекс. Има и половин страница изявление на Европейската комисия, от което 90% са включени в документа на трите държави.
Факти и разяснения
„Дневник“ представя основните моменти от тях с кратки обяснения какво произтича от някои от текстовете.
- Решението е взето с писмена процедура за одобрение, която е отнела два часа и половина. Открита е на 30 декември в 18:52 ч. централноевропейско време и е приключила в 21:30 ч.
Два часа преди откриването на процедурата австрийската официална информационна агенция АПА съобщи, че 24 часа по-рано, на 29 декември вечерта, правителството във Виена е дало съгласието си за двете страни и е уведомило партньорските страни и Европейската комисия с писмо до Брюксел. Това е потвърждение на тезата, че за членството ще се работи до последната минута от испанското председателство в края на 2023 г.
- С решението от 30 декември е одобрено „пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния“ и че „необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото са спазени в тези държави членки“.
Изразът „пълното прилагане“ е основанието българското правителство да разпространи новината с твърдението, че България става пълноправен член на Шенген. В действителност тук има нужда от повече правна яснота, тъй като никога досега страна не е приемана в споразумението, без да е посочена дата за действието му по всички граници, включително сухопътните. От друга страна, няма такова нещо като „1/2 член“ или „50%“ член – логиката в случая изглежда е, че държава се приема като „100% член“, но с отложени за известно време част от правомощията.
- „По технически и оперативни причини е целесъобразно първо да бъдат премахнати проверките по вътрешните въздушни и морски граници възможно най-скоро през 2024 г.“
В тази формулировка няма нищо, което дори да намеква, че България и Румъния не са готови за 100% членство. Тя по-скоро изглежда като довод за бързо сваляне на паспортния контрол – по-малко от три месеца след решението. За България то засяга само граничния контрол в четирите международни летища: София, Варна, Пловдив и Бургас (общо през Варна и Пловдив минават около половината от потока пътници на София). Както и в морските (основно Варна и Бургас) и дунавските пристанища (7 са с национално значение, но само някои от тях обслужват пътници), като тепърва властите ще трябва да разяснят как ще действа новият режим там.
© Reuters Близо две трети от достигащите до Австрия мигранти минават по каналите през Италия и Испания. От България са около 2%, твърдят управляващите.
- „Тези проверки следва да бъдат премахнати на първата възможна дата, съответстваща на сезонната промяна на графика на IATA.“
Това е друг начин да се посочи ориентировъчна дата за въздушните граници, без тя да се споменава. Най-близката такава е 24 март, когато съгласно годишния календар на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) влиза в сила лятното разписание на авиокомпаниите. Ако по някаква причина тази дата бъде пропусната, ще трябва да се чака до въвеждането на зимното разписание на 27 октомври 2024 г.
- „От 31 март 2024 г. проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници със и между България и Румъния се премахват и разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, посочени в приложението, се прилагат за България и за Румъния както помежду им, така и в отношенията им с …“ (следва изброяване на страните от шенгенското споразумение – бел. ред.)
Конкретната дата – и за летищата, и за морските граници – е посочена в член 1 на решението. Досегашните 23 страни плюс България и Румъния са се съгласили, че от 31 март няма причина от граждани на двете страни да се изисква паспортен контрол в шенгенското пространство с изключение на сухопътните граници. Освен ако някоя страна член не е въвела (или впоследствие не въведе) временна проверка от съображения за сигурност, но това важи за всички „шенгенски граждани“, не само за българи и румънци.
- „Съветът ще се стреми да вземе решение за премахване на проверките на лица на вътрешните сухопътни граници. Това решение ще се вземе от Съвета с единодушие (…).“ като „се вземат предвид съответните технически и оперативни договорености по тези граници и актуалното състояние на взаимното сътрудничество, посочено в съображение 11.“
Това е едно от решенията, които България се опитваше да избегне, като се договори за конкретна дата за отваряне и на сухопътните граници. То означава, че вместо автоматично разширяване на новия режим за българи и румънци по границите ще трябва отново да бъдат непрекъснато убеждавани 27-те правителства от Шенген (4 от тях не са от ЕС), че ако е имало някакви проблеми, те са преодолени и граничната сигурност е дори по-добра, отколкото на 31 март 2024 г. Само една държава да не е съгласна, сухопътните паспортни проверки за България и Румъния продължават да действат, колоните от тежки и леки автомобили по границите остават реалност.
