Лазар Причкапов е роден през 1940 г. в гр. Белица, Благоевградско. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и обществени науки в Москва. През 1984 г. става първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград, а през 1988 г. – първи секретар на Софийската областна партийна организация. След пленума на БКП на 10 ноември 1989 г. се обявява срещу свалянето на Тодор Живков и е изключен от БСП. До спечелването на частичните кметски избори в Благоевград през април 2002 г. работи като консултант на няколко частни фирми. В момента е кмет втори мандат.
Интервю на Боряна ЙОТОВА
– Г-н Причкапов, кои според вас трябва да бъдат партньорите на БСП и левицата за управлението на страната?
– Това трябва да кажат от ръководството на партията. Аз съм само един обикновен кмет и нищо повече. Личното ми мнение е, че няма забранени територии, но всичко зависи от програмата на дадена партия. Ако тя не е насочена към интереса и просперитета на България и на народа, а цели друго, би трябвало да е забранена територия за коалиране. Засега не съм виждал такива партии, но е възможно в хода на предизборната кампания да се появят.
– Мислите ли, че един кмет има място в парламента или правителството?
– Смятам, че не може да ограничиш кметовете, независимо къде са. Ако самите те чувстват, че имат потенциал, който може да бъде използван на по-високо ниво, разбира се, че да. Но това е вече въпрос на самооценка и на морал. Например аз съм се явил пред благоевградчани за кмет. Други могат да използват кметската позиция евентуално за трамплин, но съответната партия трябва да умее да регулира тези амбиции. Категорична забрана не, но партиите трябва да си познават кадрите и да могат да преценят дали определени хора биха могли да бъдат включени в листите и впоследствие – в правителството.
– Доколко силните кметове са заплаха за така наречените кабинетни политици?
– Не мога да кажа до каква степен са заплаха и дали са заплаха, но сигурно има нещо такова. Основание за тази теза дава фактът, че тези, които са кабинетни, търсят начин да отстранят онези, които не са – партийците, които умеят и знаят как. Но все пак трябва да знаем какво е силен кмет. Втори или трети мандат все още не означава, че кметът е силен. Силен кмет е този, който може да гледа народа право в очите и народът го гледа право в очите и взаимно си вярват.
– А кое е слабото място на един кмет?
– Всичките му места са слаби. Той може да бъде атакуван винаги, защото на територията на една община има различни институции, които носят отговорност и за които кметът не носи отговорност. Но въпреки че държавата носи отговорност, кметът е виновен за всичко. Казвам го виновен в добрия смисъл на думата, защото хората сочат кмета, при него отиват, на него доверяват проблемите си и смятат, че той трябва да направи нещо. И правилно смятат, защото кметът трябва да организира. Мога да не отговарям за нещо, да не е мое задължение, но аз съм длъжен да съдействам пред тези, които трябва да го направят.
– Каква е оценката ви за процеса на децентрализация?
– До този момент децентрализация няма – ясно и точно трябва да го кажем. И още по-точно, ако трябва да продължа, децентрализация има само на задълженията. Но децентрализация в общия смисъл на правомощия няма. Има случаи, в които знаем какво да направим, знаем как да го направим, знаем кога и с кого, но нямаме правомощията и закон, който да ни позволява такива действия.
– Как ще коментирате мнението, че никой управляващ няма да позволи достатъчна самостоятелност на местната власт, защото тя е конкуренция?
– Това несъмнено е така. По-добре е да държиш лостовете в ръцете си, отколкото да даваш тези лостове на други, които утре могат да ти опонират. Едно е, когато ти решаваш въпросите на общината, друго е, когато вече общината може да си решава проблема по друг начин, със своето население. Защото общината е малка държава и всичко, което има в държавата в умален мащаб, го има и при нас. Но разликата е тази, че държавата държи лостовете, а ние имаме проблемите на държавата, без лостовете за тяхното решаване.
– В понеделник (б.р. вчера) ще бъде публикувана обявата за приватизация на 4 тютюневи фабрики, сред които и „Благоевград БТ“. Как този процес ще се отрази на самата община?
– Тежко, затова защото това е единственото силно работещо предприятие, от което много хора си изкарват хляба и което решава много социални въпроси. Там работят около 1500 души и голяма част от този състав е висококвалифициран. Точно не мога да ви кажа какво ще стане, защото ние не знаем какви са ходът и условията на приватизацията. От нас никой не е искал никакво мнение, въпреки че тази фабрика е на територията на Благоевград и благоевградчани работят в нея. На практика ние не получаваме предварителна информация, а ни се спускат готови решения. Съществува и проблем с отглеждането на тютюн. По-рано нашият бивш окръг е произвеждал толкова тютюн, колкото в момента произвежда България – 35 хил. тона сух тютюн от местния сорт „Неврокоп“. Сега вече има избор на сортове, които се налагат от купувача, а не от това, което се произвежда и се налага да го заменим с друг ориенталски сорт – „Крумовград“, който не е известен при нас.
– Вие сте кмет на една от 11-те общини, която е икономически силна според правителствената методика. Това означава ли, че имате и капацитет за работа по европейските фондове?
– Ако кажа, че наши проекти са спечелили и са били приети, няма да бъде точно, няма да бъде вярно. В същото време обаче ние имаме проекти, по които ще работим и по които работим и предлагаме за съответното утвърждаване. В нашата администрация създадохме звено, което работи много добре по подготовката на проектите, защото не е изключено в един момент да можеш да направиш нещо, а да нямаш проект. И затова по-добре да имаме проекта, който да отлежава и да имаме готовност при евентуална възможност, отколкото да нямаме проекти. Ние можем да работим по ФАР и работим. Също и по ИСПА. Искаме да работим по САПАРД, но за съжаление там има ограничители, които сериозно спират доста общини. Например аз имам 25 села, от тях 4-5 са добре развити, другите са по протежение на западната граница и там е сиромашия. В пълния смисъл на думата мога да кажа, че си отиват, със затихващи функции са. И поради това, че областният център Благоевград е над 30 хил. жители, ние не можем да вкараме нито едно село в програмата САПАРД за изграждане на вътрешноселска и междуселска инфраструктура.
