електричека лампа
електричека лампа

През 1900 г. светва първата електрическа лампа по софийските улици

Трафик, хора, светлини. Това се вижда и сутрин, и обед, и най-вече вечер в София. Е, може би не в такива размери, както в някои от световните мегаполиси – Ню Йорк, Токио, Мексико, Москва, но… Все пак ние сме на Балканите и тук всичко е по-малко.

Писахме за трамваите, за баловете, за кръчмите и бирариите, та дори и за бардаците в стара София. Обърнахме внимание и на „курортите”, на които са ходили кореняк столичани в края на XIX и началото на миналия век. Но може би пропуснахме нещо. Светлината, токът, лампите. Нито трамваите щеше да ги има, нито пък офицерските или царските балове щяха да бъдат така бляскави, ако не беше светлината от лампионите, за да огрява вечерните тоалети на дамите.

И така се заражда въпросът – кога е електрифицирана София? Кога светва първата улична лампа?

През далечната 1880 година на Ниагарския водопад е изградена първата водноелектрическа централа. Това слага начало на нова ера. Слага се краят на факлите и газовите лампи. До къщите на хората от Бъфало вече тече ток и те осветяват домовете си с помощта на електрическите крушки. У нас това става едва 20 години по-късно – през 1900 година. Именно тогава София започва да се електрифицира, а улиците вече не се осветяват с фенери.

Тук е мястото да отбележим, че първата електрическа крушка грейва в София много по-рано. Това става през 1879 година. Първата година в съвременната история на България. Тогава е приета Търновската конституция. Това е същата година, в която София е провъзгласена за столица на младото българско княжество. На 1 юли 1879 г. в София светва първата крушка. Поводът е възкачването на престола на княз Александър Батенберг. По този повод пловдивският вестник “Марица” пише: “Вчера стана една превъзходна илюминация. Градината, която се намира срещу палатата, бе великолепно украсена”. Всъщност това стана благодарение на известния столичен лекар и политик Димитър Моллов, който доставя от Виена апаратура за производство на ток, с помощта на която осветяват царския дворец.

Това е историческо събитие за столичани.

Но да се върнем на уличното осветление и кога обикновеният кореняк софиянец започва масово да се радва на електричеството у дома си. Заслуга за това има столичният кмет Димитър Петков, който заема този пост от 1888 до 1893 година. Именно той през своя мандат се нагърбва с амбициозната задача да преустрои града и да го превърне в европейски с електрически лампи по улиците. През юли 1890 година Петков назначава комисия, която да проучи възможностите за осветление на София с електричество. Комисията препоръчва да бъде изградена водна електрическа централа на реките Боянска и Владайска. Така една година по-късно – юли 1891, се провежда конкурс, в който участват общо шест фирми. Те са немски, австрийски и унгарски. Именно унгарската компания „Ганц и сие“ е тази, която печели търга. Фирмата се задължава за сумата от 2 423 249 лева да прокара всичките проводници под земята, както и да изгради ВЕЦ „Бояна”. Строителните работи на първата електрическа централа започват през юли 1892 година. Проектът обаче се забавя, защото от Столичната община имат разногласия с „Ганц и сие” за начина на плащане. Междувременно става ясно, че има и технически проблеми. Очакваната електрическа мощност не може да се получи от изгражданата централа, защото водата на боянската река е недостатъчна.

Съгласно договора всички работи по осветлението на София трябва да приключат до две години, т.е. до 1 май 1894 година Това обаче не се случва, стига се до разваляне на договора с „Ганц и сие”, а проектът е замразен до 1923 година.

Нов опит за електрифициране се прави през 1896 година. Столичната община възлага ново проучване на германския инженер Клингенберг, който разработва 7 варианта за електрическо осветление и електрически трамваи за София. По това време в България пребивава като експерт и ръководител на строежа на градската канализация французинът инж. С. Ребюфел. Той препоръчва за нуждите на електроснабдяването на София да бъде изградена водна електрическа централа на р. Искър при с. Панчарево. Кметът тогава Димитър Яблански организира нови търгове.

В резултат се подписва договор с френския инженер Шарл Бертолюс, който трябва да направи не само осветлението на София, но и да пусне електрически трамваи в града. Концесията е за 40 г., но скоро след това французинът я разделя на две – една за трамваите, а друга за електричеството, и я препродава на белгийска компания.

Този път всичко върви по план и белгийците започват изграждането на централа „Панчарево” през 1898 година. Едновременно с това започват и подготвителните работи по електрическата мрежа на града – трафопостове, кабелни линии за високо и ниско напрежение и улични стълбове. Така стигаме до ноември 1900 година. Тогава ВЕЦ „Панчарево”, която е с мощност 2,5 млн. киловатчаса, се пуска в експлоатация, а заедно с нея идва електрическото осветление в София и улиците светват.

На другата година по столичните улици започват да се движат и първите пет трамвая, които минават от Централна гара до площад „Славейков“, като прекосяват почти цялата „Витошка“.

Първите частни абонати на електрическото осветление са само 17. Но интересът към електричеството нараства и през следващата година броят на абонатите достига близо 250. Така през 1901 година ВЕЦ „Панчарево” захранва точно 249 абонати, 600 лампи на уличното осветление и електрическия трамвай.

Скоро общинарите се усещат, че са дали големи права на концесионера срещу единствено задължение – да пусне ток. Белгийската компания се оказва тази, която определя цените и прибира цялата печалба.

През 1908 година след бурни дебати се създава дъщерна фирма на белгийската компания, която започва да държи концесията, но вече парче от печалбата се подхвърля и на Столичната община.

През 1916 година общината решава, че е крайно време да си изземе управлението на електрическата централа.

Това обаче не се получава, защото белгийците определят цена от 24 500 000 франка, която сума се оказва твърде висока за общината.

Концесията става изцяло общинска едва през 1940 година, когато се сключва споразумение за 219 000 000 лева. През това време се водят редица съдебни дела, а София стопанисва електрическото дружество, но под съглашенското командване. През това време белгийската компания променя няколко пъти формулата за изчисление на цената на тока, която дотогава е от 2 до 4 лв. за промишлени и битови нужди.

Върху тази сума те слагат и акциз от 0,76 лева. През 1934 година обаче Столичната община нарежда цената на тока да бъде намалена на 5,50 лв. с акциза.

В края на 20-те и началото на 30-те години започва електрифицирането на Софийска област. Тогава са построени редица централи по Искър и река Рилска. След 1944 година нараства необходимостта от нови мощности. Така до началото на 70-те години в Софийско се изграждат 8 подстанции, развиват се преносната и разпределителната мрежа. По същото време се строят ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „Трайчо Костов“. Започва и подмяната на съществуващата кабелна мрежа ниско напрежение и преминаването й от 150 на 380/220 волта.