Някои български и румънски визи стават шенгенски
Решението на Съвета на ЕС от 31 декември е от само два члена, като вторият засяга визите краткосрочно пребиваване, издадени до 31 март 2024 г. от България и Румъния за чужденци. Валидността им не се прекратява на датата на влизането в Шенген и с тях може да се преминава транзитно през другите шенгенски страни или да се остава на тяхна територия, но не повече от 90 дни в рамките на 180 дни (доколкото тези държави признават такива визи за краткосрочно пребиваване за посочените цели).
Иначе казано, тази категория визи, издадени от България и Румъния, ще действат и като шенгенски визи.
В момента българската виза за краткосрочно пребиваване (т.нар. тип С) може да е за еднократно, двукратно или многократно влизане за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 6 месеца, считано от датата на първото влизане. Многократната виза може да бъде със срок на валидност до 12 месеца или по изключение – до 5 години, като от нея могат да се ползват, най-общо казано, бизнесмени, чужденци със семейни връзки в България или международни шофьори и железничари от международни влакове. Падането на Шенген за въздушна и морска граница, изглежда, не важи за последните две групи, освен ако тираджиите не пътуват камиона си с кораб или речен шлеп или не идват със самолет или кораб да откарат товар.
Правилото за престой „не повече от 90 дни в рамките на 180 дни“ беше веднага посочено от британски медии като една от загубите за британците. Някои от тях са го използвали да пребивават ту в Гърция, ту в България, като ги редуват и така си запълват половин година. Сега на 90-ия ден ще трябва да се напусне шенгенското пространство, независимо къде се намират.
Допълнителните изявления
Отделно от решението на Съвета на ЕС от 30 декември има два документа, които не са част от него. Първият е изявление на Европейската комисия, а вторият е Съвместно изявление на Австрия, България и Румъния.
В самото решение вторият текст е споменат, без да се посочват трите държави в контекста на това, че е „взет под внимание“ и че подобни „допълнителните мерки и ангажименти“ в двете изявления са изиграли важна роля Съветът да вземе решението. „Съветът взема под внимание факта, че е налице взаимно разбирателство за бъдещо сътрудничество между някои държави членки с подкрепата на Комисията“, се казва в решението от 30 декември.
Тези формулировки не звучат като „условия“ на Австрия към решението. Те са важни за правителството във Виена и имат значение в Брюксел, но само се взимат „под внимание“, а Европейската комисия ще подкрепя сътрудничеството по тях. Никъде 27-те държави от Шенген не са записали, че докато не ги приложат България, Румъния и еврокомисията, няма да има решение за сухопътните граници.
Но в самото тристранно споразумение изрично е посочено,че Виена няма да каже „да“ преди реализирането им в частта, наречена „Какво предстои“:
Тристранното изявление, т.е. това са точки и на България и Румъния, има допълнително заглавие „Продължаване на съвместните усилия за борба с незаконната миграция (допълнителни мерки и ангажименти)“ и изброява петте пункта:
1. „България и Румъния трябва да бъдат допълнително подкрепени в защитата на външните граници на ЕС.
● Присъствието на FRONTEX на българско-турската граница трябва да бъде поне утроено; освен това присъствието на гранична охрана на FRONTEX на сръбско-българската границата трябва да се увеличи.
● Значителна финансова подкрепа, предоставена от Европейската комисия за охрана на българските и румънските външни граници (разширяване на граничното наблюдение: например с офроуд превозни средства, дронове, електронни системи за наблюдение, поддръжка на загражденията).
● Стабилизиране на пилотните проекти по външните граници (BG-TK и RO-SER) и поемане на ангажимент за преминаване към по-структурно споразумение (например съвместен план за действие или декларация с Европейска комисия и агенции).“
И по трите изброени подусловия се разговаря или вече има договорености и не е проблем да се случи. Те са повторени почти едно към едно в отделното изявление на Евпопейската комисия
2. „Засилване на граничния контрол по сухопътните граници между България и Румъния, както и от Румъния на границата с Унгария (например многостранни екипи за компенсаторни мерки, създаващи многофилтърна система за по-нататъшно справяне с нередовната миграция).“
Тази формулировка се нуждае от разяснение в България. От една страна, тя може да означава затормозяване с още повече проверки на трафика между двете страни и от Румъния през първата шенгенска граница с Унгария. От друга, вече са отправяни покани австрийци да се включат в екипите, а повече и по-добра техника за проследяване и проверка, както и борбата вътре в страната с трафикантите на хора, да спират по-ефективно нередовни мигранти.
