Представете си, че получавате предимствата на стомашния байпас, без да се налага да лягате под ножа – нов клас съединения може да направи точно това, пише в публикация на Американското химическо дружество, цитирана от „Сайънс дейли“.
При лабораторни животни тези потенциални методи на лечение намаляват драстично теглото и понижават кръвната глюкоза.
Инжектируемите съединения също така избягват страничните ефекти на гадене и повръщане, които са често срещани при сегашните лекарства за отслабване и диабет. Сега учените съобщават, че новото лечение не само намалява храненето, но и увеличава изгарянето на калории.
„Затлъстяването и диабетът бяха пандемията преди КОВИД-19“, казва д-р Робърт Дойл, един от двамата главни изследователи по проекта, заедно с д-р Кристиан Рот. „Тези две състояния са огромен проблем и се очаква само да се влошават“, смятат учените.
Стомашният байпас и свързаните с него процедури, известни под общото наименование бариатрична хирургия, предлагат едно от решенията, което често води до трайна загуба на тегло и дори до ремисия на диабета. Но тези операции носят риск, не са подходящи за всеки и не са достъпни за много от стотиците милиони хора по света, които страдат от затлъстяване или диабет.
Като алтернатива, казва Дойл, те биха могли да се справят с метаболитните си проблеми с лекарство, което възпроизвежда дългосрочните ползи от операцията.
Тези ползи се свързват с промяната в нивата на чревната секреция на определени хормони, включително глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1) и пептид YY (PYY), които сигнализират за ситост, намаляват апетита и нормализират кръвната захар. Настоящите лекарства, които целят да възпроизведат този ефект, активират предимно клетъчните рецептори за GLP-1 в панкреаса и мозъка.
Този подход показа голям успех при намаляването на теглото и лечението на диабет тип 2, предизвиквайки много публикации в социалните мрежи от известни личности през последните месеци. Но много хора не могат да понасят страничните ефекти на лекарствата, казва Дойл и добавя: „В рамките на една година 80 до 90% от хората, които започват да приемат тези лекарства, ги спират“. Дойл работи в Сиракузкия университет, а Рот е в екипа на Детския изследователски институт в Сиатъл.
За да се справят с този недостатък, изследователите са разработили други лечения, които взаимодействат с повече от един тип рецептори на чревните хормони. Например групата на Дойл е създала пептид, който активира два рецептора за PYY, както и рецептора за GLP-1.
Наречено GEP44, това съединение кара затлъстелите плъхове да ядат до 80% по-малко от обичайното си количество храна. В края на едно 16-дневно проучване те са загубили средно 12 % от теглото си. Това е над три пъти повече, отколкото при плъховете, лекувани с лираглутид – инжектирано лекарство, което активира само GLP-1 рецептора и което е одобрено от Американската агенция по храните и лекарствата за лечение на затлъстяване.
За разлика от лираглутида, при тестовете с GEP44 при плъхове и земеровки (бозайници, който за разлика от плъховете, са способни да повръщат) не се наблюдават признаци на гадене или повръщане, вероятно защото активирането на множество рецептори отменя вътреклетъчния сигнален път, който предизвиква тези симптоми, казва Дойл.
В най-новите си резултати екипът му съобщава, че загубата на тегло, причинена от GEP44, може да бъде проследена не само до намаляване на храненето, но и до по-голям разход на енергия, който може да бъде под формата на повишено движение, сърдечен ритъм или телесна температура.
GEP44 има период на полуразпад в организма само около час, но групата на Дойл току-що е разработила пептид с много по-дълъг период на полуразпад. Това означава, че той може да се инжектира само веднъж или два пъти седмично, вместо многократно на ден. Изследователите съобщават, че плъховете, лекувани с това съединение от следващо поколение, запазват новото си стройно тяло дори след края на лечението, което често не се случва с одобрените понастоящем лекарства, казва Дойл.
Загубата на тегло обаче не е единствената полза от пептидното лечение. То също така намалява кръвната захар, като изтегля глюкозата в мускулната тъкан, където тя може да се използва като гориво, и като превръщат определени клетки в панкреаса в клетки, произвеждащи инсулин, като помагат да се заменят увредените от диабета клетки.
Има и още едно предимство: д-р Дойл и доцент Хийт Шмидт от Университета на Пенсилвания наскоро съобщиха, че GEP44 намалява желанието за опиоиди като фентанил при плъхове. Ако това действа и при хората, казва Дойл, то би могло да помогне на зависимите да се откажат от незаконните наркотици или да предотвратят рецидив на употребата им.
Изследователите са подали заявки за патенти за своите съединения и планират да тестват пептидите си при примати. Те също така ще проучат как лечението променя генната експресия и пренастройва мозъка и какво би могло да означава това за тези съединения, както и за други видове лекарства.
„Дълго време не вярвахме, че може да се отдели намаляването на теглото от гаденето и повръщането, защото те са свързани с една и съща част на мозъка“, казва Дойл. Но сега изследователите са разграничили тези два пътя и това има значение за химиотерапията, която предизвиква подобни странични ефекти. „Какво би станало, ако можехме да запазим ползата от химиотерапевтичните лекарства, но да принудим тази част от мозъка, която причинява повръщане и гадене, да ги спре?
Тогава бихме могли да дозираме пациентите на по-високо ниво, така че те да имат по-добра прогноза, а също и по-добро качество на живот, докато се подлагат на химиотерапия“, убеден е ученият.
LzdynUVNHPgjC
UsrqHDzEwC