Петър Волгин е български журналист, общественик и политически анализатор. Откроява се с ярка гражданска и журналистическа позиция. Затова и често е бил неудобен на властта, особено за жълти медии с уклон към кафявото, прилагащи френски ласки по своя извратена идеологическа воля, без дори да са потърсени за такива интимни услуги.
Интервюто за КритичноБГ с Петър Волгин направи Валентин Кардамски:
– Г-н Волгин, може ли да се твърди, че е налице радикализация в обществото?
Това, което ми се струва все по-очевидно е, че в България има фашизация на управляващия елит. Т.е. управляващите са тези, които все по-ясно ни показват своите фашистки или нацистки похвати. Сменят се национални празници, премахват се паметници…
Освен това върви и нещо, което в други държави, като САЩ и Западна Европа е вече факт, но у нас тепърва си пробива път, нарича се „култура на отмяната“, което е също фашистка проява. Защото означава никой да не може да мисли нещо различно от това, което официозно е зададено. Т.е. ако искаш да мислиш и изразяваш позиция публично, то тя трябва да е в синхрон на официално зададеното клише.
Тръгнеш ли да кажеш нещо различно от официално зададеното клише бързо биваш канселиран, или казано на български – отменен. Това е нещото, което наблюдавам в момента, а именно все по-силна фашизация, като тя не идва отдолу а отгоре, т.е. властта се фашизира с все по-бързи темпове.
– Докъде ще доведе това фашизиране и на политиката и на речта на управляващите, спрямо обществото?
Дотам, докъдето го позволим. Всяка власт се опитва максимално да сложи контрол върху мислите и действията на гражданите и колкото повече те отстъпват, толкова повече властта ще налага своите правила и по-точно казано – своите забрани. От нас единствено зависи, от нормалните граждани, да не допуснем все по-силното развихряне на тези класически антидемократични тенденции.
Демокрацията е нещо, което можем да запазим, ако имаме желанието и стремежът за това. Никой няма да дойде отвън, било то Байдън, Путин или Си Дзинпин, който да ни направи свободни. Това си зависи единствено от нас. Ако държим на свободата си ще я запазим. Какво означава това? Означава да се съпротивляваме. Всеки път, когато ни кажат нещо, което е очевидна лъжа, което очевадно не се връзва с реалността ние трябва да протестираме.
Да казваме, че не сме съгласни България бъде превърната в сюжет от „1984“ на Оруел, че не сме съгласни да има Министерство на истината, че не сме съгласни на черното да се казва бяло, че не сме съгласни с лъжата. Всъщност, какво представлява фашизирането на едно общество? Това означава то от Царството на истината да бъде преместено в Царството на лъжата. Срещу това преместване ние трябва да се съпротивляваме.
– Има ли такава съпротива сред обществото? Има ли събуждане и отпор, но не само в социалните мрежи?
Засега наистина е основно в социалните мрежи. На това можем да погледнем от две страни.
Може да кажем, ами те хората само си седят пред компютрите и си пишат някакви неща. Но така се говореше и навремето, когато имаше съпротива срещу Борисов и правителствата му. Дълги години хората си протестираха само с клавиатурите, докато в един момент това не преля в един наистина много силен и реален протест.
Затова аз не съм склонен да омаловажават, че хората се бунтуват главно във Фейсбук и други социални мрежи. Нека там да започне протестът, защото след това съм сигурен, че ще се пренесе и в реалността.
– Свободата на словото НИ не е същата, като свободата на словото ВИ. Има ли отнемане, отмяна, изтриване на свободата на словото?
Наблюдаваме го непрекъснато. Любопитното е, че всъщност това е най-яростна политика на хора, които наричат себе си либерали. Какво значи да си либерал? Да си защитник на свободата! Хора, които казват, че са защитници на свободата тук, че уважават множествеността на гледните точки или са готови да дадат живота си само и само да има правото някой да изрази своята различна от тяхната позиция се превръщат в трубадури на единствено „правилната гледна точка“.
Изключително не ми се връзва това да наричаш себе си либерал и в същото време да казваш, че има само една правилна гледна точка, а всичко останало е лъжа и пропаганда и съответно няма право на живот.
Да, разбира се ти можеш да застъпваш тази позиция, че има една единствена правилна гледна точка, но тогава бъди така добър и не се наричай либерал.
Либералът е човекът, който защитава преди всичко свободата, а не определена идеология, не определена позиция по един или друг въпрос. Той защитава възможността за най-различни позиции по даден въпрос.
Тези, които днес забраняват са всичко друго, но не и либерали. Затова категорично възразявам те да си присвояват това наистина честно и позитивно определение.
– Относно Паметника на Съветската армия, пак има инициатива да бъде отстранен, премахнат. Толкова ли им пречи, или това е политиката им за доказване пред Запада? Или пък е опит да се изтрие историята?
Всичко това накуп. Безспорно, когато гледате действията на управляващите и на интелектуалната им и всякаква друга прислуга, вие ще забележите, че основният им мотив е да се докажат пред посолствоТО. Т.е. да докажат пред него, че те са техните хора, че са техните най-верни изпълнители на всяко желание, колкото и глупаво да е то. Така, че всичко свързано с Русия, СССР, Руската империя или днес с Руската федерация трябва, според тях, да бъде отменено, отстранено.
Защото на тези хора не им пречи толкова сама по себе си Русия. Те виждат, че Русия пречи на глобалния хегемон. И, за да се докажат, че са му изключително верни извършват тези действия. Ето, вече искат да сменят името на храма „Александър Невски“, искат да сменят имена на улици, които, както всички знаем нямат нищо общо с Путин.
Те казват – не, ние не мразим Русия, ние обичаме Русия, културата, изкуството, операта, литературата им, прекланяме се пред Достоевски, но мразим Путин. Е, какво общо има името на храма Св. Александър Невски с Путин? Или на улица Гурко с Путин? Не, те наистина мразят Русия! И това не е, заради някакви автентични причини, а защото така им е казано от посолствоТО. Забележете, че дори не им е казано, те предполагат, че посолствоТО ще се зарадва на тяхната русофобия и затова я демонстрират, толкова явно.
Не е необходимо посолствоТО да им казва!
Те сами отгатват желанието на господарите си и бързат да ги изпълнят.
