„Имаш бакалавър да защитаваш?“ С този въпрос, твърди един студент, го е посрещнал ректорът на университета му, когато го е привикал в кабинета си, за да му покаже сигнал, изпратен от негово име до министерството на образованието.
Младежът е ръководител на студентския съвет в Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив, а ректорът е небезизвестният проф. Пламен Моллов.
Моллов доби публична популярност със скандално уволнение от Агенцията по храните, записът с предложения подкуп заради частната компания на границата „Капитан Андреево“ и последвалото му оттегляне от партия „Български възход“ на Стефан Янев, на която беше един от учредителите. УХТ пък е едно от най-важните учебни заведения в региона, както и в страната, с акцент в образованието върху хранителната наука и технологиите без аналог в България.
Начинът, по който Моллов го управлява, твърдят студенти, докторанти и преподаватели, е феодален, диктаторски и репресивен срещу онези, които се противят. Моделът на възлагане на поръчки пък копира едно към едно порочния стил, който следват всички общини през последните 10 години.
„Капитал“ разговаря с мнозина, които пожелаха да споделят какво се случва зад вратите на учебното заведение. Повечето от тях поискаха да останат анонимни, от страх.
Потърсихме и самия професор Моллов за коментар. Той определи „сигналите и внушенията“ за „абсурдни“ и поиска отговорите му да бъдат публикувани в цялост (затова ги добавяме като прикачен файл).
Първото звено: студентите
Догодина УХТ чества своята 70-годишнина. Последните 4 години от тези 70 са под управлението на сегашния ректор – проф. Моллов, който е избран за позицията през декември 2019 г.
По думите на студенти и преподаватели управлението му се характеризира с непрекъснати конфликти с представителите на студентското общество и в частност със Студентския съвет (СС) и пълно затъмнение относно взиманите от ръководството решения.
Съветът представи пред „Капитал“ доклади, сигнали и възражения, изпращани до МОН и други органи, за нарушения на процедурни правила и опит за контрол на студентското общество от ректора – като персонални атаки и отказ за съвместна работа.
Самите студенти, както и преподаватели, казват, че по времето на бившия ректор проф. инж. Кольо Динков председателят на СС е участвал в ежеседмичните срещи на ректорския съвет (оперативен орган за определяне политиката на университета) и е бил в течение на всичко, което се случва и се планира да се случи. Такава практика в рамките на този мандат няма.
Студентите са търсили срещи с МОН, откъдето коментираха, че „проблемите не произтичат от нормативни нарушения и решаването им зависи от добрата воля и на двете страни“.
Писмата и сигналите на студентите са директно входирани в централните органи, а не са изпращани чрез университета. Изпращаните сигнали обаче се връщат обратно – но не до студентите, а до ректора. При получаването им писмата биват отваряни и прочитани от ръководството.
Именно след едно такова писмо председателят на студентския съвет Пламен Петров твърди, че е привикан в кабинета на ректора, където е посрещнат с думите: „Какво е това? Имаш бакалавър да защитаваш?“
В действителност и до ден днешен Петров има бакалавър за защитаване, защото – разказва той, с поредица от процедурни хватки преди няколко седмици въпреки готовата си, предадена и одобрена дипломна работа, не е допуснат да се яви до защита.
Сговорна дружина университет превзема
В една сфера, където мнозина от преподавателите са възрастни, хубав инструмент за контрол е субективното прилагане на критериите за пенсиониране и научно израстване.
Една от университетските структури, която приема важни за управлението на университета решения (отчети, бюджет, правилници), е академичният ѝ съвет.
Непосредствено след избора на нов ректор в лицето на проф. Моллов се провежда избор и на членовете на академичен съвет за периода на мандата 2019 – 2023 г., както е редът.
Тук влиза в сила Кодексът на труда и Законът за висшето образование – те казват, че лица, навършили пенсионна възраст (65 г.) в случай че продължат работата си в университета, могат да сключат нови договори с фиксиран срок до три години. Изключение от това правило има за „лицата, заемащи ръководни длъжности“.
