пари
пари

Пари срещу доверие

Идеите на бащите на американската конституция постепенно избледняват и скоро изцяло ще потънат в мрака на политическия шоубизнес

Първичните избори на републиканците в Съединените щати стават все по-интересни. Но това се дължи не толкова на факта, че американците живо се вълнуват от промените в системата на международните отношения, които ще настъпят, ако някой от кандидат-президентите успее да измести Барак Обама от Белия дом. Съвсем не. По-скоро вотът се радва на подобно медийно и обществено внимание, понеже все повече придобива формата на зрелищно спортно състезание.

Днес интригата за престижния пост на държавен глава на все още единствената суперсила в съвременния свят се върти около това кой кандидат ще „спечели битката” за конкретен щат. Всички очакват с нетърпение да видят кой колко гласове и къде ще вземе, а не какво следва от това. Само дето букмейкърските къщи още не са започнали да приемат залози за представянето на кандидат-президентите в отделните избирателни райони.

Изборите като цяло и най-вече тези, които се провеждат в Страната на неограничените възможности, отдавна вече са загубили първоначалното си предназначение – да бъдат стожер на демократичните ценности и проводник на народното влияние. Идеите на бащите на американската конституция от края на 18 век постепенно избледняват и най-вероятно скоро ще потънат изцяло в мрака на политическия шоубизнес.

Очевидно на никого не му прави впечатление как бъдещите мераклии за Белия дом се надпреварват да дават обещания, които знаят, че няма да изпълнят, а хората плащат от джоба си за техните кампании, които всъщност имат за цел едно – да ги подмамят и да ги лишат от трезва преценка в деня на вота. По време на речите на кандидат-президентите могат да се чуят какви ли не изказвания, някои от които са на границата на здравия разум, а други дори небрежно я прекрачват.

Рик Санторум например предупреди за „заплаха от разрастване на радикалния ислям” в Централна и Южна Америка, Мит Ромни заяви, че ще направи нещата достатъчно трудни за нелегалните, че те сами да се депортират от страната, а Нют Гингрич се обяви за седем полета на ден до Луната, където частната промишленост може да създаде своя колония.

Далеч съм от мисълта, че този политически цирк са разиграва само в Съединените щати. Обичайните компоненти на всяка кандидатпрезидентска кампания у нас са огромни билбордове с ухиления лик на съответния кандидат, телевизионни видеоклипове, в които всеки сипе обещания за розовото бъдеще на България и да не забравяме традиционния предизборен концерт. А чалга ритмите в него и цвърчащите до сцената кебапчета могат само да извоюват допълнителен електорат.

Едва ли първите президенти на Щатите като Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Джеймс Медисън са пръскали луди пари, за да се докопат до властта. Едва ли са се рекламирали в мегалуксозни телевизионни студия и едва ли са имали шанса да омайват целия народ с неустоимия си чар и успехите си.

Днес обаче времената са други. За никого не е тайна, че ключовият елемент в тези мероприятия са парите. И не просто парите, а многото пари. След решението на Върховния съд от 2010 г., което махна всички пречки пред неограниченото финансиране на предизборната кампания от корпорации и съюзи, влиянието на „зелените гущери” започна да се усеща още повече.

Сега новите правила позволяват на богати дарители да поддържат дадена кандидатура като при това могат да останат анонимни. Именно това е, срещу което протестират активистите от движението „Окупирай” – дразнещият потенциал на парите да диктуват случващото се в света, включително и да предопределят резултатите от президентската надпревара, което би трябвало да бъде запазена сфера на обществено влияние.

През цялата 2008 г. отделни лица, партии и други групировки похарчиха близо 170 милиона долара само за президентските избори. Тази година само за кандидатите на Републиканската партия, където гласуването започна преди едва 2 месеца и половина, политическите комитети обявиха разходи за почти 40 милиона долара… при това в условията на световна финансова криза.

При изборите през 2008 г., разходите се удвоиха в сравнение с 2004 г., а тази година, според икономисти парите, похарчени само за телевизионни реклами, ще скочат с около 80% в сравнение с предходните президентски избори.

Парите в американската политика винаги са били очевидната, но премълчавана истина. Почти 2/3 от американците смятат, че правителството трябва да ограничи отделните дарения. Представянията по време на дебатите, позициите в политиката, личните истории и съветниците също играят роля, но доларите могат да дадат тласък или рязко да прекършат нечия кариера.

Преди месеци издигането на Гингрич в Айова спря, след като политическият комитет на Ромни наля милиони долари в рекламна кампания срещу него. По подобен начин беше осуетена и преднината на Ромни в Южна Каролина, след като сенаторът от Джорджия му върна жеста и инжектира няколко милиона долара в черен PR.

Влиянието на капитала на това ниво корумпира политическата култура и обяснява дълбочината на цинизма, отдалечаването и недоверието, което изпитват американците към своите политици. Тенденцията към олигархия в държавата сега е повече от очевидна.

В Конгреса има 250 милионери като средното лично богатство на всеки един от тях възлиза на почти 900 хиляди долара или девет пъти повече в сравнение с това на стандартното американско семейство. Около 11 на сто от членовете на Конгреса, включително 34 републиканци и 23-ма демократи, са в класацията на най-богатите хора в Съединените щати. И всичко това – преди да стигнем до Ромни, чието лично състояние е двойно по-голямо от това на последните осем президенти взети заедно.

При сегашната обстановка това означава, че група от заможни бизнесмени ще решават кои богати хора в Конгреса да кажат на бедните какво не могат да имат, защото времената са трудни. И освен ако решението на Върховния съд не бъде отменено, по този въпрос не може да се направи нищо повече.

На този етап Мит Ромни разполага с приблизително три пъти повече делегатски гласа от най-близкия си конкурент Рик Санторум и е на почти една трета от пътя към спечелване на 1144 делегати, необходими за победата. Той продължава да се бори с бунтарите от движението на „Чаеното парти”, с евангелистите и с избирателите, които се самоопределят като „много консервативни” и още не е спечелил в нито един южен щат, ако не броим вялата му победа във Вирджиния.

С други думи Ромни още не е намерил пътя до сърцето на Републиканската партия. Но и това ще стане, защото обществена тайна е, че за когото и да гласуват американците, накрая винаги печелят парите.