Овчаров сбъркал турски надпис с античен

Археологът Николай Овчаров предизвика поредния остър научен спор миналата седмица, след като разкри останките от римски път в близост до Перперикон. Намерените край пътя плочи с надписи бяха публикувани в кърджалийския вестник „Нов живот” и предизвикаха остра негативна реакция от страна на проф. Казимир Попконстантинов и кръг „Будител“. Според тях показаният надпис не е античен, а е от 20 век и е на турски език с латински букви. „За пореден път колегата Овчаров изказва твърде прибързано мнение”, коментира Попконстанитов и обясни, че учените неведнъж са установявали погрешни негови тълкования. „Овчаров заслужава най-сетне да получи публичен шамар”, допълва професорът.
Междувременно д-р Косьо Зарев от Историческия музей в Казанлък обяви, че тазгодишната награда по тракология „Александър Фол” ще бъде връчена на Николай Овчаров. Известният траколог проф. Валерия Фол коментира казуса с надписа и наградата „Александър Фол” специално за „Новинар”.

– Как ще коментирате избора на Николай Овчаров за носител на наградата за тракология?

– Това наистина е много голямо недоразумение, ако му дадат тази награда, защото той няма една научна статия по тракология. Когато се дава една награда за развитието на тракологията, би трябвало да я получи човек, който е допринесъл за развитието на изследването на древната история на българските земи. Да е историк, изкуствовед или археолог, или перспективен млад човек в тази област. Можем да мислим за проф. Иван Маразов, за проф. Димитър Попов и за много археолози със съществени и сериозни приноси в областта. Мога да цитирам имена – невероятни открития примерно има доц. Диана Гергова – със светилището край Велинград на връх Острец. Можем да говорим за д-р Явор Бояджиев, който изследва началото на индоевропеизацията, началото на тракийската история. Пропускам някой, но няма как. Те са много. Аз говорих с кмета на Казанлък Дамянов, да го попитам за наградата. Той каза, че това е решение на директора на казанлъшкия музей, но пък той не е траколог. Самият кмет се учуди. Да се надявам, че информацията, която излезе по медиите, не е коректна. Иначе няма нужда да се нарича награда за тракология. Нека да е за развитие на туризма. Или за медийно присъствие например.

– А какво е мнението ви за намерените плочи с надписи край римския път до Перперикон?

– Проф. Попконстантинов е прав. Древни римски пътища през Родопите има много. Тези дни видях състоянието на съхранените два в района на Брацигово. Вашите колеги от Кърджали са изглежда по-добри познавачи в областта на епиграфиката от Николай Овчаров. Тъй като без всякакви усилия разчетоха турските имена, написани с латински букви. Радвам се, че вече има критичност към медийните изяви. Българската история е достатъчно славна и интересна, дори и без да се правят фалшификати.

– Какви са реакциите на учените?

– Това е една от поредните научни реакции за спекулата, която се прави с обекта и грешките заради прибързаните реакции на научния ръководител на тези разкопки – доктор Николай Овчаров. Аз го наричам доктор, защото той не е професор. Турският траколог проф. Бексач изпрати писмо, в което го нарича „Личност, която е далеч от темата”. Всъщност реакцията му не е от сега, а от 1999 г. Тогава имаше един много голям спор между Бексач и Овчаров. Дискусията, която за съжаление от страна на доктор Овчаров не беше в академичен тон, беше дали Перперек е античен или средновековен обект. Проф. Бексач упорито обясняваше, че това е голямо тракийско селище, чиито основи са изсечени в скалата. А Овчаров настояваше, че е средновековен обект. Бексач е траколог и изследва траките в европейска Турция и в Мала Азия. Познава тези паметници и е писал твърде много научни статии.

– Има ли други проблеми около обектите на археолога?

– Перперек е известен много отдавна и върху него е писано много, както и върху Татул. Ние с нашите колеги се смеем на глас, когато се напише, че са открити от колегата Овчаров, защото просто много е писано. А това, че е намерена някаква керамика или не, няма значение. За съжаление, аз ви казах, няма една сериозна научна статия. Само се говорят много грандомански думи. Това накара проф. Тачева, преди да си отиде от този свят през 2007 г., да напише една много остра статия в сп. „Родопика”, че това не е дионисовото светилище и няма как да бъде. Тази спекулация сигурно води стотици туристи, обаче дискредитира българската наука и археология и, както каза проф. Попконстантинов, българските учени нямат нужда от фалшификации, за да представят атрактивно нашите обекти. Това води до заблуда на хората. Те разчитат, че един учен ще бъде коректен в поднасянето на информация.

