След повече от три години подготовка, планиране, фини настройки и промени на промените, България има одобрени от Брюксел проекти по националния план за възстановяване и устойчивост, безвъзмездно финансиран от ЕС с малко над 5.688 млрд. евро.
Въпросът е ще тръгнат ли те с летящ старт още следващото тримесечие, както планираше отишлото си вече правителство на Николай Денков. Или може да бъдат отложени заради политическия вакуум на предстоящите шести поред предсрочни избори? До финала на изпълнението им остават две години и седем месеца. И ако досега България е „усвоила“ едва 1.37 млрд. евро от европарите и то не по предназначение, как ще се справи с оставащата солидна сума? Или просто ще я изпусне, както се е случвало и друг път.
Съседна Румъния, с която българите обичат да се сравняват, получи първия си аванс от гранта (1.8 млрд. евро) още през декември 2021 г., десет месеца след началото на Механизма на възстановяване и устойчивост на ЕК. Месец по-късно взе още 1.9 млрд. евро заеми за по-бърз изход от кризата, предизвикана от коронавируса, а после и от руската война в Украйна.
България получи първото си плащане от 1.368 млрд. евро година по-късно – през декември 2022 г. Страната ни така и не се реши да ползва заеми при благоприятни условия, с които да финансира изпълнение на ангажиментите си за позеленяване на икономиката и бърз растеж. Политиците у нас, а и очевидно обществото смятат, че трябва да се разчита единствено на субсидии от ЕС, вместо държавата и предприемачите да впрегнат и свои средства. За банковото финансиране обаче е нужно проектите да са конкурентни и перспективни, което очевидно е по-трудно постижимо.
Милиарди на трупчета
Траншът от около 700 млн. евро бе заявен миналия октомври, но с неизпълнени четири мерки, които са задължителни за превеждането на парите. Пет месеца по-късно част от мерките са още само предложение на хартия.
Новото в предизборната ситуация е, че парламентът продължава работата си. Но както всяка друга добра идея, и тази бе незабавно опорочена. Народното събрание се превърна в арена за разюздана пропаганда и предизборна агитация, както и люпилня на популистко и вредно за обществото законодателство.
Създават се една след друга временни комисии, с които партиите се надцакват една друга – сред последните създадени са тези за Нотариуса, за разследване на „Турски поток“, за „Лукойл“, за „Булгаргаз“ и пр.. При това положение е крайно съмнително дали народните представители, които с месеци отлагат изрично изисквания от ЕС за втория паричен превод Закон за личния фалит, точно сега да го гласуват.
Така очакването на бившия премиер Николай Денков, че през пролетта може България да получи втория транш от безвъзмездните пари от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), май ще се превърне в мираж. А тази пари можеха да са в сметката на българския бюджет още в края на 2022 г. Следващите два транша също бяха възможни до края на 2023 г.
Пари за енергийни и климатични реформи, но „позеленяване“ в застой
Днес политическото предизвикателство е дали служебният кабинет на Димитър Главчев, чиято основна задача е да организира изборите 2 в 1, все пак ще придвижи напред планирани процедури за финансиране по ПВУ с наличните към момента средства за покриване на разходите. Парламентът на свой ред трябва да свърши някаква реална работа.
И тъй като от всичките 5.7 млрд. евро за възстановяване 57.5 на сто са предвидени за цели в областта на климата и засягат отлагани с години енергийни реформи, засягащи въглищните региони, резонно фокусът е върху изпълнението на мерки и проекти в този сектор.
Реално, досега са започнали пренебрежимо малко проекти и са изхарчени нищожни пари за позеленяване и трансформация на енергетиката, транспорта и икономиката ни.
По ПВУ в областта на енергетиката към момента има стартирали едва три процедури.
Тази за енергийно ефективното улично осветление на общините е и единствената ясно обозначена като в ход на картата на ЕК за изпълнението на националните планове за възстановяване на държавите членки. Общият бюджет за лампи е близо 125 млн. лв. и за първите 62.5 млн. лв. вече има подписани договори с избраните общини. В момента в ход е събирането на нови заявления.
Зациклили битови и бизнес ВЕИ проекти
Откритата миналото лято процедура за домашни слънчеви системи за отопление и производство на ток за лични нужди на домакинствата е зациклила. Шести месец предложенията се разглеждат. През февруари тогавашният енергиен министър Румен Радев каза, че причина за забавянето е липсата на експерти оценители, заради ниското заплащане. Той бе оптимист, че през юни може да се подпишат договорите за планираните 80 млн. лв. субсидии с кандидатствалите граждани.
Сега топката е в новия енергиен министър Владимир Малинов.
