Резултатът на местните избори на двете големи партии в София илюстрира тяхната истинска електорална катастрофа. Това обобщение направи политологът Димитър Ганев на дискусия за местния вот в столицата, организирана от от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), модерирана от Калоян Паргов и Юри Асланов.
„Хората в София не признават за кого са гласували, за разлика от провинцията.
Повече от 30 % гласоподаватели са загубили „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) в сравнение с последните парламентарни избори. Това е истинска катастрофа и ако някой смята, че е победил и че има доминация, дълбоко греши, коментира Ганев.
Първан Симеонов пък подчерта, че от две-три години в България живеем в „тежко лицемерие“ и екзитпола го доказва.
„Имаме една кохорта хора, които няма да си кажат за кого гласуват“, каза той. Според него резултатите от местните избори обаче не влияят на националната политическа картина. БСП повтори националния си резултат, а решението „Григорова“ за София е изключително успешно, макар и ненадейно, коментира още Симеонов. Според него правителството ще сбърка, ако не приеме сигнала „София“ сериозно.
„Все повече хора, и то млади, не виждат смисъл да гласуват. Последиците от негласуването ще бъдат много сериозни, защото до власт ще стигнат само най-нахъсаните”,
Открои като проблем Антоний Тодоров и допълни, че тежестта на популистите ще бъде по-голяма. Според него няма толкова голямо значение по какъв начин се гласува. Тодоров подчерта, че машините не са в мрежа и затова не могат да бъдат хакнати, което ги прави сигурен начин за гласуване. „Ние ги въведохме, защото искахме да се справим с безобразията с хартиените бюлетини, а не да улесним изборния процес“, заяви Тодоров. Той каза, че е абсолютно без значение как ще гласуваме, стига да не се стига до фалшификации.
Андрей Райчев пък коментира, че има хора, които демонтират свободата на словото в България.
Според него, за да има машинно гласуване, хората трябва да се убедят, че то е справедливо. Според Райчев БСП много по-лесно се цепи, отколкото се обединява. Левицата в много държави практически изчезва, допълни той. Неговият колега
Юри Павлов каза, че в нашето общество цари голяма неграмотност, която се наблюдава и в т.нар. експертна общност.
Според Павлов един технологичен въпрос като това как да се гласува, се превърна в политически, което е абсурдно. И с машини, и с хартиени бюлетини са възможни фалшификации, смята Павлов.
Юри Асланов обърна внимание на проблема с доверието в изборния процес като общество. Според него, ако не повишим доверието в политическия процес, нищо добро не ни очаква.
Асланов смята, че е грешка да се гласува едновременно с машини и с хартия.
Калоян Паргов също подчерта, че е важен въпросът с доверието в изборния процес, а не толкова как се гласува – с машина или с хартия.
Междувременно Румяна Коларова добави, че тези избори едва ли могат да са критерий за спад в избирателната активност. Според нея се наблюдава тенденция на ниска избирателна активност за цяла Европа, но в различен размер.
Според Коларова това е положително явление, тъй като рязкото покачване на активността говори за нарастването на популистките партии.
Коларова се обяви против машинното гласуване, защото според нея то е дискриминиращо. Тя е на мнение, че случилото се на тези избори е позитивно, заради реалните факти, които стават основа за наказателни производства, информацията за които идва от хората и от граждански организации. Това говори за реална мобилизация, която се случва от долу нагоре, коментира тя. Коларова посочи, че има проблем в начина, по който се интерпретират решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК), но не смята, че нов състав на комисията е най-позитивното решение.
Теодор Славев коментира, че тежестта на корпоративния вот се дължи на избирателната активност. Възможно е това да е радикализация чрез пасивност или българинът всъщност не се интересува от политическото, защото всичко в личния му живот е добре, което не е вярно, каза той.
Славев цитира проучване, според което демокрацията вече не се смята за ценност.
Рискът за България е много голям в това отношение, допълни Славев. Той е на мнение, че ротация ще има и правителството ще остане поне до провеждането на изборите за евродепутати.
Здравко Попов заяви, че има криза на политическата отговорност.
Все по-малко партии излъчват за управленци нейни членове. Предпочитат да лансират хора от т.нар. гражданска квота, които са успешни, каза той.
В София се случи точно това, което е обезпокоително, тъй като партиите абдикират от отговорността да излъчват свои хора. Антон Хекимян не е ГЕРБ, Ваня Григорова не е БСП, Васил Терзиев не е ПП-ДБ, допълни Попов.
