Мариана Маринова е родена в София. Завършила е „Управление на масмедиите” и „Журналистика” в УНСС. През октомври 2007 г. печели титлата „Мисис България Глоуб”, а през юни 2008-а стана “Вице Мисис Вселена” на световния конкурс, който се проведе у нас. Мечтае си на старини да стане милионерка, но все още не знае как точно да постигне тази своя цел. Засега се занимава с организирането на конкурси, последният от които е „Мис Силикон“. Наскоро блондинката стартира гореща линия за жени, пострадали при пластични корекции. Срещаме се с Мариана, за да ни разкаже малко повече за инициативата и да сподели какъв е нейният опит със силикона и естетичната хирургия.
– Мариана, какво е чувството всяка сутрин да се събуждаш, знаейки, че гърдите ти могат да експлодират?
– Ха, ха, този въпрос искрено ме разсмива. Не съм се будила с такова чувство, но предполагам, че не е много приятно. Това е все едно да ме попитате какво е чувството всяка сутрин да се будя с мисълта, че през 2012 г. светът ще свърши. Не мисля за такива неща, против създаването на масова паника съм, въпреки че съм завършила журналистика и знам, че това е нормално за медиите. Сутрин се събуждам с усмивка, макар да са ме натиснали хиляди проблеми. Смятам, че това е начинът да издържим на напрежението и на масовата психоза за края на света, негативните прогнози за икономическата криза, или пък на страха, че силиконът в гърдите ми ще експлодира. Спокойна съм, защото правя всичко, което трябва, за правилната превенция на проблема и на всеки 6 месеца ходя на мамолог. Здравната култура, която имам в тази област, ме кара да се чувствам напълно сигурна.
– Как ви хрумна идеята да стартирате гореща линия за жени, пострадали от пластични интервенции?
– Инициативата беше провокирана от масовата паника около т. нар. гърмящи силиконови протези. Много момичета ми звъняха по телефона, за да питат мога ли да им помогна с контакти на специалисти тук или в чужбина. От дума на дума разширихме темата. Стигна се дотам, че обсъждахме варианти за търсене на съдебна отговорност от злоупотребили лекари. Останах с впечатлението, че у нас все още няма достатъчна култура и познание по темата. Все още се случва да ме канят да гостувам в предавания по теми като „За и против пластичната хирургия”, което за мен е пълен абсурд. Естетичната медицина не е само да си сложиш силикон някъде по тялото, тя е много повече. Трябва да благодарим, че я има, защото тя дава право на нов живот на много хора, пострадали след пожари, катастрофи и др.
– Всеки ли може да се обади на спешния номер?
– Телефонната линия е отворена за всички. Хората могат да се обаждат не само за да споделят лош опит, а и за да получат съвет. Разговаряме с тях за проблемите им, записваме име и контакт, а след това обсъждаме с какъв специалист има нужда да се консултира момичето или момчето. Насрочваме час и консултацията се получава напълно безплатно. Предлагаме разговор с хирург или адвокат според потребностите на човека. В нашата мисия ни помага и изключителният доц. д- р Христо Бояджиев. Той е специалист от старата школа истински доктори, които имат опита и умеят да реагират максимално трезво при стресова ситуация.
Като цяло обаче все още не са много жените, потърсили помощ при мен. Истината е, че българинът трудно споделя. Все още съществуват жени, които до онзи ден са били с орлови носове и без гърди, днес всички виждаме у тях положителна промяна, но те отричат да са си правили каквото и да е. Как можем да очакваме да споделят после за своя проблем?
– Не смятате ли, че жените, които имат проблеми с гърмящия силикон, имат нужда и от психологическа помощ?
– Те най-вече имат нужда от такава помощ. Психологът най-добре може да обясни на едно момиче с гърмящ бюст, че паниката, която я е обзела, е най-лошият съветник. Психозата може да ни накара да постъпим прибързано, а това обикновено води до лоши последствия. Съветвам дамите, чиито импланти са от въпросната „гърмяща” марка, да запазят самообладание, да отидат на лекар и да проверят дали бюстът им има правилна форма. Ако няма спукване или изтичане, съвсем спокойно и без излишни нерви трябва да разговарят със специалист и да преценят кога и как да сменят подплънките.
