Момчето, което говори с морето от чужди хора на някакъв странен език „аллах-маллах”.
Странен език, но наш си език. Странно момче, ловящо истински нелегали на държавната граница, вместо да лови малки котета на границата на привидния морал и зле прикрития курвалък. Много странно момче, но наше си момче. Което само в гората може и да се справи наведнъж с цели 17 души, но накрая в пресечената местност на правилните ценности ще го изядат либералните вълци.
Тяхната глутница не понася граничари самодейци като Динко Вълев от Ямбол да бъдат наричани герои, камо ли супергерои. Глутницата им не понася такива като него да присъстват поне като третостепенни герои в медийното повествование на славното либерално време. На такива не им се полага дори петминутната слава и трябва да играе голямата ножица на цензурата.
Кратките им истории не трябва да бъдат показвани, защото възхваляват физическото насилие. А до устите им не трябва да се доближава микрофон.
защото в него ще влезе единствено език на омразата.
Това обаче днес не се нарича цензура, а професионална журналистика и медиен етичен кодекс. Хората, които настояват за спазването му, не се наричат цензори, а европейски журналисти. За тях Динко не е „наше момче”, щото те са европейска работа. На тях медийното слово все не им е достатъчно свободно, но не дават на динковците да говорят езика „аллах-маллах” и на него да разказват истории от браздата „как с голи ръце да хванем повече глави”.
На нас, европейците, такива ловци на глави не ни трябват, защото ни пречат да бъдем европейци. И защото ни излагат пред чужденците, които са бъдещите европейци. Сакън, да не вземем да се изложим – по-добре да скрием на недостъпно медийно място нашето момче, че ще ги наприказва едни много неудобни.
А най-добре е да го предадем на правосъдието и то да деградира антиевропейския му супергероизъм в престъпление срещу бягащото човечество. Да му е за урок на нашето момче и този урок после да го преподаваме на всички момчета, които искат да станат същите самодейни граничари.
Тях трябва да ги объркаме максимално къде е границата на нормалността. Че нормално вече е да преминаваш незаконно държавни граници, защото имаш алибито на войната – знаете ли от какви ужаси бягат тези хора, защо им придиряте по какъв път са избягали и не са се отбили през някое КПП. Нормалното е да не забелязваш тези хора, дори да се блъснат в теб – ами хората бягат бързо, не са ни видели и ние ще се правим, че не ги виждаме, за да не ги притесняваме излишно.
Ненормално е обаче да им се пречи по какъвто и да е начин – изчакай тук, моето момче, сега ще дойде прокурор да те разпита кой си ти, че си тръгнал да арестуваш горките нещастници. Тях ще ги нахраним с топла супа, защото са намръзнали.
А на теб, въпреки че си наше момче, ще се опитаме да ти сервираме затворническа чорба – границата да не ти е бащиния, че да определяш кой може да я минава нелегално. Та ние, истинските европейци, искахме затвор за граничния полицай, който по време на работа ловеше афганистанци с рикошети – а ти, момчето с цивилния анцуг, как я мислиш тази работа.
Всичко това на някого може да му прилича на висша либерална и антидържавна перверзия, каквато старите нормални мозъци не могат да измислят. Но то и без това вече няма критерии за нормалност, защото старото Чуждо стана новото Наше, нашите момчета станаха престъпници, а чуждите престъпници имат железни военни алибита. Цензурата пък стана етика, местните хора станаха излишни, а националното стана досадно до смърт и точно смърт му се полага.
Елиминирайте, затворете или въдворете някъде ловната дружинка на динковците, за да се освободи физическо място за новите европейци. Забранете езика „аллах-маллах”, за да възцари небесното царство на мулти-култи любовта върху грешната европейска земя. А на голите ръце им запретнете ръкавите, за да построят по-бързо утопията.
Тя непременно ще стане реалност, защото така е записано в Светото писание на Меркелизма – единственото официално разрешено учение. В което никой няма право да се съмнява, защото съмнението ще бъде третирано като омраза.
Никакви геройски приказки от шипковия храст на браздата, никаква гранична контракултура срещу широките порти на Меркелизма. Дръжте се така, сякаш всичко едва сега започва. Сякаш предизвестеният либерален провал въобще не е близо и сякаш натрапеният ни идиотски ред няма да се срути от тежестта на собствената си глупост.
Дръжте се така, сякаш това никога няма да се случи и дружинка на динковците няма да доживее деня, в който ще бъде разрешен ловът за умните и далновидните ви глави. И това не е заплаха, а само клише – като историята се повтаря, като превратностите на съдбата, като око за око и глава за глава.