Докато политиците яростно воюват за машините и хартиените бюлетини, никой не се сеща да подхване изборни практики, чрез които на практика се източват пари на данъкоплатците от държавния бюджет. Като например т.нар. медийни пакети – сумите, които хазната раздава на политическите сили, за да си плащат рекламата в медиите по време на предизборните кампании.
Според Изборния кодекс бюджетът трябва да предоставя по 40 000 лв. за реклама на участниците в избори, които не получават държавна субсидия и са регистрирали кандидати във всички избирателни райони. С тези пари се заплащат различните платени форми на отразяване на предизборната кампания. Схемата е следната – политиците пращат сключените договори с медии на Централната избирателна комисия (ЦИК), която формално ги преглежда и ги заплаща до изчерпване на 40-те хиляди лева.
Замисълът на всичко това беше да се постигне известна равнопоставеност между големите и малките политически сили, защото първите не само разполагат с повече ресурси, но и съвсем естествено привличат медийното внимание, без дори да дават пари за това. Още преди години обаче започна да проличава, че политиците използват медийните си пакети, за да осигуряват финансови инжекции на приятелски настроени медии. Става въпрос за малки формации, които извличат значителни суми от бюджета, а изборните им резултати остават съвсем нищожни. Това повдига съмнението, че тези партии всъщност нямат никакъв политически живот, а се активират по избори, колкото да изхарчат медийния си пакет.
АБСУРД СЛЕД АБСУРДА
Така изглеждат нещата и на последните парламентарни избори на 2 октомври т.г. 19 партии и коалиции са се възползвали от медийни пакети на обща стойност 714 740 лв. Това показва статистиката на Института за развитие на публичната среда. Във вота се включиха общо 29 партии и коалиции – с други думи, над половината се получили пакети.
Първият абсурд, който хваща окото, е, че за огромното мнозинство от формациите, които са се възползвали от държавната помощ, гласуват само по няколко хиляди избиратели. Например, „Българско национално обединение“ на последните избори е взело 1671 гласа, „Правото“ – 1757, „България на труда и разума“ – 2636, НФСБ – 3520, „Пряка демокрация“ – 4061, МИР – 4536 и т.н. Какво излиза? За да участва една партия на изборите, първо трябва да събере 2500 подписа за регистрацията си – тоест, да докаже, че поне толкова гласоподаватели стоят зад нея. Като сравним това с изборните им резултати, излиза, че някои партии не могат дори да съберат толкова гласове, колкото хора (твърдят, че) са подкрепили участието им във вота.
Другият абсурд е, че сред получилите медиен пакет е „Продължаваме промяната“ – втората по големина политическа сила, която взима и държавна субсидия. Този парадокс се поражда от това, че ПП е коалиция. Според Изборния кодекс една коалиция може да си плаща политическата реклама с държавни пари, ако някоя от партиите в състава й не получава субсидия. Условието тук е, че пакетът няма да възлиза на пълните 40 хиляди. Така ПП получава за кампанията 11 880 лв. „Изправи се, България“ на Мая Манолова също е получила медиен пакет от 39 000 лв., макар че получава субсидия, защото прехвърли 1 процент на последните избори.
Така възниква въпросът – а как може формация като ПП, която е взела държавна субсидия от 1 милион само за последното тримесечие на 2022 г., да получава и допълнителни пари от държавата за изборите?
КОЙ ПЕЧЕЛИ
От раздадените 714 740 лв. за медийни пакети близо една трета (232 916 лв.) са отишли при частната телевизия „Евроком“, сочат данните на Института за развитие на публичната среда. В миналото „Евроком“ също е изпъквала като предпочитаната медия от малките формации, харчещи медийни пакети. На изборите през октомври цели 16 от общо 19 партии и коалиции, получили пари по линия на пакетите, са ги изхарчили в полза на въпросната телевизия. Тя изпреварва дори държавната БНТ, при която са отишли 214 906 лв. Следват „Офф Нюз“ (44 680 лв.), сайтът Agorapost.bg (39 895.80 лв.), „Филтър Медия Груп“ (24 000 лв.) и др.
Ето и един фрапиращ пример за близост между партия и медия. „Български съюз за директна демокрация“ е насочил почти целия си пакет (39 896 лв.) към споменатия сайт agorapost.bg, който се управлява от юридическото лице „Институт за българска директна демокрация“. А в управата на въпросния институт влизат членове на партийното ръководство на „Български съюз за директна демокрация“. На изборите през ноември м.г. партията отново е насочила получените пари от бюджета към същия сайт.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ
От Института за развитие на публичната среда препоръчват да се създаде публичен регистър, в който да се пускат данните за сключените от политическите сили договори с парите от предоставяната им държавна помощ. Предлагат също медийните пакети да се обвържат с доказателства от формациите, че развиват „партийна дейност извън изборните кампании, както и към търсене на допълнителни парични средства“. Иначе казано, да докажат, че съществуват като партии, а не просто като схеми за източване на публични средства към медиите.
