Перник диша във врата на София по доходи. Миньорската област е шампион по този показател и се нарежда веднага след столицата, като оставя назад в класацията големи райони като Варна и Пловдив. Това показват данните на националната статистикаarrow-10×10.png за 2015 г., предоставени за „Новинар”.
На първо място по доходи на лице от домакинството са софиянци, които са имали годишен приход от малко над 7000 лв. при среден доход за страната 4952 лв., обясни експертът в НСИ по статистика на условията на живот Росица Балъкова. Тя допълни, че веднага след София и Перник по високи доходи са областите Плевен и Варна, а хората в Пловдивско остават дори с по-малко годишни приходи от средните за страната.
Балъкова заяви, че доходът на българите се формира основно от заплатите и пенсиите. „Трябва да уточним, че в пенсиите влизат не само получените пари, след като човек навърши възрастта и прослуженото време за пенсиониране, а и наследствените пенсии, както и тези за инвалидност, заслуги и др.”, обясни Балъкова. Именно по размер на получените доходи от пенсии Перник побеждава Варна и се нарежда на второ място по доходи след София. Въпреки това любопитно е, че Перник не е номер едно по приходи от пенсии в страната през 2015 г. Шампион е област Стара Загора.
Областта с най-ниски доходи у нас очаквано е Монтана, където годишно на човек се падат 3021 лв. На второ място е Кърджали, а на трето Силистра. Интересен факт е, че в област Кърджали са имали повече харчове през 2015 г., отколкото са получили като доходи. В областта средно човек е дал със 100 лв. повече, отколкото реално е получил. „Парите, които са похарчени в повече – в случая тези 100 лв., са остатък от предишни периоди, когато доходите са били повече от разходите”, уточни Балъкова.
Отличници по харчове са и варненци. В областта средно човек е изхарчил за годината 484 лв. повече, отколкото е получил от заплата, пенсия, самостоятелна заетост, дарение и др. Най-голяма разлика между доходите и разходите (над 800 лв.) има в областите Пловдив и Плевен. В Монтана също успяват да харчат малко. Общо 398 лв. са останали средно на човек от домакинство в края на 2015 г. като разлика от доходи и разходи. Тези пари са останали за харчене в бъдещ период и не е правилно да се наричат спестени, тъй като не са вкарани в спестовни книжки, уточни експертът от НСИ.
50 лв. отгоре за тримесечие
Доходите ни са се вдигнали с 4,2 на сто, или с 50 лв. през първото тримесечие на годината, съобщиха от националната статистика пред „Новинар”. Разходите ни също са се вдигнали, но с много по-малко – 11 лв.
Експертът по статистика на условията на живот в НСИ Росица Балъкова уточни, че освен от заплати и пенсии доходите ни се формират, макар и с по-малък дял, още от социални трансфери като добавки, обезщетения, изпратени пари от роднини. В последната група влизат средствата, които се изпращат от едно домакинство на друго, например, когато деца помагат на родители или обратното. През първото тримесечие на годината изпратените пари от едно семейство на друго са нараснали с 4 лв. на домакинство.
Даваме най-много за храна и сметки
Българинът харчи най-много пари за храна и сметки, показват данните на НСИ за първото тримесечие на настоящата година, предоставени за „Новинар”. Общо 31 на сто от доходите на семейство отиват, за да напълним хладилника. Поддръжката на дома и разходите за ток, вода и парно имат дял от 18,1 процента, от които малко над 3 на сто са за поддръжка на общи части, чистач или домашна помощница, уточни Росица Балъкова. На трето място са харчовете за транспорт и съобщения.
През първото тримесечие те са се увеличили с около 2 лв. спрямо година по-рано, показват още данните на статистиката. Четвърти по дял в изразходваните пари имат данъците, за които сме платили с 4 лв. повече в сравнение със същото тримесечие на предходната година. С 4 лв. са нараснали и разходите ни за осигуровки. През първото тримесечие българинът е харчил повече и за ремонт на дома си, покупка на кола или вила, както и за дарителство.
Финансов скок през 2013 г.
През 2013 г. е имало финансов скок за българина. Тогава разликата между доходите през първото и през четвъртото тримесечие е най-голяма, а ръстът е от 120 лв., показват данните, предоставени за „Новинар” от експерта Росица Балъкова. „Подобно увеличение не се наблюдава през следващите две години”, коментира тя.
Това повишение в доходите за последното спрямо първото тримесечие се дължи на 60 лв. повече от заплата, 19 лв. – от пенсии, 14 лв. – от самостоятелна заетост, и 10 лв. – от пари от собственост.
За сравнение през 2014 г. разликата между първото и последното тримесечие е 50 лв., тогава с 22 лв. са нараснали доходите от самостоятелна заетост, а тези от заплата са намалели с 5 лв. В размер на 75 лв. е разликата между първото и последното тримесечие на миналата година.
При разходите 2013 г. също е била доста динамична. За сметка на ръста на приходите от 120 лв. разходите са нараснали със 113 лв. през последното тримесечие спрямо първото. От тях най-много са били за храна, дрехи и транспорт.
Оказва се, че българинът е започнал да оценява и свободното си време и да е склонен да похарчи повече, за да изкара добре на почивка например. През 2013 и 2014 година има ръст в разходите за свободно време и отдих.
През 2014 г. разликата на разходите между двете тримесечия – в началото и в края на годината, е 140 лв., докато през 2015 г. е 63 лв.
Наблюдението на домакинските бюджети e най-старото извадково статистическо изследване
Началото на изследването е поставено през март 1925 г., когато се провежда първото едномесечно анкетно проучване на семейните приходи и разходи на чиновническите и работническите домакинства, а две години по-късно – и първото целогодишно наблюдение. До 1951 г. са проведени 7 изследвания, които обхващат определени групи население – домакинства на работници и служещи или домакинства на селяни. При тези изследвания изборът на домакинствата не е правен в съответствие с теорията на репрезентативните изучавания.
Изучаването на бюджетите на домакинствата с прилагане на научни методи за избор на домакинствата у нас започва от 1951 г. Редовни изследвания се провеждат от 1953 г. Прилага се методът на случайния подбор на домакинствата. До 1961 г. изборът на домакинствата се извършва на основата на отраслов принцип и не обхваща всички категории домакинства, а от 1962 г. се използва териториален принцип, като в извадката са представени всички домакинства на територията на страната.
През изминалите 90 години наблюдението на домакинските бюджети е основен източник на информация за доходите, разходите и потреблението на домакинствата в страната.
Към момента Националният статистически институт провежда регулярното си изследване – наблюдение на домакинските бюджети в 3060 домакинства от цялата страна.
