цигара Андрей Слабаков
цигара Андрей Слабаков

Отговор до г-н Андрей Слабаков от гаднярите от 3-ти клас, които му пречат да пуши

Г-н Слабаков,

Честно казано, това, че ни наричате „гаднярите от 3-ти клас“, не просто не ме обижда, а даже леко ме радва. Разбира се, ние нямаме нищо против пушачите и не искаме те да страдат (въпреки че последното е много трудно предвид действието на тютюневия дим върху здравето им) – стига да си практикуват вредния и зловонен навик по начин, който не пречи на околните. Но точно Вие сте много далеч от разбирането ми за толерантен и разбран човек, който осъзнава зависимостта си и живее с нея в срам и с наведена глава. Вместо това размахвате гордо недостатъка си пред всички, представяте го за човешко право (явно неразбирайки, че не може да има право, което причинява вреди и вмирисва живота на другите хора), и без да се съобразявате с онова, което причинявате на хората около себе си, сеете смрад и отрова – все прегрешения, за които смятам, че е хубаво да бъдете потормозен малко от гадняри като нас – та дано все някога осъзнаете, че не сте прав.

Сериозно, наистина ли са Ви толкова слаби ангелите, та мислите, че като спрете да пушите, ще започнете да използвате наркотици!? Искрено се надявам да се придържате към плана си да се самоубиете по вече декларирания начин – с обикновени цигари. Напълно неверни са статистиките, които си съчинявате – за това, че където забранели пушенето, се увеличавала наркоманията. Явно това са от онези „факти“, които Ви подшушва тютюневата индустрия, на която така вярно, но неефективно служите – волно или неволно. И впрочем, никой никъде все още не е въвел пълна забрана на пушенето в смисъл на ограничаване правото да се пуши – ограничават се само местата, на които това може да се прави, но самото пушене продължава да е легално. Т.е. няма нито една причина някой пушач да мине на по-тежка дрога, тъй като никой не му пречи да пуши по принцип.

Оборотите на заведенията ще паднат само в един случай – ако пушачите у нас наистина се окажат толкова твърдоглави, че не осъзнаят, че ходят на заведение заради храната, напитките, обстановката и общуването с други хора, а не заради едните цигари, които поне засега спокойно могат да си пушат и на улицата, в колата или у дома. Честно казано, ако сте прав за тези 10% намаление на посещаването на заведения, мен много повече ме притеснява това, че сега, когато вече е напълно забранено пушенето в офисите, ще намалее и ходенето на работа – и то с повече от 10% – защото на работа хората прекарват не по 1-2 часа, а по цели 8. Несериозно е да се твърди подобно нещо, нали? Пък и да не забравяме, че ако част от пушачите спрат да ходят по заведения, защото там вече не се пуши, то непушачите, които ще спрат да се гнусят да ходят в тях и ще почнат да ги посещават, ще бъдат поне толкова, а може би и доста повече.

Салоните за непушачи не са полупразни и Вие прекрасно знаете това. От влизането в силата на разделението, поне на местата, където то се спазва стрикнто, салоните за непушачи са поне толкова пълни, колкото и тези за пушачи. Впрочем, явно не познавате добре сегашния закон, защото иначе нямаше да говорите за салони за непушачи – той изрично забранява да има такива. Позволено е да има единствено отделни помещения за ПУШАЧИ, заемащи не повече от 50% от търговската площ на заведенията. Да, това изкуствено разделение е вредно за заведенията – освен че им струваше луди пари, то им ограничава изкуствено капацитета – ако в един момент дойдат повече пушачи, за тях няма достатъчно места, ако дойдат повече непушачи – също. И няма как да варират в разпределението на двата обема. Но това също си беше техен избор – всеки ресторантьор имаше право да обяви заведението си за такова, в което не се пуши, и това нямаше да му струва и стотинка. И всички прекрасно знаеха, че тази „инвестиция“ ще бъде за много кратко време. Фактът, че избраха да я направят, беше не защото са се надявали, че пушенето ще продължи вечно – а защото вярваха, че ще получат конкурентно предимство при привличането на пушачите, за да я избият за година. Което не се получи – и заради ниската платежоспособност, и заради надценяването на икономическата полза от пушачите. А сега ще трябва да платят и за махането на преградите!

Г-н Слабаков, ние нямаме никакво желание да посещаваме залите за пушачи. Но за съжаление досегашната практика показва, че пушачите имат много силно желание да седят в основния салон, и да пушат в него. Или техният салон да стои с отворена врата и да вмирисва нашата територия. Да не говорим за това колко заведения така и не се приведоха в съответствие с изискванията и явно с помощта на дребни рушвети успяха да изкарат като нарушители повече от година и половина. Половинчатите ограничения просто не работят. Не само в България – в същото се убедиха и испанците и приеха пълна забрана. Там, където има пълна забрана, хубавите заведения са пълни и всички са щастливи. Лошите са празни. Както и там, където може да се пуши. Казвам го от лични наблюдения в над 130 града на над 30 държави. Тенденцията е необратима, обхваща все повече държави и ние не можем да си мислим, че ще останем самотен остров на ориенталщината в Европейския съюз. Ние, гаднярите от 3-ти клас, няма да допуснем това да се случи – не и при положение, че нашите съседи, ориенталците от Турция, вече приеха пълната забрана, и я спазват.

Впрочем, не знам откъде измислихте това, че чак преди второ четене депутатите са се сетили, че трябва да добавят и детските градини като места, на които не трябва да се пуши. Пушенето там беше забранено и в предишния закон, и в още няколко преди него. А когато казвате, че „цигарите са най-малкия проблем на фона на чудовищните замърсители в световен мащаб“ и „трябва да забранят и автомобилите, храната и въздуха, който дишаме“, то аз почвам да си мисля, че и слуховете за интелекта, който иначе изглежда, че имате (под формата на реакции и обща култура), са силно преувеличени. Но да се надяваме, че е от зависимостта към цигарите и страха, че практикуването й ще стане по-трудно. Не се притеснявайте – онези, които вече го преживяха, се чувстват дори по-добре, отколкото преди. Добре дошъл в новия, по-малко смрадлив свят.

Стефан Янков,
България без дим

Бел. ред.  Публикуваме писмото без редакторска намеса