Когато преди месец Татяна Захова печели конкурса за директор на общински театър „Възраждане”, не се намира нито един колега, който да й пожелае просто „На добър час”. Реакциите варират от „Ти луда ли си?!” до „Яка ти гърбина!”, защото всички в съсловието си дават сметка какво означава да посрещнеш на кормилото вълната от реформи. Новата арт шефка обаче си знае, че е достатъчно щура да приеме предизвикателството – не от гола амбиция, а заради стар сантимент към трупата, в която попада още с раждането на първото представление на тази сцена.
Иначе Таня държи да уточни, че детската й мечта далеч не е била да стане директор. А актриса, каквато продължава да бъде въпреки порасналите отговорности. Тези дни ценителите на добрите комедии я аплодираха в премиерния спектакъл „Квартет за двама”. Там синеоката чаровница е в ролята на съпруга, чийто благоверен й сервира след 25 години брак, че е хлътнал по друга, но няма намерение да се изнася от къщи или да се развежда, а просто ще доведе любовницата си да живее у тях. И жена му организира подобаващо отмъщение.
„Ние с Роберт Янакиев играем за седми път съпруг и съпруга. Били сме в какви ли не ситуации и вече имаме сериозен семеен стаж на сцената” – шегува се по адрес на партньора си Татяна Захова. Пиесата на украинския драматург Анатолий Крим, който започва да става моден у нас, е находка на режисьора Владо Петков. Учудващо, но актрисата, която е родена преди 38 години в Лвов (днешна Украйна), няма пръст в откриването й… „Майка ми е от Лвов, но е рускиня, в родословието ни няма украинци” – обяснява тя. Като повечето българи, следвали в някогашния СССР, баща й – дългогодишният директор на театър „Българска армия” и настоящ заместник-министър на културата Митко Тодоров, си намира булка оттам. Дамата се оказва с аристократично потекло, което е оставило своя отпечатък в изящните черти на Таня.
„Поетесата Марина Цветаева ми се пада прабаба по линия на баба ми, която също е Цветаева – неохотно издава тя. – Майка ми наистина е уникална жена, а ако видите снимките й, ще разберете, че аз съм грозното патенце, съвсем сериозно го казвам”. До пенсионирането си преди година госпожата преподава в Софийската консерватория, а известната й дъщеря твърди, че на нейния пример дължи всички женски сръчности, които е усвоила в тоя живот, макар да не е в състояние да ги прилага постоянно. А именно: да изглежда перфектно, да е безукорен професионалист, къщата й да блести, да има сготвени по три вида ястия за всяко хранене.
Татяна си спомня, че като малка й купили кукленска кухня и метличка да си играе с тях, но тя веднага ги отсвирила и до ден днешен подобни дейности не са й любими. И още: „Майка ми ме пробва да свиря на пиано и в продължение на две години в Москва аз го правех, но толкова ми беше неприятно, че тя, слава Богу, като професионалист прозря това и престана да ме мъчи. Захвана се с брат ми – на него му хареса и стана музикант”. Решението да кандидатства във ВИТИЗ идва късно и осъзнато. За изненада на околните, вместо да впрегне високия си успех и сериозното любопитство към творческото писане в овладяване на журналистика или право, Таня научава две стихотворения и се хвърля към театралната академия. Майка й се обажда на Васил Михайлов – близък семеен приятел от детството, за да я чуе. Девойката пристига притеснена във Военния театър, а големият актьор я посреща с думите:
Моето момиче, наясно ли си, че к…, манекенка и актриса е горе-долу едно и също
Татяна не е наясно, но колкото и да се опитва да я откаже, доайенът удря на камък и се налага да я подготви за изпитите. Така младата госпожица влиза в класа на проф. Елена Баева, с чиято постановка на „Пепеляшка” още като студентка стъпва на сцената на театър „Възраждане”.
Следват и други съдбовни срещи и събития. Актрисата се радва на хармоничен брак с колегата си от театър „Зад канала” Пламен Захов, от който се ражда чудесно дете – Михаела. Но голямата им мечта да играят заедно за съжаление така и не се осъществява.
Пламен внезапно напуска тоя свят едва на четиридесет и няколко години. „След смъртта му трябваше светкавично да се взема в ръце и да реша какво ще правя оттук нататък. Тогава преподавах в театралния колеж „Любен Гройс”, в НАТФИЗ, играех и в театъра.
Това ми отнемаше ужасно много време и енергия, а не носеше никакви доходи. Осъзнах, че съм била глезеница – не стига, че ме нямаше по цял ден вкъщи, ами и той хранеше всички. Ситуацията за 24 часа трябваше принудително да се промени. Неговите колеги от дублажа ме спасиха – веднага получих толкова предложения за работа, че нямаше да ми стигне денонощието, ако трябваше да ги приема всичките. Никога не съм виждала такава солидарност”. И Татяна Захова започва активно да озвучава филми и сериали – нещо, което и до днес прави със сърце. Много й е приятно, когато някой я разпознае само по гласа (а това се случва все по-често), дори ако й каже: „Изобщо не си ви представях така”. Героинята на Ева Лонгория от „Отчаяни съпруги” е запазената марка на Таня, така, както за мнозина визитка на колежката й Силвия Лулчева си остава гукането на Кари Брадшоу в „Сексът и градът”. Прословутата Шехерезада от „1001 нощ” – поредицата, с която започна истерията по турските сериали, обаче я прави всенародно популярна както нищо досега. „Когато някоя от моите героини се кара, дъщеря ми казва: ето така ми викаш и на мен!” – усмихва се актрисата с един от най-чувствените гласове, звучащи по родните тв канали. И продължава с любопитна случка: „Веднъж от студио до студио с Васко Бинев се качихме в такси и съвсем тихичко си говорехме на задната седалка, за да не пречим на шофьора. Но по средата на пътя той се обърна, погледна ни и се изрепчи:
Не издържам повече, имам чувството, че съм пуснал телевизора, бихте ли млъкнали
Като бонус към новата професионална позиция в живота на Татяна Захова нахлуват и лични промени. Настоящият й любим, който е белгиец, си е намерил работа в България и през август се пренася в София. Досега всеки от двамата поне веднъж в месеца е гледал за няколко дни да прелети при другия. Актрисата се запознава с Дирк в Брюксел, където гостува на своя приятелка, омъжена за брат му. Привличането започва да действа от първия поглед. „Вратата се отвори и той влезе. Има такива мигове, когато разбираш, че винаги си чакал точно тоя човек да се появи. Слава Богу, че беше двустранно и не се поддадохме на колебания, защото на нашата възраст няма много време за губене” – разсъждава Татяна. Тя оценява какъв жест прави Дирк заради нея, напускайки сърцето на цивилизована Европа, но обяснява, че за него държавата ни все пак не е съвсем непозната: като дете той е живял тук, тъй като баща му е бил консул в посолството, и знае отлично български. А с редовни посещения на спектаклите в театър „Възраждане” със сигурност още повече ще усъвършенства езика…
