доброволчество
доброволчество

Калин Каменов: Доброволчеството трябва да се възпитава в училище

Все още обсъждаме дали да има орган, който да ги контролира, и кой да води регистър на дейността им

Калин Каменов е роден на 19 юли 1980 г. във Враца. Завършил е Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, специалност „Право“. От 2010 до 2013 г. е зам.-председател и председател на Държавната агенция за закрила на детето. Бил е председател на обществения съвет към Фонда за лечение на деца. В момента е зам.-министър на младежта и спорта. Ръководи работната група, която изготвя законопроект за доброволчеството.

– Г-н Каменов, какви ще бъдат правата и задълженията на доброволците според новия законопроект за доброволчеството?

– Това ще е закон, който като цяло ще обяснява какво е доброволческа дейност, какви са видовете доброволчество, какви права и задължения имат доброволците. Нещо, което до този момент според българската нормативна уредба не съществува. Надявам се много скоро България да се нареди до държавите, които ще имат Закон за доброволчеството така, че когато се осъществява доброволческа дейност, най-малкото онези, които участват, да знаят какви права имат, какво могат да правят като доброволци, какво могат да ползват, могат да се валидират техните знания и умения в рамките на доброволчеството. Смятам, че това е важно и последните години го доказаха. За съжаление, малко погрешно разбираме доброволчеството в България и като се каже доброволчество, веднага се сещаме за акциите, свързани с бедствия и аварии или с даряването на едно левче по Коледа или Великден. Това не е точно доброволчество. Доброволчеството всъщност има много различни аспекти. Те са в социалната дейност, в хуманитарните, екологичните акции, в социалните кампании. В спорта дори има добри практики през последните години. Въпросът е, че много малко се знае за това.

Идеята на закона е да направи така, че когато един доброволец тръгне да осъществява доброволческа дейност, да знае по какъв начин са защитени неговите права. Има ли право на застраховка, кой го организира, кога се организира това доброволчество, дали е краткосрочно или дългосрочно, ако е корпоративно, по какъв начин и кой го организира. Ако това доброволчество е корпоративно, дали трябва да се осъществява в извънработно време или в работно време, кой може да го прави. Да не се окаже всъщност, че корпоративното доброволчество се превръща в експлоатация на работниците, което е криворазбрано доброволчество. Това не трябва да се допуска. Надявам се тези неточности и неясности в рамките на сферата на доброволчеството да бъдат изчистени. Спорно е, между другото, колко доброволци има в България? Никой не знае на този етап.

– Твърди се, че около 80 000 души осъществяват доброволческа дейност.

– Твърди се, че са 80 000, а БЧК твърди, че само те имат 100 000 доброволни членове, което пак е разминаване в информацията. В този закон дори се описва кой и по какъв начин може да води регистър на доброволците. Това е все още спорен текст – дали да има такъв национален регистър, или регистърът да се осъществява от всяка организация, която осъществява доброволческа дейност. Този текст е спорен, той все още е в процес на обсъждане. Знаете, че от няколко дни тече и публичното обсъждане на закона. Какво направихме до момента? На 5 декември, Международния ден на доброволеца, се събрахме близо 100 организации от цялата страна, които осъществяват доброволчески дейности, представители на общините, на различните парламентарно представени партии. Казахме си – това не е закон на конкретна политическа партия, а е закон на всички български граждани и организации, които осъществяват доброволчество, на всички, които имат нужда от доброволческа дейност. Ние не трябва да се делим на сини, червени, зелени и оранжеви, когато говорим за дейност, която е от национална значимост. В крайна сметка като интелигентни хора, които могат да намерят формат на компромис в различните си виждания, смятам, че можем да седнем на една маса и да си кажем кое не ни харесва в рамката на закона, кое ни харесва. Всички предложения могат да бъдат дадени предварително в рамките на това обсъждане, вместо да се караме в пленарна зала и да стане както миналата година – проектозаконът да бъде отхвърлен 8 пъти, заради това, че е внесен от народен представител от ГЕРБ. Това е нелепо и не трябва да се случва, много е дребнаво и не отива на една европейска държава по този начин да отхвърля една нормативна база, която е в полза на всички. Няма да взимаме еднолични решения. Точно поради тази причина поканихме всеки, който има желание, да присъства. Няма да каним, форматът е отворен. Всеки, който иска, е добре дошъл. Дали сме координати и адрес на всеки, който иска, да си заяви желанието. Ако има предложения, да ги представи в писмен вид, за да може да ги прикрепим към проекта, и когато се съберем в края на месеца – в началото на следващия, да ги обсъдим и да подготвим една рамка, която да внесем в парламента.

