Мистерия на 4200 години! Съкровището от село Дъбене

През 2004 г. археолози от Националния исторически музей правили разкопки край Карлово. Проучвали пътна станция от римско време. Един ден проф. Иван Христов и колегата му Мартин Христов отишли на пазар и забелязали продавачка със златeн наниз от древни мъниста. „От къде, бе, госпожа, имате това красиво герданче?“, я попитали. От дума на дума станало ясно, че мъжът й Иван Димитров е тракторист и изорал мънистата край село Дъбене.

Човекът завел археолозите на мястото.

Така започва историята за едно от най-загадъчните съкровища в България.

Какво му е загадъчното ли? Няколко неща. Първо, че е намерено в странни малки могилки. Не са гробове. В нито една от тях няма човешки кости. На всичкото отгоре, хората са идвали на това място не една, не десет, не сто, а поне хиляда години.

Ритуалът е оставал същия. Само предметите са се сменяли. Копаели плитки дупки, слагали в тях съдове, обеци, огърлици, фиби за коса, гривни, амулети и какви ли не други неща, разкъсвали и разпилявали върху тях нанизи с мъниста. Отгоре нареждали речни камъни.

Каква ли е била тази традиция, която трае толкова дълго, без да се промени? Някакъв виртуален храм под небето ли е било това място, та е привличало хората векове наред?

За четири години разкопки археолозите изследват 22 могилки и една от петте по-големи могили.

Намират над 21 000 златни предмета. И още много незлатни, но не по-малко ценни.

Като 22 стъклени мъниста, прозрачни и синички, два милиметра в диаметър. Хич няма да им обърнете внимание в сянката на пищното злато. А и сега можем да си напазаруваме стотици такива от интернет. Но в древността стъклото е било изключителна рядкост. Особено пък толкова деликатно. Археолозите предполагат, че това е едно от най-ранните стъкла в Европа. Кой ли ги е измайсторил? Как ли са попаднали в Дъбене?

Ще подминете и невзрачната сребърна кутийка с капаче. А тя е уникална – в целия свят не е намирана такава от това време. Археолозите смятат, че тя е доказателство за близки бизнес отношения с Анадола. Златният кинжал също е единствения по рода си от бронзовата епоха в света. След толкова хилядолетия е още остър и в перфектно състояние.

Но все пак да поговорим и за бляскавите звезди на Дъбенското съкровище – златните мъниста. Както казах, древните са късали огърлиците и са ги разпилявали. Така че дизайнът на колиетата е на музея – низани са и са сглобявани там. Мънистата са местно производство, със злато от наносите в местните реки. Явно хората от

Дъбене са били големи спецове и виртуозни златари.

Мънистата са миниатюрни, милиметър и нещо. Изключително са фини и са толкова еднакви, че сякаш са печатани с лазерен принтер. Някои археолози предполагат, че древните златари са ги обработвали във вода, за да я използват като лупа. Сред мънистата има и такива с по-сложна форма, които нямат аналог в други находки. Все технологични иновации на хората от Дъбенско.

Съкровището от Дъбене е важно, тъй като е липсващата брънка в историческата верига между златото във Варненския халколитен некропол отпреди 7000 години и златото на траките отпреди 3000 години.

Е, добре де, какво толкова, ще кажете вие. Злато колкото щеш, а ти тука с някакви мъниста и кутийки ни занимаваш. Защо да ни интересува това? Ами защото хората, които са оставили тези предмети, са пра-прадедите на траките.

Какво е имало в Дъбене преди 4200 години? Светилище на Богинята майка? Или пък в околностите е имало производствен център за златни изделия? Археологът Мартин Христов и колегите му нямат отговор.

Поне засега. Отидете в Националния исторически музей, за да видите това чудо на живо и да научите повече. Но преди това наемете трактор и пратете половинката си да оре. Може пък и вие да се нагиздите с нещо по-така.