– В Аржентина министерството на здравеопазването ще се погрижи за подмяната на всички некачествени протези напълно безплатно. У нас как е?
– Ако бяхме една нормална държава, може би щяхме да имаме някакъв здравен фонд, който да поема част от сумата по подмяната на имплантите. За съжаление обаче не сме. Ако обаче повдигна този въпрос, срещу мен ще скочи цялото общество, защото в период на криза това би прозвучало като „ако няма хляб, яжте пасти“. В други страни, които явно са с много по-добра социална политика, такъв фонд съществува. Все пак не бива да забравяме, че там хората са много по солидарни и разбиращи.
– Кое е първото нещо, което трябва да се направи при „взрив в деколтето”?
– Ако става дума за спукана протеза и изтекла консистенция в организма, естествено, че се налага спешна оперативна намеса. Спекулира се, че подплънките предизвикват рак. Специалистите твърдят, че дори и изтекла в тялото, за канцерогенност на силиконовата гърда не може да се говори. Става дум за инфекции от друг характер, но не и за тумор.
– Има ли осъден пластичен хирург у нас (знаем за десетки несполучливи операции)?
– От правна гледна точка е много трудно да се установи чия е отговорността. От една страна, хирурзите, които са работили с PIP импланти, са имали нужните сертификати, така че не могат да бъдат подсъдими. От друга – фирмата производител е закрита. Има прекалено много неизвестни по темата и е крайно време да се даде отговор на въпроса кой всъщност е виновен. Всъщност Руслана Попова първа преди години се зае да с темата за пластичните корекции и хидрогела, за който се доказа, че е вреден. Тогава консистенцията се инжектираше директно в гърдите и технологията се оказа доста примитивна. Много от момичетата предпочитаха този начин, защото няма операция, няма упойки, но е безкрайно опасно. И това е доказано.
– Справедливостта няма да възтържествува, така ли?
– Много е сложна темата с повдигането на обвинение и осъждането на един лекар специалист. Защо? Защото на първо място той е виновен тогава и само тогава, когато е допуснал „лекарска грешка“, а това е свързано с набавянето на куп доказателства. В Щатите например лекарите изплащат огромни суми в случаи на грешка. Средствата обаче реално идват от застраховките на лекарската им практика. В България доскоро специалистите не бяха чували, че има такъв тип застраховане. У нас при доказване на лекарска грешка според Закона за здравето отговорността се разпределя между медицинското заведение и лекаря. Изобщо съществува една правна какофония и определено реформи трябва да има. Все пак не бива да забравяме, че лекарската професия е много натоварена и отговорна и напрежението там е голямо.
– Вие самата имате пластични корекции по тялото си. Как подбрахте клиниката, марката, лекаря, на когото да се доверите?
– Спомням си, че когато избирах лекар, бях доста объркана, четох по форуми, писах си с приятелки, допитвах се до познати, които вече имаха операции. Моята майка е очен хирург и тя също ме посъветва. Тогава беше против, но това е нормално за всеки родител. Все пак държа да кажа, че всичките ми операции са правени след 25-годишна възраст, когато вече бях родила дъщеря си. По мое време много се рекламираха PIP силиконовите импланти като едва ли не като ново революционно откритие. Бяха промотирани като много добри, даже като най-добрите и съответно най-скъпите. Това ме накара и да се откажа от тях. Избрах по-евтин вариант и това сега ми спестява разходи. Така че не е вярно, че момичетата, които са с френските протези, са направили компромис със здравето си, слагайки си неизвестна и евтина марка, само и само за да имат силикон. Избрах специалист с голям опит, който ми вдъхна доверие и не съжалявам за избора си. Той е правил всичките ми корекции на нос, гърди и устни и съм много доволна. Нямам нито една операция, която да ми е създала проблеми. Дупето ми е коригирано във Венецуела по техен тертип и не знам какво мога да очаквам, но се надявам всичко да е ок.
