Петьо Кръстев е роден на 16 юли 1992 г. в град Кнежа. Въпреки че е само на 21 години, той вече има сериозни успехи в тениса на маса. Започнал е да тренира от 2005 г., а оттогава кариерата му върви само нагоре. Петьо е неколкократен шампион за мъже на България с отбора на „Дигеста“ (София), а тази година за пръв път спечели титлата и в индивидуалната надпревара. Той е основна фигура в националния отбор на България, с който е печелил 2 балкански титли в отборната надпревара до 21 г. Освен това Кръстев е победител и в редица престижни турнири както у нас, така и в чужбина.
– Петьо, преди няколко дни се завърна от Европейското първенство в Австрия, където беше с националния отбор. Как ще коментираш представянето си – твоето и на отбора?
– Не съм доволен специално от моето представяне, а и от това на отбора също. Не играхме добре, завършихме 24-и, но все пак трябва да се има предвид, че се изправихме срещу много силни противници като Дания, Украйна и Турция, за която се състезават двама китайци. Загубихме трудно от Украйна, след това играхме с Турция, където аз загубих трудно от единия китаец, след като водех в резултата. Сами разбирате, че да спечелиш срещу такива отбори е много тежко. От тази година промениха и регламента – Втора лига, където се състезаваме ние, беше съкратена с 8 отбора и така на практика останаха само много силни съперници, по-слабите вече не са при нас. Сега е много по-трудно да се пробие към челните позиции. Представянето ни не беше от най-силните.
– Как ще коментираш победата на един от най-силните български състезатели Станислав Голованов над Майкъл Мейз, който е едно от най-големите имена в световен мащаб през последните години?
– Майкъл Мейз е с контузия, не се е състезавал близо от една година. Дори имаше опасност да излезе от световната ранглиста. Но победата над него пак е много ценна, тъй като въпреки всичко той притежава огромна класа и опит. Не е играл толкова време, а все още е сред първите 30 в света. Мейз е бивш шампион на Европа и определено един от най-добрите европейски тенисисти, който нерядко е побеждавал дори и най-силните китайски състезатели. Тази победа може да се определи като един от най-големите успехи на български тенисист от доста време насам.
– А къде според теб се намира България на фона на останалите отбори, които взеха участие на Европейското?
– Където сме си и в класирането – от 20-о до 25-о място. Мисля, че класирането ни е напълно реално. Дори и да бяхме във форма и да бяхме играли по-добре, трудно се играе срещу отбори като Дания. Все пак те са европейски шампиони от 2005 г. точно с Майкъл Мейз в състава си. В момента е много тежко да се борим с такива играчи. С Турция и Украйна също.
– Какво е нужно, за да се повиши нивото на националния отбор и като цяло на тениса на маса в България?
– Трябва да се направят повече подготвителни лагери и да се организират повече турнири. Сериозен е проблемът и с треньорите. В България има добри специалисти, но те могат да ни помогнат да стигнем до нивото, на което сме в момента. Оттук нагоре нещата стават много сложни. Повечето треньори в България нямат нужните познания и опит, за да надградят сегашното ни ниво. Имаме много грешки – при посрещане на сервис, при постановка на игра. Тези неща се поправят чрез по-добри треньори, повече лагери, турнири и по-качествени тренировки.
– Все пак през последните години започнаха да се провеждат сравнително много турнири у нас, някои от които и с добри наградни фондове, започнаха да идват и класни чуждестранни играчи. Мислиш ли, че това е стъпка в правилната посока?
– Да, определено. Много е полезно, че има такива турнири, защото все пак на тях се трупа и сериозен международен опит. Играеш със същите състезатели, срещу които после се изправяш на европейски и на световни първенства. Наблюдаваш ги как се подготвят за срещите, как играят, а това е много полезно. Това е начинът да напредваме.
– Това лято ти спечели повечето от големите турнири у нас – в Панагюрище, Луковит, Бургас. Как ги оценяваш като организация, условия, ниво?
