Заглавието е идиотско, разбира се, но е предизвикано от тукашните притворни русофоби, които набъркаха и Путин в току-що проведените избори. Горкият.
Известно количество американци – идиоти има навсякъде – и досега са убедени, че руският самодържец направи Тръмп президент. В изборната нощ един пък се пенявеше, че пак той напътства и Льо Пен, както и партия „Алтернатива за Германия“ – нейната програма била преписана от програма на Путин, тъй рече нашият путиновед. В този момент Андрей Райчев не издържа и започна да се кръсти и да умолява Господ да вразуми путиноведа. „Боже, боже – редеше той – Путин да подкрепя хитлеристка партия…“
Все пак, в угода на националното ни самочувствие, нека се съгласим, че Путин се бърка навсякъде – но пък само тук не успя да нагласи последните избори. Може да се гордеем с този факт и дори да ударим набързо два-три кръста.
Чухме, че Ваня Григорова била кандидатът на Путин, победата й щяла да бъде победа на Кремъл и други подобни прозрения, които са достъпни единствено на неколцина тукашни щатни русофоби. Путин трябва да е забравил датата на изборите, друго обяснение няма за провала му. Или пък ПростоКирчо, който щеше да му става партньор покрай аферата с „Джемкорп“, го е подвел несъзнателно. Това е напълно възможно – като знаем как се спъва с българския език, руския му едва ли е по-изряден. Разбира се, той ще си плати глобата за това недоразумение, което несъмнено злепоставя руския самодържец – вероятно ще му възложат да довърши София по възможно най-бързия начин.
Известно е, че и най-блестящият замисъл в политиката може да бъде провален заради някое малко недоглеждане. Путин трябва да приеме това и да не е прекалено суров с виновниците за българския му провал. Да се надяваме, че ще бъде милостив – но да ударим отново, за всеки случай, два-три кръста. Най-хуманното решение е да възложи на кирчовци да подпишат меморандум с някой нов „Джемкорт“, собственост на американци, но този път да не се изяснява прекалено бързо, че въпросните американци са си чисти руснаци.
Кирчовци дължат на Путин един меморандум – и този път нямат право да се издънят. Истерията около руския газ позатихна и вече няма как да компенсират провала си през някоя тлъста далавера – както се случи миналата година след фиаското с „Джемкорп“, когато четири месеца купуваха като изоглавени газ от Путин на специални цени – като за идиоти.
Казвал ли съм ви, че един път хванеш ли се да играеш казачок, няма отърване, играеш го до гроб. Дори да съм го казвал, не е лошо тази стара истина да се повтаря, защото някои политически чутури трудно увират.
Друго обаче не съм ви питал. Ако се чудите, кой е човекът на Путин тук, ако трябва да разпознаете неговата истинска „капия“, кой ви изглежда по-подходящ – Васил Терзиев или Ваня Григорова? Терзиев с неговия преференциален произход – или Ваня, която разчиташе най-вече на хубостта си в битката с урунгелите в софийската кметска надпревара? Да, де, „Красотата ще спаси света“ – както казваше великият Достоевски, но пък Путин, особено след като загуби софийските избори, едва ли в момента е на неговия акъл.
Нито една българска телевизионна викторина няма да затрудни участниците с въпроса за капията на Путин, така че да го забравим. Но ето ви един друг въпрос: защо луднаха извън мярката тукашните перекендета и намесиха Путин в нашите дърварски надлъгвания в едни също порядъчно дърварски избори. Защо наистина?
Проблеми с белия хляб, който нагъваха досега – дали това не е причината? Напълно е възможно. И ще става още по-зле. Новите ни първи братовчеди вече криво-ляво си свършиха работата – доста хора не се съмняват, че те са ни „нужни така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество“. Това е проверена през годините фраза, адресирана е към тогавашните ни първи братовчеди, руснаците – и може да се използва като пътеводна звезда в отношенията ни с всичките ни следващи първи братовчеди. Обаче кротнем ли се с тези проникновени думи, напълно резонно бюджетите на Братовчедите се свиват – и перекендетата трябва да свикват с хляб от „Лидл“, който, колкото повече поевтинява, толкова по-качествен става. Това несъмнено ще е удар по самочувствието им – но и с това се свиква, както човек свиква и с правоверния си произход.
Едно отклонение: дали не е уместно при предстоящото бърникане в Конституцията, в нея да се запише и въпросната фраза и тя да има силата на Петата поправка на американската конституция, която предоставя възможност на заподозрян да не дава показания, които могат да го уличат в престъпление. Така властниците ни ще могат свободно да сменят братовчедите си, без да се боят от наказателно преследване.
