През 1896 г. французинът Шарл Пате (1863–1957) основава фирмичка, която само за няколко години прераства в международен концерн за производство, обработка и разпространение на филми (60% от всички заглавия, показани по света до 1918 г., са продукция на „Пате фрер”). За „Братята” работят режисьорите Фердинанд Зека (художествен ръководител на студията), Люсиен Нонге, Луи Гание, актьорските звезди Макс Линдер и Андре Дид. Силата на „Пате” са комедиите, но и екранизациите – още в началото на ХХ век е създадено звено, специализирано в адаптацията на литературни произведения, което за кратко време „превежда” на киноезик цялата френска класика – Юго, Зола, Дюма, Корней…
„Пате” първи обръщат гръб на „панаирджийското” зрелище (каквото е киното докъм 1908 г.), за да отправят поглед към необятните територии на „масовата продукция”. Комерсиализацията вдига нивото на професионализма. Французите построяват първите стационарни кинотеатри и луксозни кинозали, предполагащи показа както на филми с по-голям метраж, така и с по-високо качество (техническо и художествено). Постановките им стават все по-скъпи, но и по-зрелищни, по-привлекателни за публиката. От 1907 г. Шарл Пате престава да продава своите филми, а започва да ги предоставя под наем, с което полага началото на съвременния кинопрокат.
Компанията разкрива многобройни свои представителства (клонове, филиали) из всички кътчета на земята (Европа, Америка, Азия), превръщайки се в най-могъщата по това време империя в света на целулоида! От 1908 г. започва редовно да излиза „Пате журнал” („Pathe Journal”) – първият в историята на седмото изкуство седмичен кинопреглед. Скоро тази „илюстрация на седмичните приключения в целия свят” става всемирният вестник. Така „Пате” се трансформира от мощен кинематографически в глобален информационен тръст, който в началото на ХХ век е нещо като днешната телевизионна компания Си Ен Ен…
Филмите на “Пате фрер” навлизат в България чрез сеансите, осъществени от чуждестранни пътуващи прожекционисти (предимно поданици на Австро-Унгарската империя), появили се в княжеството ни още през февруари 1897 г. Когато в първите години на ХХ век притежатели на подвижни кина стават и някои българи, те продължават да радват зрителите с продукция, носеща символния знак и “качествения щемпел” на френската кинокомпания – „галския петел”. През 1901–1902 г. Христодор Арнаудов от Хасково удивлява съгражданите си с “филми на първата в света голяма френска фирма “Шарл Пате”. През 1903 г. започва кариерата си Владимир Петков (1875–1921) – първият българин професионален кинаджия, който със своя електро-биоскоп “играе” комедии и драми “предимно от фирмите „Пате фрер” и „Гомон” (според мемоарите на патриарха на българското кино Васил Гендов).
По-късно (през 1907 г.) той купува в Белград нов и усъвършенстван прожекционен апарат – марка “Пате”, захранван с електричество. Следващото лято пък Владимир Петков впечатлява софиянци със своя “Говорящ биограф”, с помощта на който извършва не само “звукова”, но и “цветна революция”, демонстрирайки поредната новост – “колорираните” филми на “Пате” (боядисани на ръка ленти, които с течение на времето вземат връх над черно-белите образи). През 1906 г. модерният “престижитатор” Стефан Попов представя в цирк-театър “България” (намиращ се на мястото на днешните софийски Централни хали) филма “Ноевият ковчег” – “илюзия от времето на всемирния потоп”, също излязла от ателиетата на “Братя Пате”.
След година в столичната зала „Славянска беседа” поручик Зографски демонстрира заглавия (при това конкретно упоменати) с “най-усъвършенствувания кинематограф от прочутата фабрика в Париж на Братия Пате” (в. „Дневник”, 19.ІХ.1907), като едно от представленията е “само за мъже” (в. „Дневник”, 25.ІХ.1907). По същото време в концертния салон “Нови свят” господин А. А. Карагюлев показва “за пръв път” с “прочутия автоматичен кинематограф” няколко “нови и доста интересни картини (филми – б. а.)”, за които се предполага, че са били на “Пате фрер” (информацията е на софийския вестник “Балканска трибуна”). В началото на април 1909 г. и Пловдив бива посетен от “последно-изнамерения от бр. Пате кинематограф”, който прожектира в новопостроения театър “Стар Търговски хотел” ленти, охарактеризирани от местния в. “Санстефанска България” като “божественно изнамирание”!
