Проф. д-р инж. Огнян Наков е роден през 1958 г. в София. Завършва Факултет по радиоелектроника през 1984 г. Вече десет години е професор, преподава софтуерни дисциплини. От седем години е декан на факултет „Компютърни системи и управление” в ТУ – София.
– Професор Наков, говори се, че повече от 11 000 специалисти от ИТ сферата и програмирането не достигат в България. Смятате ли, че проблемът е в системата на образованието или се дължи на други причини?
– Да, действително свободните места за програмисти – само за програмисти, а не за другите длъжности в сферата – е от порядъка на 10-11 хиляди. Това показват изследванията на големите браншови организации като ICT Cluster Bulgaria и другите. В Европа са един милион. Това е най-динамичният и поглъщащ сектор. От друга страна, заплатите са много високи – най-високите в страната. В същото време, пак според изследване на браншовите организации, с 23 хиляди програмисти може да се произвежда над 4 на сто от брутния вътрешен продукт на държавата – от данъци и от това, че те харчат парите си в страната.
Бизнесът определено търси. Всички младежи искат да следват в тази посока – миналата година за 180 места имахме 1600 кандидат-студенти, които се състезаваха за специалност от нашия факултет по първо желание. Проблемът е вътре в системата. Търсенето е огромно, не можем да приемем всички. А в същото време системата на висшето образование в България произвежда скъпо струващи на държавата безработни. Например огромният брой мениджъри, които се дипломират всяка година. Една част от студентите, които не можем да приемем, се лъжат и отиват да следват специалности, които ги превръщат в безработни. Друга част заминават да следват в чужбина същото, а трети отиват да учат в онези структури, които се появиха напоследък – обикновено частни курсове за програмисти. Общо взето, вървят нездрави процеси в системата на образованието. Но ние нямаме ресурс, за да разширим приема.
Нямаме преподаватели, защото парите се разпределят на калпак на базата на т. нар. академична автономия. Средната възраст на преподавателите в нашия факултет е 37 години. А заплатата на един асистент, който трябва да преподава модерните технологии на Microsoft, например получава 550 лева заплата. Същият този млад асистент отива на две спирки по-надолу – до VMWare или Visteon Electronics и финансовият му проблем е решен. Там стартовата му заплата е 2000 лева. Това е една от причините ние да не можем да се разраснем. А държавата от три-четири години започна политика на диференциране на субсидирането. По причина на рейтинговата си система – по критерии като стартова заплата на завършил например. Taм ИT специалистите са с най-висок рейтинг. В момента водим именно тази битка.
Аз мисля, че държавата би трябвало да следи приоритетните области в икономиката и да финансира обучението в тези области. Ако се спазват последните разпореждания, ние ще сме в състояние да повишим заплащането на преподавателите, а това от своя страна ще намали изтичането на специалистите зад граница.
– Как Техническият университет си сътрудничи с бизнеса, какви са възможностите за стаж и реализация, които университетът предлага на студентите?
– Един от най-важните приоритети на ТУ – София, е обучението да бъде полезно на студентите. Да се избегнат ненужните сухи теории. От тази година пуснахме нова магистърска програма, в която всички предмети са предложени от големите ИТ компании в страната – онези компании с над 500 души програмисти. И не само предложени, а и подкрепени с лабораторно оборудване и апаратура, а част от лекциите и упражненията се водят от техни кадри. Така студентите имат шанс да осъществят ценни контакти с бъдещите си работодатели.
А относно стажовете си партнираме с четвъртата по големина компания в света. Миналата година изпратихме 200 студенти на стаж там. Работим и с други световни компании.
– Факултетът „Компютърни системи и управление” вероятно е един от най-желаните от кандидат-студентите. Колко дипломирани инженери излизат от него средно годишно и все още ли е вярно, че безработен кадър на ТУ – София, няма?
– Според едно проучване на МОН сред завършилите наши студенти безработните са под 1 процент, тоест практически няма безработни. Средната заплата на завършил наш кадър е 1700 лева. При нас се записват 200 души и завършват 230 бакалаври – прехвърлят се през годините. Натискът за прехвърляне при нас е много голям и ние масово отхвърляме.
– Съществуват ли възможности, предоставени от самия ВУЗ или от ИT компаниите, за повече практически занимания по време на обучението в университета?