– Според мен турнирът в Панагюрище беше най-добре организиран и на най-високо ниво. Там взеха участие всички най-силни българи, Нягол Стоянов, който се състезава за Италия и е в първите 200 на света, най-силните румънци начело с Казаку. Преди турнира имахме и едноседмичен лагер в Панагюрище, който беше осигурен от Иван Александров, благодарение на когото беше организиран и турнирът. Престоят ни в Панагюрище беше много ползотворен. В Бургас и в Луковит също нивото беше много високо. Дано да има и в бъдеще подобни надпревари.
– През септември беше и на Балканиада в Сараево, този път до 21 г., където завоюва 3 медала – 2 бронзови – на двойки и в индивидуалната надпревара, както и златен в отборната. Имайки предвид и медалите при жените и най-вече балканската тила на Сибел Рамзи, можем ли да кажем, че България се утвърждава като една от основните сили в тениса на Балканите?
– Мисля, че може да се приеме, че на Балканския полуостров сме една от силните държави. Все пак трябва да се има предвид, че повечето ни успехи са във възраст до 21 г. При мъжете положението е малко по-различно. Там Гърция, Турция, Румъния и Сърбия са много силни. Гърците неслучайно станаха вицешампиони на току-що завършилото европейско в Австрия. До 21 г. смея да твърдя, че сме най-добри на Балканите. Все пак 2 години поред сме първенци в отборната надпревара, което говори за постоянство.
– Освен в България този сезон ти ще се състезаваш и в Швеция. Ще ни разкриеш ли малко повече подробности около трансфера ти и каква според теб е разликата между българското и шведското първенство – и като организация, и като качество?
– За отиването ми в чужбина ми помогна Явор Андреев, който в момента играе за Панагюрище, но преди се състезаваше в Швеция. Шведската федерация разрешава на един играч да се състезава в две първенства, затова аз тази година ще се състезавам и в България, и в Швеция. Организацията там е на съвсем друго равнище. Има и много силни състезатели. Като изиграеш един кръг от първенството в Швеция, имаш чувството, че участваш на европейско първенство. Да се правят съпоставки между България и Швеция на техническо ниво е несериозно. Там се състезават едни от най-големите играчи в света – Валднер, Персон, Апелгрен, така че въобще няма база за сравнение.
– Споменавайки за най-големите играчи в света, на какво според теб се дължи китайската доминация в тениса на маса през последното десетилетие?
– За тях това не е просто спорт. Там тенисът си е цяла наука. Те имат специален център, в който се изучава само тенис на маса и това става много детайлно. Имат и страхотни специалисти. Не знам точно какво тренират, защото ако знаех, и аз щях да съм като тях. Знам, че тренират по 8 часа на ден, както и че целогодишно са по лагери. Всеки месец участват на поне два международни турнира и така трупат много бързо рутина. Доминацията им я отдавам най-вече на подготовката. Това, разбира се, е свързано и с много средства, а в България, за жалост, пари за спорт няма.
– Тази година определено можем да я определим като добра за теб в личен аспект – ти спечели шампионските титли на България и в отборната, и в индивидуалната надпревара. Какви са целите ти за в бъдеще?
– Бъдещите ми цели са свързани по-скоро с чужбина. Мисля, че в България постигнах максимума. Каквото има тук, съм го спечелил. Стремя се най-вече да играя добре на международна сцена и да побеждавам. Искам да записвам победи над силни състезатели на големите форуми – световни, европейски първенства, протурове. Целта ми е да вляза в Топ 100 на световната ранглиста. В по-краткосрочен план място в първите 200 също би ме задоволило донякъде. Надявам се, че най-силните ми години тепърва предстоят.
– И за финал, какво е чувството да си шампион на България?
– Определено чувството е страхотно и съм горд от постигнатото. Много исках да стана шампион, защото като юноша все достигах финал или полуфинал и губех. Тази година като спечелих при мъжете, бях много щастлив, защото сбъднах една от мечтите си. Дано занапред донеса и много успехи на България.