Въпреки че наближават празненствата по случай идването на новата 1925 г., продажбата на свинско месо на пазара във Вроцлав, Полша, е почти нулева. Всичко това се дължи на един-единствен човек – продавача на име Карл Денке, който от години е сред лицензираните търговци на месо в града, разположен в областта Полска Силезия. Броени дни преди Коледа обаче именно този уважаван гражданин на Зембице (8-хилядно градче, разположено близо до Вроцлав) се самоубива в килията си, след като е арестуван предишната нощ по подозрение, че е убил над 30 души за около 20-ина години. Но по-ужасяващото разкритие, че Карл Денке, известен на всички като Татко Денке, органист в църквата в Зембице и търговец на свинско, се оказва канибал и фактически продавач на човешко месо, хвърля в потрес целия регион. Потрес толкова силен, че жителите на Зембице и Вроцлав предпочитат да „забравят” съществуването на своя местен еквивалент на Доктор Джекил и Мистър Хайд.
Карл Денке е роден на 12 август 1870 г. в град Мюнстенберг, Полска Силезия (след края на Първата световна война Мюнстенберг става част от Полша и получава името Зембице), в семейството на заможен фермер. В училище Карл Денке се справя много трудно и решава да прекъсне образованието и да напусне дома си още на 12-годишна възраст. Той започва работа като помощник-градинар и върши съвестно задълженията си, докато навършва 25 години. Тогава неговият заможен баща умира и оставя прилично наследство на сина си. С парите Карл Денке си купува собствена ферма и градина в Зембице, но не показва някакви огромни способности за фермер и скоро е принуден да продаде имота си. Купува си къща на улица „Ставова”, но заради инфлацията след края на Първата световна война е принуден да я продаде и да живее под наем в една от приземните й стаички.
Въпреки че е представител на по-бедната част от 8-те хиляди жители на Зембице, Карл Денке е силно уважаван от своите съграждани – той свири на орган в църквата, носи кръста на покойника по време на погребенията, дава милостиня и подслон на скитници и търговски пътници. В годините след войната явно късметът му се усмихва, защото, въпреки че не притежава животни, той успява да си изкара лиценз за продавач на пазара в големия окръжен град Вроцлав, където предлага кожени връзки и колани, както и „обезкостено свинско”. Единственото нещо, което не се знае за този добродушен Божи човек и праведен католик (според неговите съседи той никога не е имал полови контакти с жена), е, че произходът на неговото месо и кожата за изработваните от него изделия са с необичаен произход – човешки.
Шокиращите разкрития около същинския начин на живот на Карл Денке се разиграват вечерта на 21 декември 1924 г., когато в полицията в Зембице нахлува млад мъж с течаща от разцепената му глава кръв. С последни усилия той разказва как е бил поканен от Татко Денке в неговата приземна стаичка на къщата на улица „Ставова”, за да прекара нощта на топло. Но вместо да му предложи топла вечеря и удобна постеля, органистът в църквата удря своя гост с брадва по главата, като само чудото помага на мъжа да избяга. Полицията се усъмнява в думите на бездомния Винченц Оливър, които директно обвиняват в жестоко покушение уважавания и обичан от всички Татко Денке. След като викнатият от служителите на реда доктор преглежда Винченц и потвърждава, че той има сериозни наранявания, полицаите все пак решават да навестят дома на църковния органист.
Там Татко Денке спокойно ги посреща и потвърждава че е нападнал Винченц, тъй като мъжът решил да го обере. Като образцов гражданин той веднага се съгласява с необходимостта да отиде до районното, за да даде своите показания за разясняването на случая. Въпреки че няма повдигнати обвинения срещу него, Карл Денке е заключен в килия за през нощта, а на ръцете му са поставени белезници. Когато на сутринта полицаите отиват да изведат арестувания мъж, за да го разпитат, те го откриват обесен на собствените му белезници.
Едва два дена след самоубийството на Карл Денке полицаите все пак се решават да направят обиск в дома му. И така, в студеното и мрачно утро на Бъдни вечер на 1924 г., в малката подземна стаичка на улица „Ставова” в град Зембице, служителите на реда с ужас разбират, че уважаваният от всички Татко Денке е зловещ сериен убиец и канибал. Излизането на светлина на истинската същност на този свиреп изверг хвърля в потрес цялата местност около Вроцлав. Оказва се, че бурканите с консервирано човешко месо, намерени в дома на Денке, освен за негова собствена консумация са приготвени и за продажба на общинския пазар в големия град – и то от неизвестно колко време; неговите кожени аксесоари – колани, връзки за обувки и други, също продавани из Вроцлав, са направени от човешка кожа. След изследване в лаборатория се разбира, че към момента на обиска в дома на Денке има биологични остатъци от над 20 различни човека, а в неговата зловеща картотека полицията намира личните документи на над 30 човека.
Ужасяващите престъпления на Карл Денке, възможността голяма част от жителите на Вроцлав и околните градове да са яли човешко месо.
макар и несъзнателно, хвърлят в потрес местните. Темата за канибала от Зембице е твърде болезнена и неприятна и се избягва всячески. Именно заради това тя не получава популярност и постепенно бива покрита от прахта на изминалите години.
В средата на 1999 г. кураторката на архива на стари вестници към университетската библиотека във Вроцлав – Лусиана Бяли, съвсем случайно се натъква на статия за Карл Денке – зловещия канибал от Зембице. Въпреки че е родена и израснала именно в тази област на Полска Силезия, Лусиана остава учудена как така никога не е чувала името на този зловещ сериен убиец. След известно проучване, през лятото на 1999 г., университетската служителка е готова с доклад, който прочита на научна конференция именно в Зембице, като по този начин изравя от пепелта на миналото и забвението зловещия случай на Карл Денке.