3. „Съвместна работа за ограничаване на вторичните движения в съответствие с правото на Съюза, по-специално като се ангажират бързо и старателно да прилагат изцяло достиженията на правото от Дъблин, чрез незабавно приемане обратно на всички търсещи убежище, за които България и Румъния са отговорни в съответствие с Дъблинския регламент (и бъдещата Регулация за предоставяне на убежище и управление на миграцията), без никакви ограничения (особено по отношение на брой хора, които трябва да бъдат взети обратно в рамките на един месец), чрез обратно приемане на бенефициенти на международна закрила в България и Румъния, както и чрез гарантиране на бързи (макс. 3 работни дни) отговори за заявки за връщане/поемане на случая. Това в момента е особено от значение за афганистанци и сирийци, търсещи убежище.“
В това дълго изречение има една конкретна важна фраза – „за които България и Румъния са отговорни в съответствие с Дъблинския регламент“, докато критиците в България видяха само думите „афганистанци и сирийци“ и ги раздуха в края на декември до „6 хил. още тази година“ (макар че темпото, с което се връщат, би отнело 60 години за толкова хора) и дори за „200 хил. в следващите 1-2 години“.
Правителството обясни почти веднага след обявяването на решението за влизане в Шенген, че този ангажимент всъщност е задължение на всяка държава в ЕС съгласно Регламента Дъблин от 2013 г. насам. Тоест би трябвало да се прилага от поредица правителства на ГЕРБ през изминалите от тогава 10 години. Австрийците искат по-строгото изпълнение и приемане обратно на лица, регистрирани като търсещи международна закрила в България и за които България е отговорна като държавата на първо влизане в ЕС. От Министерския съвет уточниха:
- Според Регламента Дъблин търсещите убежище не могат да избират страната, в която да им се предостави защита и тяхната молба следва да бъде обработена от единствено отговорната държава членка. (Това е сигналът, изпращан към канещите се да поемат към Европа, се казва в тристранното изявление – бел. ред.)
- Ангажиментът, който се поема, е за засилено сътрудничество с ускорени темпове на работа и без излишни формалности. България няма и не може да приема лица, за които не е отговорна.
4. „Разполагане на съветници по документи (включително австрийски съветници) за съответните полети на летища в България и Румъния; проверки на място при пристигане в Австрия в съответствие със законодателството на Съюза.“
Тук въпросът е как ще се прилага от австрийците втората част от условието. Ако въпросните проверки на място (spot checks) са твърде чести, това ще затормози свободното движение на хора и може да се окаже не толкова съответствие, колкото възпрепятстване прилагането на законодателството на Съюза.
5. „Ангажимент за обсъждане през 2024 г. функционирането на шенгенското пространство и подготвителна работа за компенсаторни мерки на границата с Румъния и България.“
В това последно „условие“ е заложено нещо, за което Виена призовава от месеци насам не България или Румъния, а всички членове в Шенген и в ЕС. В този дух – и имайки предвид, че е подписано от двете страни кандидатки – то най-вероятно е политически жест към Австрия да бъде подкрепена тази нейна кауза за по-ефективен Шенген. Още повече че въпросните „компенсаторни мерки“ ще бъдат в значителна част програми и финансиране от ЕС за българската сухопътна граница. Но ако Виена реши да затормози процеса за „сухоземен Шенген“, може да прибегне до този последен пункт, изпълнението на който не зависи единствено от властите в София и Букурещ.
Ангажиментите от Европейската комисия
Със свое изявление, приветстващо това на трите държави, комисията отговори какво вече се прави и какво ще направи по „условията“ и то е включено още в началото на тристранното изявление. Добавени са само малки уточнения като това, че може да се използва Европейският корпус за гранична и брегова охрана, особено на границите между България и Турция и между България и Сърбия.
Комисията припомни, че функционирането на шенгенското пространство ще продължи да се обсъжда през 2024 г. в Шенгенския съвет. Оперативните усилия за сътрудничество ще продължат да се осигуряват с подкрепата на т.нар. шенгенски координатор. В момента това е Хенрик Нилсен, който е зам. генерален директор за Шенген и вътрешната сигурност в Генералната дирекция за миграцията и вътрешните работи към Европейската комисия.