– Знае ли се колко жени в страната ни са жертва на нескопосани пластични хирурзи?
– Не разполагам с тази статистика, мисля, че у нас не се знае със сигурност колко са клиентките на естетичните хирурзи. Сега се изнесоха данни, че от протезите PIP има внесени около 3000, а 200 момичета вече са се подложили на операция и са ги подменили. Имайки предвид бройката, става ясно, че не говорим за една или две жени, тоест това е проблем със сериозен отзвук в обществото.
– Оказва се, че да се подложиш на пластична операция крие доста големи рискове. В тази връзка смели ли са жените, които се оставят в ръцете на хирурзите?
– Не, за смелост не може да се говори. Раждала съм без секцио и не мисля, че това е смела постъпка. Смели са лекарите, които са ми помогнали. Затова е важно да изберем правилния специалист, добрия анестезиолог и да им се доверим.
– Вие сте лицензиантка на конкурса „Мис Силикон“. Според вас съществува ли култ към големите гърди у нас?
– Иска ми се да ви отговоря с „не”, но за съжаление отговорът ми е по-скоро положителен. Всички мъже казват, че не са „цицомани“, но наблюденията ми са други. Колкото по-голям е бюстът, толкова повече са феновете. За това са си виновни самите момичета, защото докато продължават да се поставят в ролята на сексуален обект, ще расте и размерът на силиконовите протези. Смятам, че не е необходимо да правим гръдната си обиколка равна на обиколката на Колизеума. С всяко ново издание на конкурса „Мис Силикон” се появяват момичета с все по-големи гърди, а журито избира най- внушителната. Сегашната победителка има 1500 кубика силикон. За сравнение аз съм със 700 и това е общо за двете гърди. Лекарите, с които съм говорила за размера на деколтетата у нас, споделят, че ако преди години най-масово поставяните подплънки са били между 300 и 350 кубика, сега вече са по 500.
– Много жени смятат, че „идеалните форми” могат да им помогнат да се реализират по-добре професионално. При вас така ли се получи?
– Смятам, че идеалните форми са ненатрапчивите. Но истината е, че всичко е в съзнанието. Ако всяка сутрин се будиш с мисълта, че носът ти е крив, ушите огромни и нямаш бюст, ако си говорил с психолог и си стигнал до решението, че най-доброто за теб е оперативно да се коригира тялото ти, тогава трябва да го направиш. Това ти помага да работиш със замах и да постигаш целите си.
– Какво кара българските момичета да прибягват до пластичната хирургия, търсейки „идеалната” красота?
– Първо трябва да отговорим на въпроса какво е идеална красота. Хубостта е субективна. Едни харесват едно, други друго. Факт е, че ние, публичните личности, носим голяма част от отговорността. ВИП-овете, създават модела за подражание и е време да си понесат отговорността за това. През всичките тези години на прехода се показваше възможно най-пошлото от всички сфери на живота. Това нанесе вреди, които днес имат своите трайни последици. Фолкпевиците, които във всичките си клипове са „с едни гърди напред”, пишман манекенките и моделките създадоха модел за подражание, който не е добър. За съжаление, докато си показвахме прелестите, забравяхме да казваме, „моля не правете това у дома“, а беше важно. Аз имам силикон и много други корекции, но не съм била на 18 и не съм го направила с цената на всичко. Често забравяме, че лекарството може да се превърне в отрова. А пластичната хирургия е красива, не бива да се превръща в ужасяваща.
– Какъв е вашият съвет към младите жени, които мечтаят за бюста на Памела Андерсън?
– Недейте, ние сме жени, не крави. Съжалявам за израза. Не винаги размерът е свързан с красотата и ако си мислим, че можем да задържим един мъж с увеличаването на „чашката“ на сутиена си… не е вярно. Просто ще имате повече ухажори, които ще ви пожелаят, но за една нощ. Смятам, че една активно живееща жена трябва да търси красотата по различни начини и да не спира, докато не я постигне. На мен това ми дава смелост и вяра в успеха. 2000 кубика силикон могат да дадат добър старт само в порноиндустрията.