Народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова („Продължаваме промяната – Демократична България“) са разработили законопроект за връщането на Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“ в собственост на българската държава и замразяването на руски имоти, собственост на санкционирани лица. Това стана ясно от информация, разпространена до медиите. Тя е публикувана и във „Фейсбук“ профила на Мирчев, където той уточнява, че очаква подкрепа за законодателната инициатива от цялата парламентарна група на „Продължаваме промяната – Демократична България“, както и от други политически сили.
„Законодателната инициатива е силно закъсняла, особено с оглед продължаващата война на Русия в Украйна, пише в профила си Мирчев. Международни санкционни мерки в този смисъл са налице от 2014 г., като в отговор на неспиращата агресия на Русия се приемат и нови. За да може България да изпълни задълженията си по прилагане на тези международни ограничителни мерки, е задължително да бъде приет конкретен закон.
Според Мирчев в законопроекта се предлага да бъде поддържан публичен списък на санкционираните лица, който да бъде публикуван в интернет страницата на Министерството на външните работи, с цел гарантиране на правата на трети лица.
В средата на миналата седмица „Дневник“ публикува копие от „директива“, подписана от първия заместник-ръководител на департамента по имуществото на Москва Елена Юревна Специвцева. На 29 декември м.г. тя е била изпратена до съвета на директорите на СОК „Камчия“. С нея на членовете му – всички са руски граждани с изключение на досегашния изпълнителен директор Николай Недялков – е поръчано „да обезпечат свикването на съвета на директорите“. На всички е поръчано „да гласуват „за“ избирането на Росен Григоров, директор по управлението на персонала в „Лукойл Нефтохим Бургас“, на мястото на Недялков. Поръчано е също Григоров да бъде назначен на трудов договор „по съвместителство“, което означава, че той ще запази като основно работно място и директорския си пост в „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Смяната на изпълнителния директор на СОК „Камчия“ може да се разглежда като косвено потвърждение на прогнозите, че Русия ще направи опит формално да се освободи от собствеността на курорта „Камчия“, за да изпревари приемането на подготвения от Надежда Йорданова и Ивайло Мирчев закон за прилагане на международните санкции и да осуети опитите на българската държава да си върне собствеността върху лагера, наричан често „руски ексклав“.
Директивата от Москва за новоназначението в руския лагер край Варна идва на фона на блокирането или конфискацията на руско имущество в други страни от Европейския съюз. Латвия например прие специален закон за конфискацията на Дома на Москва в Рига, който също беше собственост на правителството на град Москва.
В същото време заради несинхронизирано законодателство България на практика има случаи, в които не се прилагат санкциите на Европейския съюз срещу руски граждани и компании, наложени още през 2014 г. след анексирането на Крим. Режимът на санкциите е създаден така, че прилагането им е национална отговорност. До създаването на координационна група към Министерството на външните работи у нас такъв механизъм нямаше.
Недостатъчната комуникация на това, което върши правителството, също създава представа, че по санкциите едва ли не не е свършено нищо. В същото време спирането на руски пропагандни телевизионни канали, действията около спора с „Газпром“ за плащане в рубли или недопускането на самолета на външния министър Сергей Лавров заради санкционирано лице на борда са пример за обратното.