– Нека да започнем да говорим чисто практично – аз искам да стана доброволец. Какво трябва да направя, къде трябва да отида, какви изисквания има към мен?

– Вие можете да бъдете доброволец дори като физическо лице. Идеята на закона е да даде възможност на хората, а не да въвеждаме ограничения. Затова в повечето текстове пише „има право“, а не, че доброволецът е „длъжен“, „забранява се“. Законът е по-скоро мотивиращ. Давам пример – ако доброволецът иска да има доброволческа книжка, той има право да получи такава. Ние не го задължаваме да има доброволческа книжка. Когато доброволецът осъществява доброволческа дейност, той има право на идентификационна карта, на бадж. Не го задължаваме да я носи. Примерът ви го давам, за да ви кажа, че законът дава повече мотивация и стимули, отколкото да ограничава доброволчеството. Може би това няма да е най-идеалният закон, но трябва да започнем отнякъде. Ако има нещо, което не работи в този закон, не пречи той да се промени. Ако искате да станете доброволец в конкретна организация, отивате, регистрирате се. Във всяка организация ще имате възможност да подадете съответните документи, да получите право на доброволческа книжка, идентификационна карта, да получавате информация за кампании и акции на съответната организация, право на обучение, за да сте подготвена за доброволец, за да не се чувствате несигурна.

– Застраховки ще има ли?

– Застраховки също се предвиждат, те ще бъдат за сметка на доброволческата организация. Ако недай си боже се случи нещо, доброволецът ще има защита, за да бъдат покрити щетите, които той е преживял. Законът ще дава правомощия на доброволеца да бъде защитаван от неправомерна дейност, когато осъществява доброволческа дейност, дори и от неговия работодател. За да не се стига до случаи, като онези през миналата година, когато някои хора си загубиха работата, само защото бяха решили да окажат помощ и съдействие. Не казвам, че работодателят е изцяло виновен за това, което се е случило, но просто е липса на стиковка.

– Доброволчеството се води безвъзмезден труд.

– Абсолютно, и точно така пише в закона.

– Но има ли опция за данъчни облекчения, за финансови стимули? В някои страни доброволците имат право на джобни по време на акция или кампания, в Португалия пътуват безплатно в градския транспорт.

– Това също е един от дискусионните текстове. Смятам, че е възможно да се случи. Ако има предложения от организациите в рамките на обсъждането, аз смятам, че може да се случи. Въпрос е на конкретни предложения и искане от организациите.

– Ще имат ли осигурителни вноски доброволците?

– На този етап това не е обсъждано, но смятам, че може да бъде обсъдено в работната група.

– Възрастови ограничения има ли за доброволците?

– Възрастово ограничение може би ще има за лицата, които осъществяват доброволческа дейност. Все пак трябва да разбират какво правят. Това не означава, че малките деца няма да могат да осъществяват доброволческа дейност със своите родители, но все пак ще кореспондира с други закони. Знаете, че според Закона за закрила на детето, когато дете осъществява някаква дейност и под съответна възраст, той трябва да е под грижата на своите родители. Не можеш да изпратиш 7-годишно дете да осъществява доброволчество, да му се случи нещо и да не носиш отговорност за него. Когато детето е на възраст, която изисква разрешение от неговите родители, това трябва да се случи.

– Чужденци ще могат ли да бъдат доброволци у нас и по какъв начин български доброволци ще могат да се включват в чуждестранни акции?

– Законът ще дава възможност и на чужди граждани да участват в доброволчески акции в България. Законът не ограничава български граждани да участват и в международни акции и кампании.

– Предвижда ли се създаването на държавен орган, който да контролира тези организации?

– Това също е един от спорните текстове. На този етап предложението е това да е Министерството на правосъдието, което да води нещо като регистър на доброволческите организации. Не се възприема обаче особено радушно това предложение. През последните седмици обсъждахме с НПО-сектора, че всъщност самите организации желаят да има малко независимост върху дейността им. Което също е малко спорно. Според мен трябва да има някаква възможност за събиране на информация кой какво прави, дори и на документи, които трябва да се изискват от доброволците, когато постъпват в една организация. Спомням си преди години имаше един случай с лице, което беше обвинено в педофилски действия, а това беше по времето, когато то осъществяваше доброволческа дейност в хуманитарна организация. Спорно е дали, когато искаш да станеш доброволец, не трябва да се изискват документи за чисто съдебно минало. Според мен е логично да се случи. Контрол, все пак някакъв, трябва да има. В момента информацията се събира от НСИ – колко доброволци има, кои са доброволческите организации. Не знам дали тази информация е абсолютно достоверна и достатъчна. Трябва да си зададем въпроса за какво ни е тази информация, за какво искаме да я събираме? Ако тази информация ще ни донесе нещо полезно, да се събира. За мен няма голямо значение кой ще събира тези данни, въпрос на предложение е.

Има и текстове, в които се обсъждаше вариантът да няма такъв национален регистър, по-скоро да има информационна система. Например ако вие сте от Плевен и искате да осъществявате доброволческа дейност в Плевен, да отворите тази доброволческа система и да проверите в Плевен какви доброволчески организации има и какви дейности осъществята и да решите към коя искате да се присъедините. Ако кметът на Плевен иска да осъществи комуникация с доброволческите организации, да отвори сайта и да провери лица за връзки, дейности. Това би било полезно за всички, особено ако се осъществява регионална или национална кампания.

До момента сме стигнали до консенсус по въпроса регистърът да се води от самите организации.

– По какъв начин ще се финансира доброволчеството? В някои държави, като Финландия например, се използват средства от хазарт и тотализатора.

– Има различни виждания и предложения как да се случва това. Някои смятат, че финансирането трябва да е с фондонабиране и със средства, събрани от самите организации. Има и предложение да се осигуряват пари от държавния бюджет. В момента има възможност и доброволчеството се финансира от държавния бюджет. Към Министерството на младежта и спорта имаме финансираща програма, която се нарича „Национална програма за младежта“. Миналата година финансирахме проекти за развитие доброволчество и кампании в малките населени места за близо 100 000 лева. Има доброволчески организации, които се финансират като национални представителни организации от бюджета. Аз съм сигурен, че и занапред ще има възможност за такива финансиращи инструменти.

– Каква ще бъде ролята на общините? В някои законодателства има опция те да предоставят имоти, да обучават доброволци.

– В текстовете, които обсъждахме, ролята на общините е по-скоро координираща по време на акции, на кампании. Спорен беше текстът кой има право и дали изобщо могат да се правят доброволчески формирования. Това е текст с отворен формат, все още събираме предложения. Общините могат да бъдат много важен партньор и фактор за развитието на доброволчеството. Ако се приеме възможността общините да дават безвъзмездно офиси на организации, които развиват доброволческа дейност, нека да се случи. Въпросът е дали няма да се възприеме като някаква държавна помощ и през тази рамка да се правят доброволчески организации, за да се използват безплатно офиси.

– В някои държави доброволците са и дарители. Има ли такава регламентация в законопроекта?

– Засега няма такъв текст, най-малкото защото доброволчеството в отделни части се припокрива и с дарителството, но невинаги едното означава другото. Аз не смятам, че е пречка доброволецът да бъде и дарител, защото все пак доброволчеството е даряване на нещо – на труд, на знания, на умения, на средства.

– Как ще популяризирате доброволчеството в България? В Дания, например, то е включено в учебните програми.

– Това е страхотно предложение. Аз самият съм на мнение, че доброволчеството трябва да се възпитава у най-малките. Според мен мястото, където това трябва да се случи, е в училище. Българските деца трябва да бъдат стимулирани, мотивирани от най-малки да бъдат доброволци. За мен доброволчеството е престиж, имидж и авторитет. Ако ние успеем през Закона за училищното и предучилищното образование да направим така, че доброволчеството да се възпитава у най-малките, би било добре.