Както винаги се случва в българските ни работици, най-важните въпроси винаги остават незададени. Те бяха пренебрегнати и в тия избори. Например, кой, всъщност, го измъдри новият софийски кмет. Не бързайте, не е ПростоКирчо – той себе си още не е измъдрил, какво остава за другиго. Навремето той беше припознат от президента Радев – иначе и досега щеше да си остане едно политическо копеле.
И понеже е много активен, може би още щеше да виси пред президентството с онзи плакат „Аз съм Кирил Петков и не ме е страх!“, който известно време забавляваше софийските зевзеци.
Но после се оказа, че има и други мераклии за негови създатели – и Радев се оттегли и предостави „копелето“ на Матроната от „Козяк“. Тя пък, докато Бойко я тушираше в прегръдките си, набързо го осинови, без да се интересува изобщо какъв му е произхода. Ако те припознае г-жа Херо, не ти е нужен никакъв произход. Тъй че, ония перковци, които се трудят неуморно името на Путин да не увяхва по нашите краища, няма защо да си играят игричките около нечий произход.
Впрочем, дотам сме я докарали, че е достатъчно някой само да заяви, че и в случая с неговия произход Дарвин е прав и повече не е нужно – готов е за всеки управленски пост. Имаше една забавна сценка от пиеса на Никола Русев, струва ми се, играеше се в Сатиричния театър. Парцалев обясняваше на Мутафова, как се е пръкнал Човека. Маймуната пренасяла камък по камък една огромна купчина камъни от едно място на друго. И така се пръкнал Човека.
Следваше напълно логичният въпрос на героинята на Мутафова – какво ще се случи, ако маймуната върне камъните обратно на старото им място. Магистрален въпрос, вън от съмнение. В политиката това се случва непрекъснато, но никой не си е признал досега, че се е върнал в по-смисленото си амплоа.
Ваня набързо я произведоха в кандидат за генерал-губернатор на София, докато Кирчо пишеше сълзливото си писмо-прошение до екс-Падишаха ББ, лазейки по корем пред него – неудобна поза за писане, но важното е, че постигна целта си. Между две ругатни по адрес на кирчовци, Бойко подкрепи кандидата им.
И после се чудят, защо Народа се държи така – едно говори пред емисарите на различните партии, друго пред репортерите и социолозите – най-сладко му е да послъгва в техните екзит-полове, и накрая си гласува както си знае, а вече и както му падне. Не бързайте да го упреквате в непоследователност и хитруване. Той просто прихвана от мискинлъците на политиците.
Но така има опасност да замязва на един идиот, с когото Иван Попйорданов се беше сблъскал в планината на следващия ден след първите свободни избори през юни 1990 година. Докато оня си пасял овцете и говорел нещо на себе си, Иван имал неблагоразумието да го пита, гласувал ли е и за кого. Идиотът се изпъчил и гордо съобщил, че пуснал в урната седем червени бюлетини, три сини, както и една бяла – за всеки случай. „Натъпках ги всичките!“ – изфъфлил той победоносно. Луда работа – но 33 години по-късно Народа сякаш се гъне като този клетник не знае за кого да се хване.
В нощта на балотажа се чуваха невероятни неща – например, че българската приватизация била „ченгеджийска“, точно така беше казано. Това твърдение е определен принос в историята на Прехода – понеже, ако все още си спомняте, приватизацията я скалъпи Иван Костов, Черният Ангел на изфирясалото „дясно“. Гъвкав като всеки човек с простолюден произход, той бързо схвана, че няма сили да постигне „нови хоризонти“ в националното стопанство, разпродаде на безценица, каквото можа и, в крайна сметка, го остави да се срути по надолнището.
Това срутване, впрочем, продължава и досега – накрая ще се окаже, че Българският Път към Ада е най-дълъг, и тази екстра ни я уредиха/предоставиха. По онова време сегашните ни Първи братовчеди все още само се навъртаха наоколо. За жалост, това бяха доста повърхностни хора и като че ли в някаква степен дори ни презираха.
Сякаш ни имаха за идиота с 11-те бюлетини.
Със сигурност не знаеха едно важно правило: когато искаш да промениш нещо някъде, най-напред трябва да си наясно, с кого си имаш работа, да си направиш труда да вникнеш, макар и в някаква нищожна степен, в манталитета на местното население. Иначе нищо няма да постигнеш. Връщане на камъните обратно – това ще се случи.
А Васил Терзиев подкара лъжите: щял да се води от принципа всеки гражданин да знае какво се случва. Това е мазна лъжа, освен това е и прекалено глупава. Никакъв финес няма у тия, новите победители.
Да не забравим най-важния въпрос: чий е, всъщност, Терзиев?
КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”