Сериозните бизнес контакти между софийските кинаджии и парижката фабрика за целулоидни сънища обаче начеват с построяването на първите у нас стационарни кинотеатри. И „Модерен театър” (отворил врати в края на 1908 г.), и „Одеон” (открит през есента на 1910 г.) поддържат (от самото си раждане) тесни, топли и взаимноизгодни контакти с „Пате фрер”. Нещо повече – още през 1909 г. „Дневник” известява, че „Модерен театър” в София “продава и наема (дава под наем – б. а.) всякакви кинематографически уреди и картини от фирмата „Пате фрер”, който театър притежава едничкото представителство за цяла България и Македония” („Дневник“, 2.ХІ.1909). След две години същият вестник съобщава (в рекламни карета), че „Модерен театър” офертира най-усъвършенствани кинематографически апарати, гарантирани оригинални последни модели на „Пате фрер”, „Гомонт” и „Матадор”. Многобройните цели инсталации, извършени вече в царството, свидетелствуват за акуратното и солидно изпълнение на поръчките. „Модерен театър” доставя същевременно прочутите си програми, състоящи се от сензационни картини на най-реномираната в света фабрика „Нордиск компани” – Копенхаген, както и на другите добри фирми – „Амброзио”, „Пате фрер”. С две думи – „Модерен театър” и „Пате” са в „комбина” (и то в продължение на години). От запад (Париж) към изток (София) текат „цели инсталации”, техника, „сензационни” филми…
„Модерен театър” въвежда (през 1909 г.) и „редовно прожектиране” на „Пате журнал”. През 1910 г. върху екрана на киното вече се появяват цели 28 броя от „Модерен вестник” (побългарената версия на планетарния кинопреглед), рекламирани като „илюстрация на седмичните приключения в/от/из/по целия свят” или „преглед на събитията”. Не е случайно, че звучащата като девиз фраза „Киното е вестникът, училището и театърът на утрешния ден”, се превръща в ръководен принцип както за „Пате”, така и за партньорите им у нас.
Проектант на сградата на „Одеон” (разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война) е арх. Наум Торбов, въздигнал над 100 обществени сгради в София, сред които и споменатите Централни хали. Строежът на кинотеатъра, възлизащ на 500 000 лева (огромна за времето си сума), започва в началото на юли 1909 г. Още тогава „Пате фрер” предлага на тримата съдружници (Торбов, Г. Я. Гюламила и арх. Б. Раданов) годишен наем от 45 000 лева за прожектирането само на нейните филми.
Офертата не се приема, но „Одеон” си остава сериозен партньор на френската фирма. Това личи най-вече от репертоара му, съставен предимно от заглавия на „Пате фрер”. Един от трите кинематографически апарата на киното също е доставен от „Пате”. Дори завесата за сцената е изработена в Париж. Съдружието освен крепко е и задълго – през 1921 г. например сп. „Кинопреглед” анонсира Жорж Гюламила като „представител на „Пате фрер” в България” (по същото време той е и един от ръководителите на Съюза на българските филмодавци, чийто пък орган е изданието). И „Одеон” прожектира редовно „Пате журнал”, рекламиран от програматорите на киното като „Илюстрован журнал (вестник) на театър „Одеон”.
Макар че “Пате” контактува с българските кинаджии още от първите дни на целулоидната ера у нас, едва през 1914 г. французите откриват свой самостоятелен клон в центъра на нашата столица (на пасаж „Св. Никола” № 26), който развива сериозна дейност. За да се убедим в нейните измерения, е достатъчно да хвърлим дори бегъл поглед върху репертоара на софийските кина по това време (изграден предимно от заглавия на „Пате”), както и върху рекламните материали, заливащи тогавашните столични вестници. Тази активност не е случайна, защото представителят на „Пате фрер” в София не е случаен човек, а самият Луи Питролф де Бери, за когото ще разкажем в някой от следващите ни броеве…