– От самия ВУЗ не. Имахме изключително остаряла морално и физически техника преди седем години. А факултетът е на 50 години. Сега имаме 23 напълно ново оборудвани и мебелирани лаборатории. Това дойде по линия на чуждестранните студенти, които се обучават при нас и по линия на министерското постановление от миналата година. Разполагаме с мощни сървъри, специализирани компютри с няколкостотин ядра, клъстери, имаме връзка с главния сървър на Югоизточна Европа. Десетина фирми инвестираха в нас. С удовлетворение ще кажа, че няма компания, с която сме се свързали и тя да не се е отзовала. Но мисля, че данъчното облекчение за спонсорство е твърде малко и недостатъчно стимулиращо.
– Вярвате ли, че образованието, което държавните университети дават, е по-добро от това в частните? Кое е основното преимущество на ТУ – София, пред останалите университети?
– В Щатите частните университети дават по-добро образование. Но в България не е така. Тук частните университети гонят доход, а студентите учат за диплома. В момента по-сериозното образование се получава в държавните университети.
– Партнира ли си ТУ – София, с чуждестранни университети и по какъв начин студентите могат да се възползват от това?
– Имаме много договори за партньорство с чужди учебни заведения – по „Еразъм“, „Еразъм плюс“ и по други програми. Само тази година сме подписали 11 такива договора. В ТУ – София, има много чуждестранни студенти, при това не само турци, а също и македонци и албанци. Дори имаме няколко кадри от Португалия и Германия. Напоследък връщаме доверието на гръцките младежи към българското образование. Миналото лято приехме на стаж 47 индийци. Те останаха много доволни и получихме уверението на техните университети, че тази година броят им ще се удвои. Също така успешна дейност развиваме и с Казахстан. Подписали сме сътрудничество с 4 техни университета, работим за още. Наши преподаватели изнасят курсове там. Единственият проблем е визовият режим.
– Каква част от дейността на факултета „Компютърни системи и управление” е свързана с научни изследвания и разработки? Разполагате ли с необходимите условия за развиване на научна дейност и как тя се реализира в практиката?
– Има доста проекти, в които сме страна. Съвместно с „Мусала” и „Контракс” например. В края на миналата година имахме 11 действащи проекта. Миналата година приключихме два самостоятелни проекта за разработка на софтуер, които спечелихме, участвайки на търг.
Единствената система за студентско кредитиране примерно е разработена от наши екипи, в които участваха и наши студенти.
Участваме и в проекти, финансирани от ЕС. Стараем се да бъдем близо до практиката.
– Подготвени ли са кадрите на ТУ – София, да се развиват като специалисти в чужбина? Колко от тях избират този път и това не се ли явява в един момент проблем за българската икономика?
– Кадрите на ТУ – София, се ценят високо навсякъде. Те са търсени както в САЩ, така и в Германия и в други страни. Около 10-12 на сто от завършилите заминават за чужбина. Светът се глобализира и ние не трябва да ги съдим. Някои от тях работят в развойните центрове на Facebook, Google, Microsoft. Но повече са студентите, които заминават след средно образование.
Всяка седмица при нас идват специалисти от отдел „Човешки ресурси” на големите ИT компании, за да търсят кадри.
Оказва се, че стандартът, който българските програмисти поддържат, е същият като на колегите им в Германия.
Има доста фрийлансъри, които работят дистанционно за чуждестранни лица и фирми.
– Предвид факта, че бизнесът в бранша вече наема специалисти от други страни, предоставя ли ТУ – София, на чуждестранни граждани да се обучават и квалифицират в него? Какъв е броят на тези студенти и остават ли те в България след дипломирането си?
– Твърде малко от тях остават. Единствено част от турските студенти остават в България, за да развиват свой бизнес. Но те са с двойно гражданство – българско и турско.
– Тази година университетът отбелязва юбилей – 70 години от създаването си, в каква посока бихте искали да бъдат насочени усилията на управленските кадри и преподавателите в бъдеще?
– В България Техническият университет е стожерът на образованието. Той произвежда конвертируем продукт, ако мога така да се изразя. Продукт, който изгражда икономиката ни. Стараем се да бъдем в крак със световните тенденции, в крак с динамиката на времето. В този смисъл юбилеят ще насочи усилията ни към очертаване на целите и подобряване на имиджа на образованието, което предлага университетът. Общество без инженерни кадри е обречено на загуба.
