На 87 години си отиде от живота последният от останалите живи строителите на монумента на Бузлуджа- главният инженер на паметника Райко Чайлев.
Тъжната вест съобщи неговият син Добрин Чайлев.
Инженер Райко Чайлев си е тръгнал от живота на 15-и септември, в обичаната и строена от баща и син къща в Голямо Дряново.
Там до последните си дни инженер Чайлев не престана активно да съпреживява съдбата на паметника на Бузлуджа и процесите по неговото ново оживяване.
Невинаги съгласен с плановете за възстановяването на паметника, но винаги готов да помогне със съвет, спомен и да насърчи истинските радетели за опазване на паметника.
Искрено вярваше, че мост между поколенията на строителите на Бузлуджа и възстановителите на Бузлуджа, е възможен.
Приживе обичаше да приема в дома си хора, които искрено се интересуваха от историята по създаването на паметника и искрено имат желание той да бъде опазен за поколенията. Пазеше скъпи спомени от градежа на монумента, на който посвещава 8 от своите най плодотворни професионални години.
Изболява и изпреживява изграждането на най- скъпия паметник в историята на социалистическа България. От основите до светването на рубинената звезда. Звезда, която монтира лично, с помощта на двама руснаци.
И в последния си път инженер Райко Чайлев остана верен на своята голяма любов и гордост- паметникът на Бузлуджа. Неговият син Добрин го изпрати с парче (сувенир) от рубинената звезда, която пазеше като скъп спомен от времената по градежа на паметника.
Инженер Чайлев с часове можеше да разказва за всеки един от етапите по изграждането на паметника. Не криеше и голямата си болка от безпросветна разруха, до която го бяха докарали наследниците на някогашните съзидатели на Бузлуджа. Не даваше присъди, но с неговия деликатен и аристократичен изказ, даваше воля на болката си за духовното и ценностно варварство, в което се добутваме като народ.
Последната му среща с паметника бе задочна- през фотоалбума на Бедрос Азинян – „Строи се монумент“. Инженер Чайлев очакваше с нескрито вълнение и следващия, втори албум, посветен на паметника- запечатал срамните моменти от неговата целенасочена разруха.
Приживе, роденото в София момче с охота показваше и разказваше историите на стотиците снимки, запечатали тези славни 8 години от неговия живот.
Години, с които се гордееше.
Не криеше обаче и голямата си болка, че „независимо от големите ни приказки, байраци, въстания, българите все се бием за вадата. И докато все така я караме, всички върхове ще са ни подкастрени“.
Светла ще е паметта за този голям българин.
Деляна Бобева
Снимки: Личен архив
PS: Имах честта да съм от малкото гости, които инженер Чайлев допускаше близо до себе си. Така през 2016 година се роди и първият ми очерк за него.
Последната медийна поява на инженера на Бузлуджа бе преди 40 дни, в предаването “На кафе“:
