ПРИСКРЪБНО!
Спомина се проф. д-р Мария Спасова, верен мой другар и съработник на старобългаристичната ръкописна нива. Бог да я упокои – през целия си живот проф. Мария Спасова служи словом и делом на Христовата вяра, пише проф. Димитър Кенанов от Великотърновския университет.
Из писмо на Веселка Дамянова, дъщеря на проф. д-р Мария Спасова:
С прискърбие ви съобщавам, че майка ми почина на 31 март 2025 г.
Не знам какво е редно да се каже, затова ще се опра на нея – тези думи са от един от преводите ѝ на Григорий Цамблак („Слово за покойниците“):
„Ако за ценни се смятат нещата в земния живот, още по-ценни са нещата в отвъдния живот, защото едните са временни и тленни, а другите са безконечни и нетленни. Какви наслади, кажи ми, съдържат земните неща, какво спокойствие? По-скоро обратното. И морето, голямото и безбрежното, много пъти, от бурни ветрове разбунено, вълни от глъбините повдига, на гигантски планини приличащи – страховито и да се слуша, и да се гледа! Но когато те отново стихнат и се укротят, за очите се открива сладостна от тишината гледка, от безмълвието съвършена.“ „Вечна ѝ памет и „тишина“ за душата ѝ!“
