И старите, и повечето нови български филми онлайн или в киносалона, могат да ни доставят истинско удоволствие, ако им посветим от времето си. Преди години надълго и нашироко се дискутираше кризата в родното кино, но днес тенденцията изглежда е обърната.
Разбира се, за критиците остава тежката задача да продължат да стимулират творците по пътя им към създаването на съвършени продукции. Базата за сравнение също е важна, като на седмото изкуство у нас несъмнено трябва да се гледа и от позицията на несъизмеримите бюджети, екип и талантливо присъствие, на фона на чуждестранните ленти.
Напоследък зрителите са на мнение, че някои пропуски и недостатъци, които бяха като етикет за българските филми, започват да липсват и промяната наистина е факт.
Ето защо съвременните „плодове“ на киноиндустрията стават все по-привлекателни за публиката:
- Повече млади и нови лица
Това, за което мнозина се молиха преди, вече наблюдаваме в пълния му блясък. На екран виждаме не само познати лица, а все по-често млади и нови таланти.
Похвално е, че у нас и самата професия става все по-атрактивна и възможностите за реализация на бъдещите актьори, приети в академията за театрално и филмово изкуство, се увеличават.
- Запомнящи реплики и диалози
Смело може да се каже, че общуването в българските филми вече е налице. И диалозите са придобили напълно приемлива форма.
Чуват се не просто клишета, а интересни, запомнящи се реплики, които в соицалната мрежа успешно се въртят и като мемета.
Може би след време някоя от тях ще придобие славата на култовата фраза на чаровния инструктор (Стефан Данаилов) в „Дами канят“: „Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи!“.
- Малко по-дискретно продуктово позициониране
Тук вероятно има какво да се желае и натрапчивите реклами понякога създават дискомфорт на аудиторията. Можем да го преживеем, след като изкуството все пак трябва някак да се издържа.
И все пак има напредък, продуктовото позициониране е малко по-дискретно, а понякога и забавно.
- Непредсказуеми събития и обрати
Не е толкова предвидим сюжетът вече в голяма част от българските продукции, а напрежението успява да задържи зрителите до самия край.
В някои сериали стремежът към непредсказуеми събития и обрати тласка сценаристите към приумици, чийто ефект е дори обратен – вълна от недоволни реакции от страна на мечтаещите за хепиенд.
Може би някъде там по средата е истината и е почти невъзможно да се отговори изцяло на очакванията.