Лазаровден
Лазаровден

Мома, която не е лазарувала, не може да се задоми

Всички с имена на цветя празнуват на 8 април

Лазаровден е с подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден (тази година на 7 април). Евангелието от Йоан разказва как Христос възкресил умрелия Лазар на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години в пост и бил избран за пръв епископ на кипърския град Китион.

Българите наричат празника Лазарица, Лазар, Лазарска събота. Обичаите, характерни за него са жизнерадостни и поетични, свързани с пролетното събуждане на природата, с надеждите и мечтите за благоденствие и задомяване на момите. На Лазарица се изпълняват старинните обичаи „лазаруване” и „боенек”. В тракийската и родопската област лазаруването се изпълнява в две последователни съботи. През първата събота, наричана Малък Лазар, лазаруват малки момичета, а през втората, позната като Голям Лазар -девойки на възраст за женене. Участничките в обичая се наричат „лазарки”, „лазарици”. Момите се разделят на групи и под ръководството на вече лазарували девойки или на по-възрастни жени, разучават лазарските песни и игри. В ранно утро на Лазарица те тръгват из селото, закичени с цветя по главите, облечени в нови носии, в които има елемент от невестинска премяна. Те са разделени на „чети”, като всяка се състои от по четири „пеячки” и две „шеталици” и се предвожда от „кумица”. Най-голямата и най-порядъчната мома в селото избират за селска кумица.

Лазарките обикалят къщите в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделните членове от семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата. Специални песни има и за овчар, за свещеник, за терзия, като най-много са за момите в къщата. В тях се пее за качествата на момата, за любовта между моми и ергени, за бъдещата женитба. Ето една такава песен:

„Ай, Лазаре, Лазаре,
Тука са ни казали,
че има мома и момък.
Я момата женете,
я момъка годете”

Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц „боеник” (буенек). Това е несключено, много буйно хоро, което се играе за берекет и за здраве. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи. Стопаните даряват момичетата с бели яйца, които една от тях събира в кошничка. Лазарките се очакват с голяма радост от стопаните. Вярва се, че къща, в която са пели и играли лазарките, ще бъде честита и домочадието ще се радва на здраве и дълъг живот. Лазарките не влизат само в дом, в който е починал човек и още не е изминала една година от погребението му.
В лазарските обичаи е залегнала и идеята за осигуряване на плодородие и здраве. Лазарските дружини обхождат и селското землище, пеят обредни песни по ниви и ливади, пеят на житото:

„Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земия натегало,
от два класа кутел жито,
от два грозда бочва вино”!

В източните части на страната в лазарските чети има и други обредни персонажи- „боенек” и „лазарова булка”. Девойките избират някоя лична мома, пременяват я в мъжки дрехи, слагат на главата й калпак, а в ръка й дават да държи брадва или тояга. Тази мома ще изпълнява в обичая ролята на младоженец – „зет”. Избират и едно малко момиче, забулват главата му с бяла или червена кърпа и го пременяват като „лазарова булка”.

С лазарските обичаи девойките влизат в нов социален статус и вече са готови да се омъжат. Народна поговорка казва, че ”ерген, който не е коледувал и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят”. А според древно поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и залюбена от змей.
На Лазаровден имен ден имат Лазар и Лазара.

Тази година на 8 април православната църква празнува Цветница. Това е подвижен християнски и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристигнал в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещнали тържествено с маслинови, лаврови и палмови клонки, разстилали дрехите си пред него и викали: “Осанна на Сина Давидов!”

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Куклинден. Всички отиват на празничната литургия с върбови клонки и китки от пролетни цветя и здравец, които свещеникът освещава, а после ги отнасят вкъщи и поставят под иконата. Върбичките символизират клонките, с които Иисус Христос бил посрещнат в Йерусалим. Оттук и името, с което българите наричат празника- Връбница. Приема се, че прекадената върба е лековита и с нея баят против уроки на децата. Жетварките слагат венец от тази върба на главите си, против главоболие или на кръста, за да не ги боли. Когато през лятото се зададе градоносен облак, изнасят кадените върбови венчета, гледат облака през тях и с магически заклинания „прогонват” бурята. Заравят ги и в средата на нивата, за да се роди много жито.

На Цветница с последния лазарски обичай „кумичене”, „кумичкане” приключват моминските пролетни игри. Лазарките отиват до близката река, като всяка носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно колаче, наричано „кукла” /затова в Северозападна България наричат празника Куклинден/. В Карнобатско кумиченето се прави и с ладийки от папур, царевични листа. Като стигнат на реката, момите се залавят на хоро и пеят песни с любовен характер. После пускат по течението на водата своя знак и чието венче или колаче излезе най-напред, тази мома провъзгласяват за „кумица”, „кръстница” на лазарките. Отсега нататък тя ще бъде много почитана и уважавана.
С песни моминското шествие се връща в селото, като кумицата върви напред или другите лазарки я носят „на конче”. Всички се събират в дома на кръстницата около богата софра. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарското хоро.
В Североизточна България казват, че на Връбница “разпускат, пущат умрелите”, те излизали от гробовете си и очаквали близките си да им донесат нещо. Затова на предния ден –Лазаровден, се прави „Лазарска задушница”. Жените прекадяват и преливат гробовете на близките си с вино и раздават жито и обредни хлябове. Рано на Връбница жените отиват на гробищата с върбови клонки, които забиват до гробните паметници. Празникът Цветница е през периода на Великите пости, но се разрешава консумация на риба. Денят се приема за празник на цветята. Имен ден празнуват Върбан, Цветан, Цвета, Цветанка, Цвятко, Цветелина и всички, които носят имена на цветя, растения и на дървета-Явор, Ясен, Калина.