Кой лъже за ужаса с мигрантите?

Краткият отговор е „всички“. През последните седмици за проблема с незаконните мигранти се изговори толкова много и се появиха толкова спасители, че човек се чуди къде са се крили изминалите десет години.

Да, за толкова време става дума. За тези години българските институции така и не пожелаха да се научат как да са малко по-ефективни в тази борба. Резултатите са налице.

Истината е, че България никога не се е справяла особено добре с охраната на границата. Статистиката на МВР, която е публична, го показва. Тенденцията почти винаги е била хората, заловени на вход и изход от страната, т.е. Турция и Сърбия, да са почти равен брой. А понякога тези на западната граница да са повече.

Което означава, че хванатите на сръбската граница са влезли безпроблемно през турската. В случаите, когато мигрантският натиск е намалявал, това се е дължало по-скоро на фактори извън контрола на българското правителство – например засилена охрана от страна на Турция и спиране на повече хора, пише „Медиапул“.

Това, разбира се, не пречи на Бойко Борисов да се хвали, че преди две години, по време на неговото управление, проблем с мигрантите не е имало. Статистиката подкрепя това твърдение, но пък самият той не забравя да подчертае, че първо трябва да се разбереш с турския президент Ердоган.

А данните сочат, че в мандата на Борисов изобщо не е било толкова безоблачно. С малки изключения натиск винаги си е имало. Нека не се забравя, че по негово време бяха дадени стотици милиони за гранична ограда, днес описвана като почти безполезна.

Общественият фокус върху мигрантския проблем сега е полезен и вероятно политиците ще бъдат принудени да вземат някакви мерки за подобряване на ситуацията. Но нищо няма да компенсира загубените човешки животи (загинаха вече трима полицаи). Нито пък загубеното време може да се навакса.

Началото

Краят на 2013 г. Първото правителство „Борисов“ е отишло в историята след оставка покрай драмите със сметките за ток в началото на същата година. На власт е кабинетът „Орешарски“. Министър на вътрешните работи е Цветлин Йовчев, а главен секретар – Светлозар Лазаров.

През ноември е представен план за справяне с мигрантския натиск по турската граница. Войната в Сирия е започнала цели две години по-рано и потокът от хора към Европа вече набира скорост.

Като част от плана на МВР е предвидено по границата да се командироват униформени от вътрешността на страната, за да помагат при охраната. Няколко седмици по-късно ще започне и строителството на оградата – в началото на участък от около трийсетина километра. Заданието се изпълнява от армията.

Командировките започват и не спират и до днес. Няколко месеца по-късно, когато предлага оградата с Турция да се удължи, Лазаров ще каже:

„Някак не ми се струва, че е нормално външна граница на ЕС да я охраняваме с жива сила като в Средновековието“.

И въпреки това охраната с жива сила продължава, а днес се оказва, че тя е може би най-важният от всички способи.

Да строим Велика Стена

При следващите две правителства на Бойко Борисов строителството на граничната ограда продължава.

В третия мандат, когато кабинетът се крепи от мнозинство с НФСБ, ВМРО и „Атака“, Валери Симеонов нарече съоръжението „Великата българска стена“. Оградата беше показвана на чуждестранни гости, пускаха се рекламни видеа от хеликоптер, разкриващи величави гледки към съоръжението от метална тел и т.н.

Към днешна дата няма нищо велико освен може би похарчените суми. Миналата година се оказа, че поддръжката е на толкова ниско ниво, че дори няма кой да изреже фиданките, израснали покрай оградата. Уж бяха отпуснати пари, уж беше решен този проблем, а се оказа, че не е точно така.

А за самата ефективност на оградата може да се каже много, но според всеобщо мнение е почти никаква. Тя се реже, прескача, подкопава без проблем. Преди години участъци бяха отнесени от придошли реки, основи – подкопани. Т.е. десет години след констатацията, че не е нормално граница на ЕС да се охранява като през Средновековието разчитаме предимно на средновековни методи.

И Велика, и Секретна

През 2017 г. третото правителство на ГЕРБ реши да включи оградата в списъка с обекти от значение за националната сигурност. Така това съоръжение на практика стана секретно. До него не се допускат външни хора, то не се снима. Публиката вижда само онова, което правителството иска.

Допреди това тук-там се промъкваше по някоя снимка, направена например след поредния порой, отнесъл няколко платна. Сега такива няма. Нито се снима, нито се говори. Още по-малко пък се поддържа. Тази отговорност от години се прехвърля ту на областни управители, ту на МВР. Резултатът е, че едни фиданки бутат оградата и няма кой да ги изреже.

Корупцията

В края на август двама полицаи загинаха в Бургас след като патрулката им бе блъсната от пълен с нелегални мигранти автобус. Тогава вече за всички стана ясно, че нещо в МВР сериозно куца. То започва още в охраната на границата, минава през оборудването на полицаите и стига до инструкциите, по които работят.

Близко до ума е, че за да има канал, по който чужденците да влязат в България, някой някъде си затваря очите за него. Призна го и вътрешният министър Иван Демерджиев, казвайки, че такива данни има. Впоследствие беше арестуван сириец, живеещ в Пловдив като заподозрян за организатора на канала.

Пак обаче не се стигна до хората, помагали му на границата. А за обвиняемите за катастрофата също излязоха интересни подробности – как ден преди инцидента шофьорът на автобуса е бил задържан, а после освободен без никакви последствия.

Съвсем наскоро анонимни полицаи разказаха пред бТВ потресаващи неща за ситуацията на границата. От липсата на оборудване като например елементарна радиовръзка, въоръжение и дори разстановка на силите.

Малко след инцидента в Бургас бе застрелян граничният полицай Петър Бъчваров. И макар да се оказа, че тази трагедия не е пряко свързана с мигрантския натиск, причините за нея следва да се търсят пак там. Защото служителят загина при охрана на границата, в близост до дупка в оградата, вероятно смятайки, че оттам преминават нелегални без да знае, че от другата страна го дебнат с оръжие.

Тогава бе обявено, че на полицаите ще бъде раздадено дълго оръжие, но се появи нова пречка – първо трябва да се обучат, защото малко от тях знаят как се борави с такова. Масовото оръжие в МВР все още е „Макаров“.

Само преди няколко дни полицай бе блъснат от бус с нелегални чужденци край София. Той все още е в болница.

Ден след това имаше гонка по „Тракия“, бягащите преминаха с 140 км през центъра на Чирпан в пазарен ден. Арестуваха ги след бягство през нива и предупредителна стрелба. По чудо жертви и пострадали нямаше.

Всички тези пробиви сочат, че има огромен проблем с корупцията и покровителството на каналите по границата. Липсващото оборудване също не е за подценяване, а когато и да започне да се действа по тази линия, все ще е късно.

Случващото се в момента не е изненада. По-скоро е закономерност и логичен резултат от годините безхаберие. Но ако се продължи по същия начин, най-вероятно ще има още жертви.