Отец Иван от Нови хан първи започва да строи защитени жилища за изхвърлени на улицата родители и техните деца преди двайсет и четири години. Несретниците се множали и заради това той построил няколко жилища, които обаче не били узаконени. Една година продължи сагата с покрива над главите на хората, които отецът приюти и тя бе разрешена с помощта на управляващите. Тези дни стана ясно, че отецът е купил празни домове в село Якимово, за да настани в тях част от голямото си семейство.
– Отец Иван, бихте ли разказали какво става с къщите, които купихте за семействата от вашата общност?
– Разширяваме се в село Якимово, което се намира близо до Монтана. Там купихме тридесет и пет-шест къщи и в момента ги реставрираме. Пререждаме керемидите, защото къщите са стари, от петдесетте години. Купихме ги в много лошо състояние, защото са били ограбени от крадци. След като са обрали всичко друго, крадците са влизали през покривите, за да отмъкнат, ако има някакво желязо, да го предадат за скрап и така да изкарат някой и друг лев. Вратите и прозорците са разбити. Сега, както казах, редим керемидите, правим мазилките, шпакловаме, боядисваме, подменяме това, което е изгнило, и правим всичко, което е необходимо за живеене. Строим бани и санитарни възли, обзавеждаме, тъй като вътре няма нищо. Ремонтираме и отвън, за да е удобно за живеене на хората, които ще се нанесат в тях. Трябва да са уютни, тъй като ще настаняваме и майки с деца.
– Какво се е случило с предишните стопани?
– Поради липсата на работа и заради крадците тези хора са напуснали домовете си и са се изнесли към Монтана, който е на тридесет и пет километра от селото. Някои са отишли и в Лом, който също е на приблизително същото разстояние. Има и такива, които са отишли в София. Хората са се изнесли.
– Вие сами ли правите всичките ремонти?
– Започнахме ги с моите момчета, но видяхме, че не се получава както трябва, и затова наехме бригади. В момента в Якимово работят три бригади. Едната стяга покривите, другата строи, а третата прави парното на всяка къща. Това е, за да икономисаме дървата. Монтираме водни ризи на печките в кухните и така отопляваме всички помещения, така се топлят стаите.
– Колко души ще отидат в Якимово?
– В момента има около деветдесет души. Две трети от къщите вече са заети, останалите ги довършваме. След като приключат ремонтите, ще дойдат да живеят около сто и петдесет души.
– Какво предвиждате за тях, тези хора ще се занимават ли с нещо?
– Даже в момента обсъждаме как да ангажираме хората с работа, как да изкарват сами прехраната си. Трябва да търсим начини да направим някакво производство, да произвеждат нещо. Защото те наистина трябва да имат работа, това в селото ще бъде една общност. Хората ще живеят и ще се трудят заедно. Ще си изкарват продукцията за тях, а каквото остане, ще го продават на пазара, за да разполагат с пари.
– Какво смятате да произвеждат?
– Намерението е да се занимават със зеленчукопроизводство, със земеделие.
– Кой ви помогна за да купите къщите?
– Целият български народ ни дарява.
– Вие само по този начин се издържате, нали?
– Да, и това ни е достатъчно.
– От това, което казвате, излиза, че българите сме състрадателни и милостиви, колкото и да ни хулят, че сме бездушни.
– Вече се увеличиха дарителите, да, нашите хора са състрадателни.
– Само в Якимово ли ще бъдат отделени хора?
– Само там, иначе ще се разпръснем и няма да можем да се виждаме. Избрахме това село, защото земята е плодородна и може да се произвежда нещо.
– Няма ли да ви е мъчно за тези, които се отделят?
– Да, но нямаме условия всички да живеем на едно място. Минават три-четири дни и аз отивам да ги навестя. Разстоянието е много голямо, те са на сто и осемдесет километра от Нови хан. Децата там се чувстват много добре.
– Предстои един много светъл празник – Великден. Какво е той за вас?
– За мен е един от най-големите Христови празници. Възкресението Христово е най-големият празник за всички българи.
– Как го празнувате във вашата общност?
– От сряда децата започват да боядисват яйцата. На Разпети петък пък се провират под масата за здраве, цялото село идва. В събота вечерта служим литургия. След нея оставаме, защото сме заклали агнета. Ще ядем печено агнешко, ще има и козунаци. Сигурно и този път ще има дарения от фурните. Едната част ще ни дарят, друга ще си купим, защото при нас няма условия къде да се пекат козунаците. Може да изпечем три-четири, но това ще е, за да спазим ритуала. Да видят децата как се правят козунаци. Имаме готвач, който разбира от тази работа. Сега на пазара има всичко, едно време нямаше козунаци и затова ги месехме сами.
– Децата как се отнасят към този празник?
– Те само чакат да дойде времето и да започнат да боядисват яйцата. Някои се боядисват до ушите, това е най-голямата им радост. И цяла седмица след това ядем само яйца.
– А Гергьовден как празнувате, имате ли много именници?
– Не са много, но имаме. При нас е хубаво, весело. На Гергьовден правим венчета на агнетата. Четем молитва, нищо по-различно от това, което става във всяко семейство.
– Имате ли си свой ритуал?
– Не, нямаме. Както на Бъдни вечер редим слама на пода, слагаме една кръгла масичка, паралия или синия, както я наричат. Спазваме този обичай. През пролетта е друго. Топло е и децата се радват на хубавото време. Някъде играят хора, но по нашия край нямаме такъв обичай.
– Не се ли уморявате?
– Уморявам се, но какво да направя, като съм се хванал на хорото? Трябва да го играя.
– Кои са най-близко до вас?
– Моят син, отец Григорий, помага, Галя, отец Георги. Но мога да кажа, че всички си помагаме.
– Вашият син, доколкото разбирам, е също Божи служител.
– Да, той също е свещеник. От дете е израснал в храма. Служеше във Вакарел, сега помага тук, при мен. Женен е и има две деца. Имам пет внуци. Аз имам и дъщеря и другите внуци са от нея. Дъщеря ми живее в София със семейството си, така че са близо до Нови хан.
– Кой момент от всичките тези празници е най-важен според вас?
– Чудото на Възкресението Христово е най-големият празник.
– Какво ще си пожелаете за него?
– Нека Бог даде на всички. Да имам богати приятели и аз ще съм честит. Аз не искам да съм богат. Нека приятелите ми бъдат богати, няма да ни оставят в нищета.