Докато Доналд Туск се завръща на премиерския пост в Полша като рок звезда – голям киносалон прожектира гласуването пред възторжена публика, а Виктор Орбан продължава да диктува решенията на ЕС чрез ветото си, Бойко Борисов…провали заседанието на депутатите миналия петък, а в понеделник напомни, че думата “парламент” значи да се говори, а не да се блокира. И в двата случая съуправляващите реагираха срещу иначе ефектното шоу на “Възраждане” в пленарна зала.
С една дума Борисов е принуден да продължи политическата си кариера на терена на Народното събрание. Не че лидерът на ГЕРБ не диктува оттук дневния ред на българската политика. Но неговите приятели и колегите, с които той правеше европейската политика, се върнаха под прожекторите на световната сцена
Ердоган отиде в Атина на първата от години визита за затопляне на отношенията. Не бе отдавна времето, когато именно Бойко Борисов събираше турския и гръцкия президент край нашето море на исторически балкански срещи. Там се решаваха проблемите с бежанците и изобщо отношенията между ЕС и Турция. С неговото – на Борисов, посредничество.
А в момента от Борисов се очаква да стане посредник и някак да разреши/благослови сглобката в София, та да може най-сетне Столичният общински съвет да заработи. Някак скромен мащаб на фона на сериозните политически процеси на запад от Калотина.
Не международното положение е причината, но може би и то допринася за това напоследък да се заговори на все по-висок глас за възможността Борисов пак да е премиер. Направиха го и откъм самата ГЕРБ, което подсказва, че подобни разговори във вътрешните партийни кръгове може да вървят.
Самият Борисов “преведе” условията на Австрия за пускането ни в Шенген, свързани с охраната на границата от бежанци, така: Те искат времето да се върне 3 г. назад, когато аз бях премиер. Затова и широката публика отдаде думите му на познатата му склонност да припомня похвално постиженията си.
Но реално още миналата година Борисов говореше, че рецептата за управленска коалиция е всички лидери да са министри. “Не знам по Европа лидерите на партии и коалиции да не са пряко ангажирани с управлението. И Валери Симеонов не искаше да става, аз казах – всички вътре”, обоснова се тогава бившият премиер. А сега няколко разпознаваеми фигури в ГЕРБ развиха може би за опипване на почвата същата теза.
Зам.-шефът на партията Даниел Митов (макар и без да назовава председателя си) преди седмица лансира идеята, че управлението ще е стабилно, когато лидерите влязат в изпълнителната власт, както ненапразно повелява западната политическа традиция.
Шефът на конституционната комисия в парламента Радомир Чолаков пък директно призова Бойко Борисов да стане премиер, а Делян Пеевски и Кирил Петков – вицепремиери. Впрочем и пиар експертът Диана Дамянова заговори със свои думи за нещо подобно.
Откъм “Промяната” и ДБ сдържано отговориха, че само и единствено Мария Габриел е обсъжданото име за премиер от ГЕРБ след ротацията.
Тук идва въпросът доколко искрено е желанието на Борисов пак да е премиер, дали става дума той да е вместо Габриел, дали изобщо е осъществимо.
Прави са (не)партньорите да казват, че няма договорка за друг освен за бившата ни еврокомисарка. В крайна сметка Габриел направи сериозна лична жертва, напускайки високия си пост в Брюксел, за да си заложи името в първия у нас ротационен кабинет. И така да се каже, собствената ѝ партия, която поиска това от нея, както и всички останали, ѝ дължат креслото.
Но по-важното в случая е, че за ГЕРБ като цяло и за Борисов това също е по-добрият вариант. Пък дори да изостава засега от колегите Туск и Орбан.
За какво му е още през март да получи цялото наследство от управлението на ПП и ДБ, в което – както сам уверява Борисов, и един министър от ГЕРБ няма освен вицепремиерката. Това би означавало тутакси да припознае всички досегашни политики, срещу които депутатите му скачат половин година.
Ако Борисов наистина желае и планира голямото си завръщане, то за него е важна бавната игра
Така или иначе в момента ключовият за всеки кабинет финансов министър се оказва особено кооперативен в разговорите си с ГЕРБ и ДПС. Всъщност Асен Василев дори мина на тяхна страна при скандала със здравния министър около “Пирогов”. Така че в това отношение Борисов може да е спокоен – докато чака, във финансите нещата явно са под контрол и няма без негово знание да се залагат бомби, които да гърмят другата есен например.
Защото именно другата есен започва да звучи като по-вероятен хоризонт за евентуално завръщане на лидера на ГЕРБ на “Дондуков” 1. Ако се предположи, че ротацията се случи, Габриел седне в креслото и някак сглобката подкара втората част от управлението си, то през октомври 2024 г. договорката така или иначе свършва. И тогава какво – 4 редовни кабинета ли ще се извъртят в този парламент, както попита Румяна Бъчварова от ГЕРБ пред “24 часа” наскоро.
Ето тогава вече, ако ни се разминат предсрочни избори заедно с европейските в началото на юни, може да се мисли:
1) За преформатиране на правителството с пълноценно участие на ГЕРБ в него, съответно лидерът може да е премиер.
2) За предсрочни избори и правителство, в което ПП-ДБ може пък и да не участва.
Важно е да се отчете, че освен че Бойко Борисов май иска да се върне в изпълнителната власт, и ДПС вече гледа към нея. Но както Борисов, така и Доган не си и помислят за влизане през задния вход на Министерския съвет. То може да стане само през парадния – или преговори и коалиционно споразумение за управление в рамките на този парламент, ако рязко се отдръпнат от ПП-ДБ и се сглобят помежду си (пък “Промяната”, ако решат, да се присъединяват). Или нови избори и коалиция след победа в тях. Социолозите са категорични, че ГЕРБ остава първа политическа сила. А на местния вот движението бе втора.
През това време и ГЕРБ, и ДПС ще довършат партийните ремонти
При Борисов загубата на кметските избори в София и Варна бе предварително калкулирана, сега спешно се стягат организациите там. Другаде в страната в общи линии нещата вървят добре.
При ДПС предстои конгресът за избор на нов лидер през февруари, а налагането на първи етнически българин за председател май се оказа процес, който изисква повече усилия, отколкото Доган и Пеевски са очаквали. Така че няколко месеца кабинетът “Габриел/Денков” да си довърши договорката ще е по-добрият сценарий и за движението.
Или имаме нещо като ситуацията с Шенген – влизане по въздуха сега и отложен старт за сухопътните граници. Премиерската заявка на Борисов звучи все по-ясно, но ще ѝ трябва повече време за реализация от тази на колегата му Доналд Туск.
И понеже политиката в наши дни е доста непредвидима, може пък двете събития да съвпаднат и да вземем да влезем пълноправно в Шенген при Борисов.