Общо 240 млн. лв. са предвидени за ВЕИ в бита. От екипа на бившия министър Радев казаха пред Mediapool, че възнамеряват да обявят втората покана за такива проекти през юни 2024 г. По същото време е планирано и пускането на схемата за субсидиране на проекти за производство на зелен водород, за което са заложени 140 млн. лв.
В момента енергийното ведомство набира проекти от бизнеса за изграждане на възобновяеми източници за производство на ток със съоръжения за съхранение на част от добитата електроенергия. До 12 юни кандидатите да строят такива мощности ще имат достъп до общо 535 млн. лв. безвъзмездни по ПВУ. Две са процедурите – за мощности до 2 МВ и такава без таван, в която могат да участват както малки фирми, така и големи предприятия. Третата процедура за последните над 130 млн. лв. от евромеханизма не е ясно кога ще бъде обявена, но от ведомството обещаха тя да е съобразена с резултатите от сега провежданите процедури.
Само тези три проекта са колкото отпуснатия първи транш по ПВУ. Отделно останалите ведомства са обявили процедури за други проекти, което поставя под съмнение способността на държавната администрация да обработи цялото документация, както и на бюджета – да осигури разплащанията по подписаните договори за субсидирането.
Аванс от близо 360 млн. евро за въглищните региони
ЕК обаче е предвидила отделни безвъзмездни средства за „позеленяване“ на въглищните региони. България имаше право на 1.3 млрд. евро по линия на Фонда за справедлив преход. Последното правителство на Бойко Борисов обаче се забави с разработването на териториалните планове за преход на регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, а в последвалата въртележка от служебни правителства и едно редовно с краткотраен мандат, също не се предприе нищо.
В крайна сметка България внесе плановете за одобрение от Брюксел в последния възможен момент, преди да загубим въобще достъпа до тези средства – края на септември 2023 г. Изоставянето обаче вече коства загуба на 100 млн. евро от този фонд.
Плановете получиха зелена светлина от ЕК през декември 2023 г. и дори на 8 март 2024 г. в българския бюджет са преведени 359 442 001.50 евро, заявиха от Министерството на финансите за Mediapool.
С този еднократен аванс може да се възстановяват извършени разходи по одобрени проекти за въглищен преход и за техническа помощ за работата на подкомитетите, които на свой ред одобряват проектите за всеки от регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник.
Следващите траншове обаче са обвързани със сумите, които България ще поиска от ЕК за възстановяване на извършени вече разходи по одобрени проекти, каквито все още няма и скоро не се очертава да има.
Получаваните от Фонда за справедлив преход пари се управляват от регионалното министерство, тъй като са част от седемгодишния бюджет на оперативната програма „Развитие на регионите“ (ОПРР) за периода 2021-2027 г.
За да се задействат обаче проектите, те трябва да бъдат одобрени от подкомитети на комитета за наблюдение на ОПРР. Засега индикираните инвестиционни намерения за нови бизнеси и само за трансформация на въглищния регион Стара Загора са за 11 млрд. лв. Това надхвърля пет пъти наличния безвъзмезден ресурс и трябва да се прецизират критериите за избор и условията за съфинансиране на проектите.
Формирането на подкомитети върви от месеци
Подкомитетите за трите въглищни региона трябва да осигуряват връзката „отдолу-нагоре“ между интересите и нуждите на населението и възможностите за финансова подкрепа, но те още са в процес на структуриране, казаха от регионалното министерство в отговор на въпроси на Mediapool. В тях ще влизат представители на общините в съответния регион, на работодателите и синдикатите, на бизнеса, академичната общност, екоорганизации и неправителствени сдружения. Те ще подготвят критериите за подбор на проекти за финансиране, ще наблюдават напредъка в изпълнение на инвестициите, ще отчитат постигнати ли са заложените цели.
Не е ясно дали и как смяната на властта и предсрочните избори ще се отразят върху сформирането и работата на подкомитетите. Друг тънък момент е, че енергийното ведомство паралелно работи по изготвянето на „мастър план“ за трансформацията на въглищния комплекс „Марица Изток“. Като консултант в тази задача е наета Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която до края на 2024 г. трябва да помага на енергийното ведомство в идентифицирането най-перспективните нови икономически дейности на мястото на въглищните централи и мина. ЕИБ ще се включи и в изготвянето на инвестиционна пътна карта с по-детайлни проектни предложения за увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници, постигане на икономическа диверсификация и социално развитие на региона, посочиха от Министерството на енергетиката пред Mediapool.
Социалното министерство вече обяви, че с пари от Фонда за справедлив преход ще се картографират уменията на работещите във въглищните региони, за да могат работодателите в трите области, търсещи работна сила да са наясно с тяхната квалификация при наемането им или да им предлагат преквалификация и специализация.
Ударно обявяване на процедури до края на 2024 г.
