Милка Славчева е председател на Българската асоциация на частните училища. Родена е в Перник. Има диплома за магистър по българска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години е преподавала български език и литература. Била е и зам. главен редактор на педагогическо списание, както и главен експерт в Министерството на образованието. От 1997 г. е основател и председател на Българската асоциация на частните училища.
– Защо според вас от Министерството на образованието скриха резултатите на частните училища на националното външно оценяване и матурите?
– На този въпрос бих отговорила с въпрос: „Защо журналистите не питат министерството?“ Те могат да отговорят най-точно. Ние можем само да гадаем или да изразяваме несъгласие. Резултатите така или иначе ги има, но те не бяха оповестени публично на официалното представяне, което беше на 11 юни в залата на министерството и на което присъстваха журналисти от почти всички медии. Ние смятаме, че причината е главно в това, че частните училища като един сравнително нов образователен субект, съществуващ от 20 години, постигат високи резултати, които публично станаха достояние още през 2012 година. Това бе посрещнато със задоволство от родители, ученици и хора, които симпатизират на тази идея. Резултатите обаче предизвикаха противоречиви мнения в учителската колегия. Но фактите са факти. Външното оценяване е този преломен момент, в който публично се вижда и се разбира какво постигат частните училища. За нас е важно тези резултати да стават публично достояние, защото те доказват, че частните училища издържаха отлично изпита на времето. В началото имаше недоверие и противоречиво отношение като към всяко ново нещо. Ето, дойде моментът, в който се вижда, че тези колебания нямат основание. Потвърди се нашата теза, че осигуряваме високо качество на образование. И вероятно някому това не се харесва. Това е нашето обяснение. А иначе официалният аргумент за необявяването на резултатите е, че в класирането не са включени училища, които имат под 20 ученици. В тази група попадат и някои малки общински училища, та дори и държавни. Този аргумент е крайно несериозен. Кой дава право на образователното министерство по този начин да дискриминира малките училища?
– Възможно ли е необявяването да е свързано с нежеланието на държавата да ги финансира?
– Това може да е подтекст, защото до февруари държавата беше изразила своята готовност за финансиране с приемането на член 10 от проектозакона за предучилищното и училищно образование в Народното събрание. Там ясно бе казано, че децата и учениците от частните училища и детските градини ще получават тази държавна субсидия, която се дава на всички деца в България, подлежащи на задължително обучение. Какво се промени за три месеца? Очевидно променя се парадигмата на политиката на държавата. А е много жалко и много тъжно, когато решения за образованието се приемат според политиката на съответните партии, които управляват. Политиците твърдят, че образованието е общонационална ценност и че не бива да е подвластно на партийни и идеологически принципи. Това трябва да е грижа на всички правителства, независимо кой е политическият субект, който ги създава. По отношение на издръжката искам да направя уточнение, което е много важно, защото в публичното пространство и в дискусиите, които се организираха, винаги се твърди, че държавата не може да финансира частни субекти, каквито са частните училища и детски градини. Никой никога не е искал това. Става въпрос за защитаване на конституционното право на всяко дете в Република България да получи своята сума, която така или иначе в държавния бюджет я има. Държавата трябва да изпълни конституционното си задължение. Нашето предложение е то да става или с ваучер със съответна сума, която им се полага, или чрез друг финансов инструмент. Така родителите знаят, че разполагат с тази сума и оттук нататък правят избор къде да запишат детето си. Така ще осъществяват принципа парите да следват ученика. Другото твърдение е манипулиране, че частниците ще им налеят пари, които ще ги направят още по-богати. Това не е така. Парите, които получава детето от държавата като единен разходен стандарт, са около 1400 лева. Те ще бъдат приспадани от таксите. Кой печели тогава от това? Естествено, че родителите. Следва, че повече ученици и семейства ще могат да запишат децата си в частни училища. Един от признаците на демокрацията е плурализмът в обществото. Право на родителя е да избере къде ще запише детето си.
– Кои са добрите практики, които от държавните училища могат да заимстват от вас?
– Трябва да бъдем коректни към държавните и общинските училища именно защото не възникваме на гола поляна, а въз основа на националните традиции, които през годините са създавани от тях. Ние възникнахме като нещо ново и нестандартно и стъпвайки на този опит, направихме иновации, които ги няма на други места. Има практики и механизми, които ни помогнаха много и ни отличиха. Първото е целодневната форма на обучение. Едва преди две години започна да се прилага и в държавните и общинските училища. Това е доказана практика и сме радостни и горди, че тя се въведе и за другите. Освен това още от детската градина децата учат чужди езици. Това създаде богати практики и е нещо, което се взаимства. Частните училища възникнаха с прилагане на компютрите в обучението, въпреки че пак бяха дискриминирани, защото от държавата раздаваха компютри на килограм на другите школа, а на нас не ни беше даден нито един. По-нататък въведохме портфолио, което е комплексен документ за оценяването на учениците. Това е изключително европейска практика и се прилага при нас отдавна. Имаме и електронни дневници и бележници, което улеснява комуникацията с родителите. Пилотно първо се въведе в частните училища. Има и още практики и предимства, които обаче не мисля, че на този етап могат да се взаимстват или прилагат. Едното от тях е малкият брой ученици в паралелка. Вероятно по-нататък в годините и този проблем ще бъде решен. Това е, което най-много ценят родителите.
– Засилва ли се желанието на родителите да записват децата си в частните училища за следващата година?
– Рано е още да кажем. Това ще стане ясно в края на юли, началото на август. Нямаме индикации за намаляване на броя, а дали ще дойдат повече, това ще стане ясно след месец. Таксите не могат да се намаляват обаче. В някои училища имаме увеличение от 10 процента. Това е така заради поскъпване на консумативите. Някои колеги увеличиха заплатите на учителите. По държавно постановление се увеличиха с до 8 процента в държавни и общински училища. Ние не сме задължени, но има морални аргументи да го направим.
– Проф. Анелия Клисарова се закани да уволни виновните за скандала с отпадането на произведения на Ботев, Вапцаров, Вазов и др. Какво е вашето мнение?
– Все още не мога да кажа дали е скандал. Като социален партньор на министерството в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество този изключително важен въпрос не е обсъждан. Мога само да заявя, че е недопустимо подобни важни решения да се съобщават чрез медиите, без да се съгласуват и обсъждат. По принцип, ако това е вярно, ще кажа, че е опасна игра с огъня. Така не може и не бива да се посяга с лека ръка на класиците в нашата литература, независимо от аргументите. Авторите на тези нововъведения трябва да аргументират много добре, и то публично, защо са ги предложили. Но аз бих казала: не пипайте класиците, не пипайте автори, които десетки поколения са учили. Осъвременяването не бива да става за сметка на орязване и осакатяване на утвърдени имена в българската литература, които са светини за възпитанието и обучението на нашето подрастващо поколение. Категорично аз и моите колеги сме против това.