Татяна Сърбинска е родена в село Рила. Била е солистка на прочутия ансамбъл „Пирин“, с който пее в зали като Ла Скала, Ковънт Гардън, Карнеги хол, Кенеди център. През 1991 година се премества в Щатите, където живее и до момента. Преподавала е в Бостънската консерватория, както и в Консерваторията на Нова Англия. Носителка е на наградата Уоми – Вашингтон за световен музикален вокалист на 2004.
Да се говори само за България сега не е модерно. Вече сме европейска държава. Билбордовете отвсякъде напомнят, че сме съграждани на 480-милионно население. Софийското летище е едно от останалите 3171, а Университетите са 1501 в Европейския съюз. По всичко изглежда, че човек може да забрави за географските ширини. Българската певица Татяна Сърбинска, която повече от 15 години живее в Щатите, обаче не е съгласна с подобно мнение. Въпреки че домът й е зад Океана, тя си остава българка. Затова я ценят и американците. Срещаме се с нея във Вашингтон, където живее сега. „Преоткриването на българското в мен се оказа жизненоважно за успеха ми в Америка“- разказва Татяна Сърбинска, която мнозина си спомнят като една от солистките на ансамбъл „Пирин“.
Един ден, в началото на април 1991 г., тя пристига в Бостън само с един куфар, без да знае нито една английска дума. Тогава не би повярвала, че от една временна покана за работа в компанията „Фестивал на светлината и песента“ на Анабел Гранц и участие в ежегодния фолклорен фестивал, организиран в Нова Англия, може да стигне до уважаван преподавател в четири престижни университета – Бостънската консерватория, университетите в Бостън, Мериленд и Нова Англия.
Човек винаги има свой начин. Важното е да направиш правилния избор. Таня разчита единствено на себе си и на дарбата, която притежава. Без да се колебае, се посвещава на магията на българската песен. А критиката не щади суперлативите си – „звънтящ глас“, „брилянтен стил“, „много широк диапазон“ и „живо артистично присъствие, съхраняващо музикалната традиция на България.“
Съдбата е била благосклонна към нея, но и тя си е помогнала. Музиката, вярно, е универсално изкуство, но Таня владее отлично теорията на музикознанието. Завършила е пловдивската Академия за музика, танци и изобразително изкуство. Към знанието прибавя и още нещо – дългогодишния си опит като изявен солист на международно признатия ансамбъл „Пирин“.
Разказва ми как американците пеят български песни. Захласнати от звученето на песента, те я слушат и след това фонетично запаметяват българските думи. Говорят за нея, че е невероятен вокален учител, който ги е научил да пеят по-добре, по-професионално и произношението им да звучи по български.
Тя извайва вокалното звучене на „Китка“ – прочутия американски състав в Сан Франциско. Пак там, в Консерваторията, преживява и една от най-интересните си срещи в САЩ. Известната актриса и носителка на „Оскар“ Олимпия Дукакис я избира да пее в спектаклите й на Американския театър.
После в Бостън, след усилен труд, създава две групи с богат български репертоар -„Диви жени“ и „Зорница“ – мъжки състав.
От няколко години Таня Сърбинска е във Вашингтон и продължава да кара американците да се прехласват по нашия фолклор. „Екзотична, уникална е българската песен. Заразителна е с нейната интонация и орнаментика. Мелодията й извира дълбоко от душата. Американците са луди по нея.
Знаят по 200 български песни и ги пеят с любов.“, обяснява с усмивка Таня. Американците често записват само гласа й. Макар и да я наричат „гласа на България“, в репертоара си тя почти винаги прескача границите. С всяка изминала година съзнава все по-ясно, че е българка, но носи и темперамента на Балканите. Познава балканския фолклор и успява като изпълнител и преподавател да покаже изкуството на вокалната техника. Нейният стил бел канто й помага да разкрива дълбочината на гласа. Именно тук, в Америка, тя разбира, че това е новото й призвание: „да открива магията на гласа“ – начин на дишане, на звукоизвличане, на неговата постановка. Успехът не закъснява. Съвсем заслужено получава наградата „Световен музикален вокалист, 2004 г.“ Тази престижна награда се връчва от Международно жури, след като са номинирани много имена и националности от артистичния свят. Но тогава късметът е на страната на Таня. Тя обаче не очаква да стане толкова популярна и търсена и да дава уроци по Интернет. Създава и собствена певческа школа, посещавана от стотици, които изгарят от желание да се научат да пеят български песни. В нейното училище има всякакви американци – адвокати, професори по математика и медицинска техника, компютърни специалисти.
Талантът е качество в постоянно движение убедена е Таня. И така живее. Пътува непрекъснато между Бостън и Вашингтон. Графикът й е запълнен с лекции, репетиции, концерти, благотворителни спектакли и постоянни занимания с нейните студенти. Нито веднъж не е пропуснала фестивалите на песента в Съединените щати или да вземе участие със своите американски състави в традиционните фолклорни събори в Копривщица и „Пирин пее“, във „Варненско лято“. Съумява да намери време за всичко – да бъде почетен гост на „Македония фолк“ в Благоевград, да организира концертни турнета в Ню Йорк, Пенсилвания, Колорадо, Калифорния, Пловдив, Троян или лятно училище към Университета в Нова Англия.
Татяна Сърбинска концентрира в себе си много енергия от смесването на културите, от плътността на живеенето. В ръцете си държи най-новите си дискове -„Катерино моме“ с първите й записани песни и „Македонско девойче“, които в края на годината са издадени у нас. Веднага след благотворителния концерт във Вашингтон за набиране на средства за варненския Карин дом, тя през април ще представи новите си дискове и на българските си почитатели.
В този организиран хаос от ангажименти, е-мейли, записи в нейното студио, в което сама обработва текста и музиката за песните, тя изглежда много щастлива. Затова я питам дали не се чувства някак си загубена в огромното разстояние между континентите, не изпитва ли носталгия към България. Усмихната, забързана като че ли на шега, Таня подхвърля: „Това е невероятен късмет, да можеш да си българин в Америка и американец в България“. После се качва на шикозния си джип и се понася по дъждовното шосе към песента.