От регионалното министерство обаче смятат едва през третото тримесечие на 2024 г. да обявят процедурата „Картографиране на уменията на косвено засегнатите лица в най-силно засегнатите от климатичния преход области“. Кандидатствалите фирми ще могат за получат 1 млн. лв. за разработване, планиране и предоставяне на подходящи мерки за кариерно развитие, за повишаване на квалификацията и за преквалификацията на засегнатите лица.
Други 60 млн. лв. са предвидени за самата професионална квалификация и преквалификация на заети лица в предприятия, засегнати от климатичния преход. Набирането на заявления за финансирането на такива курсове се очаква да започне през второто тримесечие на 2024 г.
Най-чакана и с най-голям ефект откъм усвояване обаче се очаква да бъде процедурата за обновяване на жилищните сгради в трите въглищни региона и справяне с енергийната бедност там. За санирането са заделени близо 186.6 млн. лв. и проекти е трябвало да започнат да се събират още през първото тримесечие на 2024 г., но вече датата за обявяване е изместена за второто тримесечие, информират от регионалното министерство. Тези средства се очаква да бъдат максимално използвани, освен ако не стане издънка като с другия проект за безплатно саниране на национално ниво по ПВУ, където сега започна подписване на договорите за финансиране от 1.2 млрд. лв.
Цели 250 млн. лв. са предвидени за адаптация на малки и средни предприятия от трите въглищни региона към икономическия преход. Достъпът до тези средства се очаква са бъде открит през трето/четвърто тримесечие на 2024 г., което означава, че ще се движат от следващо правителство, ако все пак бъде сформирано такова. За след септември старото ръководство на регионалното ведомство планираше да обяви и финансиране с други 250 млн. лв. за производствени инвестиции в големи предприятия, но само в региона Стара Загора.
140 млн. лв. са заложени за развитие на съществуващи или създаване на нови индустриални и логистични паркове и зони в регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник. Набирането на подобни проекти се предвиждаше да започне през четвъртото тримесечие на 2024 г.
Дни преди смяната на правителството от Министерството на регионалното развитие и благоустройството увериха, че се полагат „всички необходими усилия за „наваксване“ на забавата, обусловена от политически и административни затруднения. По всичко изглежда обаче, че политическите затруднения около старта на проектите за въглищната трансформация може да продължат.
480 млн. евро все още на трупчета
Висящи са и едни други 480 млн. евро за България от плана RePowerEU, който е част от европейския механизъм за възстановяване и устойчивост. За да се получат средствата, страната ни трябва да е изготвила енергийни проекти за финансиране и да ги предложи на Брюксел като част от промяната на българския ПВУ. Това трябваше да стане още през 2023 г. Но към момента финансовото министерство, което всъщност води преговорите с ЕК по RePowerЕU, не е представило списък с енергийни проекти за одобрение от комисията. Енергийното ведомство е изготвило такива – основно за дигитализация на електропреносната ни мрежа, а разширението на газовите връзки с Гърция и Румъния не се посреща с добро око от Брюксел. Бившият финансов министър Асен Василев изказа мнение, че тези средства трябва да отидат за саниране на панелки, тъй като повишаването на енергийната ефективност на жилищните сгради постига най-добри резултати с намаляване на потреблението на ток и съответно се спестяват парникови емисии.
Към момента обаче цари пълно неведение какво в крайна сметка ще предложи България по RePowerEU в лицето на новото служебно правителство, чийто живот може да надхвърли далеч провеждането на предсрочните избори. Ключово тук е и че начело на енергийното министерство застана доскорошният шеф на газовия оператор „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, който може да се опита да продължи защитата на газовите проекти на дружеството за еврофинансиране.
Договори за 200 млн. евро чакат подписи „в най-скоро време“
В бюджета като перо стоят и едни преведени още миналия юни 197 млн. евро от Модернизационния фонд на ЕК за дигитализация на преносната мрежана държавния „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) и изграждане на зарядни станции за автомобили, както и за покупка на електромери за домакинствата от електроразапределителните оператори.
Над девет месеца по-късно още не са подписани договорите с четирите дружества за безвъзмездната субсидия, която в известна степен ще се отрази върху задържане на ръста на цените на мрежовите услуги за потребителите на електроенергия.
От Министерството на енергетиката преди дни каза, че договорите с ЕСО, „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-Про“ ще бъдат подписани „най-скоро време“. Кога ще дойде то, обаче вече зависи от други.
Изобщо, докато в общественото пространство се търкалят скандалите в МВР, митниците, прокуратурата и парламента, икономиката на страната ни изостава все повече от тези на останалите европейски държави, които успяват да използват по-доста по-адекватен начин предоставяните от ЕК безвъзмездни средства и заеми за отскок в развитието и позеленяването си.