Всеки от нас има един измислен остров, на който върху топъл пясък и море изсипва заскрежените си зимни копнежи. За писателя този остров се материализира в история. В случая с Александър Секулов това са преплитащи се географски диагонали, които смело чертаят границите на действителни и измислени събития и лица. Така се ражда „Островът”. Книга, която идва да ни стопли и ни кара да се размечтаем насред февруарския студ с едно-единствено условие – да върнем времето назад и да акостираме до приказните брегове на детството.
Тези, които са чели вече Секулов и познават магическите му романи „Колекционер на любовни изречения” и „Малката светица и портокалите”, няма да се учудят на поредния полет на фантазията му. Този път тя кръжи над безкрайните пространства на Егея и акостира над малко парче земя – „триъгълна кърпичка от варовиков камък, забравен от богове и разсеяни картографи”. Там неделната утрин е като глухарче – летният бриз откъсва от короната му хората с техните лениви движения и ги пръсва във въздуха. Над целия този свят Господ пече хлябовете си и ги поръсва с подправки, та въздухът се преизпълва и ухае на суха мента, див копър, дафинов лист и канела, а за своите 67 години кир Вангелис така и не е открил, че на света има и топло пиво.
Афитос е мястото, на което Секулов този път колекционира странстващите си изречения, написвайки романа на своето „Голямо гръцко лято”. Ако търсите Афитос на картата на Гърция, няма да го намерите сред някой от 3000-те острова. Афитос е името на селището на първия ръкав на Халкидики, на което авторът прекарва ваканциите си. Там обича да „хвърля котва”, а през останалото време на борда на яхта скита из цялата морска прелест, обграждаща южната ни съседка.
Историята
Три деца прекарват своето синьо лято на остров Афитос. Николас е на 13 г., родителите му са българи, но определено е дете на света заради постоянното движение на семейството. Той е с прозрачна кожа, а авторът му отрежда ролята на Цар на войната. Армандо е на 13 години и е син на албанци, които работят на острова. Той е Крал на мира. Алекс е находчив и хитър „фъстък”, българин, опасен инат. Прототип на образа е синът на самия Секулов, другите двама са също реални образи – деца на приятели. Тримата делят какво ли не, но споделят обща страст – любовта към малък остров скала, на който усещат свобода, а сърцата им започват да бият по мъжки. Балканската идилия се нарушава с пристигането от Дъблин на малка „кралица с присмехулни сини очи” на име Габриела, която не само завзема със свитата си свещеното парче земя, но и разпалва пламъка на любовта у някои от нашите герои.След идването на Габриела те се превръщат в корабокрушенци и нищо вече не е същото. Време е да видим как златната ябълка Габи ги превръща в тримата мускетари (Георги Хорозов), а „пожелания” като „мамка му, декара (гр.) и джи и” (алб.) вършат работа, когато нищо друго не идва на помощ.
Писателят за… книгите за деца
Книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето, признава Александър Секулов в „Островът” и продължава – литературната наука мълчи подозрително по отношение на книги с герои деца, предназначени не само за деца. Изобщо не е ясно кога една книга, написана за деца, се превръща в любима за възрастните. Вероятно в книгите с литературни термини има терминология, но тя не помага при обясняването. И доколкото животът е разговор на всеки човек с Бога относно протичащото и изтичащо време, и доколкото всички книги описват този разговор, то и всяка книга е за всички, нали?
Дълбоко не вярвам на детски книги, в които личи насилствено опростяване на езика, сюжета или психологическата характеристика на героите. Вярвам в силата на безкомпромисното писане, на върха на всичките си възможности, на изцеждането на последната капчица талант, смисъл и красота в думите. Всяка книга – особено тези, в които героите са деца – трябва да е невъзможна, непосилна задача към момента на започването, лаконичен е писателят.
Вдъхновението
Всяка книга се пише с желание да подариш безсмъртие – на героите и на света, който виждаш. В края на краищата и на себе си, потопен в този сят. Хубавите книги са единствената работеща машина на времето. Повече от 10 години тумба деца на различни години, от различни националности, говорещи различни езици растяха пред очите ми в малката синя подкова на едно егейско заливче с цялата красота на ненаранената материя, сред цялата светлина и хармония на свещеното и светещо гръцко море… Един ден не издържах, нарамих малката си „Тошиба”, качих се на един варовиков хълм, седнах в един бар, едва ли случайно наречен „Фортуна”, пуснах очите си да се реят като щастливи птици из безвремието на лятото и подарих безсмъртие на тези деца, а и на себе си, на приятелите си. И на всички, които ще се реят из страниците й… Дори на онези, които сега не вярват на така разказаната история. Ако птиците не вярваха в летенето, нямаше да прекосяват въздуха.
За първата любов
В първите години на живота си човек живее с чувството за самота и безсмъртие. Без време. Когато се появи първата любов, самотата изчезва, но изчезва и похлупакът на безвремието. Първата любов обръща пясъчния часовник на човека и той за първи път вижда летящите прашинки на времето. С първата любов човек открива времето, но и времето се открива за човека.
За магията на Егея
Светлината, въздухът, пространството, камъкът, вятърът, цветовете, безвремието – приютяват човека, люлеят го и му връщат чувството за цялост, смисъл и величие на живота. Не случайно в това малко синьо огледало са се огледали толкова много цивилизации. И се е родила митология, в чиято основа е вплетена хармонията на общуването между богове и хора: и едните, и другите умълчани от красотата на заобикалящия ги свят. Егея е умълчаване на човешкия род пред красотата, продължаващо и до днес.
Рисунките в „Островът”
Рисунките на Чавдар Гюзелев са доказателство, че дори и да пиеш няколко години поред мохито в бар в Созопол по време на „Аполонията”, все някога издаваш книга с някого. Как се стигна до поканата? Чиста интуиция и едно представление на „Сирано”, постановка на Теди Москов. Излязох от нея, обадих се на Чочо и му казах – определено императивно – че ще работим заедно по една книга с деца герои. Той пък взе, че се съгласи веднага. Издателството също не даде назад, когато рисунките станаха станаха 24. Защото „Титаник” може да е потънал, но е бил красив, нали?
За някои нестандартни идеи
Конкурсът, обявен за идея и място, където бандата от острова може да попадне, ми доставя неистово удоволствие. Ако книгата някак успее да стигне до българските деца между 10 и 18 години, знам, че ще се родят идеи, които никога не биха ми хрумнали. И чакам с огромно любопитство! Наградата е екскурзия в Гърция, а адресът, на който може да бъде спечелена: znamkakvostepraviat@abv.bg. Срокът е 1 юли 2011 г.
