Преди 114 години, на 29.01.1912 г., „българският Манчестър“ – индустриално Габрово, става експлоатационен пункт на железопътната карта на държавата, обявила на света своята независимост само четири години по-рано.
Още през последните десетилетия на ХIХ век нарасналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързване на Габрово с удобен, надежден и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния. За първи път въпросът за железопътното свързване на града официално е поставен през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето по направлението Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора, но по ред причини това не се случва. През 1904 г. се стига до решение, отклонението за Габрово да бъде от станция Царева ливада.
Свидетелство, че това е било национално значимо събитие е мащабът на тържествата в края на януари 1912 г. – тържеството по откриването на линията е организирано на гара Царева ливада, след което продължава с откриването и на новата гара в Габрово. С височайши влак, возен с два локомотива от наскоро доставената модерна серия 700 (по-късно серия 27-00) за откриване на новия железен път към Габрово, на гара Царева ливада пристигат цар Фердинанд, царица Елеонора, престолонаследникът княз Борис Търновски и голяма група министри. След официалното откриване на железопътната линия, влакът потегля към гара Габрово. На тържествата на Царева ливада и Габрово присъстват видни габровски общественици, индустриалци и внушително множество от граждани. Всеобщо е било усещането, че се случва нещо много важно и значимо и за страната, и за региона.
Главното предприятие по постройката на участъка Търново-Борущица от Трансбалканската ни железница, което през 1907 г. поема строителството и на отклонението Царева ливада-Габрово, с дължина 17,38 км, към края на 1912 г. успява да го завърши и предаде за експлоатация. В първите си километри железният път следва дефилето на Дряновската река. По трасето са изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, шест кантона, два моста и множество други изкуствени съоръжения. Новата линия пресича три пъти шосеен път и минава през 5 тунела с обща дължина 736 м. Някои от тунелите изцяло, а други частично, не са облицовани, тъй като преминават през здрави скални породи. Първоначално положените релси са тип РПШ-31,2 кг/м с дължина 12 м, каквито по това време са и релсите на горното строене на Централната железопътна линия София-Горна Оряховица-Варна. Между 1940 и 1950 г. най-голямата спирка Съботковци функционира като гара.
Имаме основание да считаме, че изграждането на железопътната линия Царева ливада-Габрово, освен значим обект на нашата железница, е бил и интернационален строеж – заедно с наетите за строителството много мъже и жени от района, по трасето се трудят и македонци, италианци, черногорци, сърби и хървати, чиято работа по най-категоричен начин е контролирана от добре организирана система от предприемачи, акорданти и надзиратели.
Първите влакове тръгват към Габрово само няколко месеца преди началото на изключително труден период от най-новата ни история – драматичните години на войните за национално обединение. Скоро след Първата световна война, Европа е обхваната от нов глобален конфликт, който радикално променя посоката на стрелката на политическия компас. През всичките тези времена на тежки изпитания, колоосите на живота продължават надеждно да свързват Габрово с железопътната мрежа на страната.
През 1969 г. е завършена реконструкцията на железния път, което позволява експлоатация на подвижен състав с осово натоварване от 20 т/ос. През 1974 г. дизеловата тяга стъпва на релсите на 42-ра линия, измествайки властвалата много десетилетия парната тракция. Само три години по-късно, през 1977 г. линията е електрифицирана. Към началото на 70-те години на миналия век между Царева ливада и Габрово за денонощие се движат 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни, като товарът за Габрово достига 120-140 вагони – свидетелство за наситен трафик, впечатляваща стопанска активност и значимост на града като промишлен център на страната по онова време.
Можем да предполагаме с голяма вероятност, че архитект Христо Енев, считан за първия дипломиран български архитект, е автор на проекта на приемното здание на гара Габрово. В периода 1906 – 1909 г. той е бил инспектор в Главна дирекция на железниците. Архитектурно – художественото решение на приемната сграда на гара Габрово е повлияно от стила сецесион и се характеризира с богата пластична украса и подбрано цветово съчетание на декоративния детайл. Налице е характерното за стила пластично подчертаване с клинкерни тухли на арките на отворите, като стрехите са подпрени с конзоли от ковано желязо с елипсовидни очертания. А старият перонен часовник на челната фасада на сградата, безпристрастен свидетел на постоянно променящия се свят, вече 114 години продължава да отмерва неумолимия ход на Времето.
Автор: инж. Иван Гогев