– Само за Татул и Перперикон ли става въпрос?

– Става дума и за Татул, и за Перперек. Аз употребявам тракийското име. Не намирам за необходимо да употребявам измислен топоним. Перперек е едно от най-древните индоевропейски наименования на местност и е съхранен в името на селото и името на реката. Перпир означава уранически, скален бог. Може и да е конен бог – от най-древния пласт на индоевропейците, а траките са индоевропейци. Даже са най-старото индоевропейско население в Европа и затова са толкова интересни не само на учените. Те са алтернативна цивилизация на другата известна от древността – елинската. Този топоним е преживял хилядолетия. За да се съхрани, това значи, че там е имало едно компактно тракийско население, което е живяло дълго време. А хидронимите, наименованията на реките, са най-консервативното нещо в езика. Та Перперек е наистина изключителен обект, но няма как да е дионисовото светилище. Обявяването на Татул за гроб на Орфей пък е смехотворно. Орфей е митологически образ, в който са кодирани тракийските царе, жреци. Тоест, това е един спорен митологичен образ. Да намерим гроба му е наистина забавно. Може би ще намерим сега и гроба на жена му, а може и на дете.

– Като траколог подкрепяте ли проекта за Севтополис?

– Това ще бъде една атракция. Аз от техническа гледна точка не мога да коментирам. Не съм специалист. Специалистите казват, че е възможно. На около 20 метра дълбочина е. Другият вариант е да се изгради наблизо едно към едно копие на града. В момента е пуснат един проект от Института по океанология за много точно сканиране на останките. За да се съпостави с плановете от археологическите разкопки, трябва да се направи триизмерен модел. Без него не може да мине.

– Какъв е моделът за привличане на туристи към културното наследство?

– Първо, трябва да се използва потенциалът на учените. Той не се използва в България. Второ, ние сме бяло петно откъм коректна информация в интернет пространството. В момента центърът по тракология е подготвил вече платформа за енциклопедия „Древна Тракия” в интернет с текстове и снимки. Трябва да имаме още пари, за да вкараме тази информация на български и английски. За да знаят хората, че това е вярната информация. В момента българското културно наследство просто го няма в интернет. Има измишльотини, глупости. Туристическите агенции дават някакви сведения, но не искат да платят на специалистите да правят коректния текст. Затова щипват оттук, оттам от книгата, която намерят в бащината си библиотека. Това обикновено е много стара информация, която не съответства на достиженията на науката. Ние нямаме история на Плиска. Нито на хартия, нито в интернет. На Преслав и на Търново също. Трябва да се изработят много добри пътеводители, и то от специалисти. Най-добрите пътеводители, които съм срещала, ги прави изд. „Тангра”, защото работи с Историческия факултет и с институтите.

Отговор

Николай Овчаров: Плочите са автентични

Вече имаме писмена експертиза от проф. Василка Герасимова, лауреат на Хердерова награда. Според нея надписите са автентични. Още в началото аз казах, че те са намерени не на разкопките, а в гората и трябва да изчакаме експертиза. На пресконференцията след откритието обясних, че сред тях може да има и съвременни надписи, но имаше съмнения и за антични. На проф. Попконстантинов е била изпратена снимка на един от надписите, но аз не съм твърдял, че той е античен. Официално резултатите от експертизата ще излязат след 2 седмици и тогава ще можем да коментираме.

По повод наградата „Александър Фол“ – да, аз не съм траколог. Но в колектива, който ръководя на Перперикон, има специалисти по всички епохи – от праисторията до Средновековието. Аз не съм избирал да бъда награден. Това е решение на музея в Казанлък. Относно това дали имам трудове, току-що в 2 поредни книжки на органа на НАИМ към БАН „Археология“ излязоха 3 големи студии за Татул от ръководения от мен колектив. Става въпрос за научни материали, а не за популярна литература.

Ние с проф. Валерия Фол сме започнали заедно проучвания на Перперикон и имаме съвместна статия, посветена на големия тракийски дворец на Перперикон. За това дали е храм на Дионис – това е една от няколкото хипотези. От откритото до този етап тя най-много отговаря на античните описания.