С решение, предложено от самия проф. Моллов и прието впоследствие, се прекратяват договорите на всички преподаватели, навършили пенсионна възраст, с изключение на онези членове на АС, чиито договори са продължени безсрочно. Така Моллов подсигурява нужните гласове в съвета, за да се вземат важни решения.
За взетото решение е подаден сигнал от студентите до Министерството на образованието, които в свои отговори до „Капитал“ потвърдиха, че по случая е извършена проверка и нарушението е констатирано. Отправени са препоръки към ръководството да се прекратят договорите и на навършилите пенсионна възраст членове на съвета. По думите на самия проф. Моллов тези препоръки са изпълнени към юни т.г. – 3 години след идването му на власт.
Стари приятели
Тук е моментът да припомним част от биографията на професор Моллов, която го прави толкова интересна за обществото личност и също така, поставя в контекст някои негови назначения в УХТ.
Моллов, освен че е професор, има и политическа кариера. Той беше депутат от НДСВ и дори ръководител на парламентарната група в периода 2007 – 2009 г. През 2013 г., по време на кабинета „Орешарски“, беше назначен с подкрепата на ДПС на поста директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Оттам беше уволнен от Бойко Борисов след огромен скандал, като шефът на фирма „Алладин“ излезе пред медиите и обяви, че му е искана „такса спокойствие“ от 10 хил. евро, за да го оставят на мира инспекторите на БАБХ. Към него се присъединиха още фирми, които твърдяха, че БАБХ под ръководството на Моллов е апарат за репресии.
По време на изслушванията пред депутати стана ясно, че Моллов е имал практиката да възлага на частни фирми държавни дейности – например прословутата вече лаборатория „Евролаб“ на границата с Турция, на която със заповед той нарежда да се дава да прави проби на 50% от пратките.
Това позабравено вече минало избликна на бял свят наскоро, когато до медиите изтече запис между Моллов и доскорошния директор на БАБХ проф. д-р Христо Даскалов, по време на който според самия Даскалов ректорът на УХТ му е предлагал папка, пълна с десетки хиляди левове, за да не се предприемат действия срещу „Евролаб 2011“ (прокуратурата по-късно прекрати производството поради липса на доказателства).
Тази предистория е важна за университета, защото е свързана с подмяната на администрацията и личния състав около проф. Моллов. За длъжността помощник-ректор е назначен Анатоли Великов. Великов е бил част от екипа на Моллов в годините, в които той е изпълнителен директор на БАБХ, в качеството си на главен секретар и директор на дирекция „Правна“ при ЦУ на БАБХ.
Сред екипа на проф. Моллов е и Стоян Пашев – човекът, когото навремето собственикът на „Алладин“ обвини, че е приемал „таксата спокойствие“.
Друга позната фигура от политическия период на Моллов също е в екипа му – това е доц. д-р Атанаска Тенева, един от тримата заместник-ректори с ресор комуникационна, информационна и административна дейност. Тя е депутат от БСП в 39-ото и 40-тото НС и е зам.-министър на образованието в кабинета на Пламен Орешарски.
Фирми фаворити
На този фон обществените поръчки, пуснати от УХТ по времето на управлението на Моллов, не са особено изненадващи. Две такива са на инженеринг и възложени на единствения неотстранен участник – тертип, който стана практика на всички общини в България по време на управлението на ГЕРБ.
Първата е за ремонт на едно от студентските общежития към университета. Двама от общо тримата участници са отстранени – „Парсек груп“ и „Пирс-Д“, а победител е „Хидрострой“ (една от фирмите на най-големия в сектора Велико Желев, известен с връзките си в ГЕРБ).
Договорът на стойност 2.9 млн. лв. е сключен на 27 януари 2021 г. за срок от 840 дни (строителство и проект) – или две години, в които общежитието е неизползваемо. В договора е предвидено 100% авансово плащане за всички дейности – срещу гаранция в същия размер.
Средствата за ремонт на общежитието са отпуснати с постановление на МС. Проф. Моллов обясни, че ремонтът се извършва съгласно утвърдения график, според който следва да приключи „не по-късно от началото на летния семестър през 2022 г.“ – каквото и да значи това.
По сходен начин се развива поръчката за ремонт на спортната база на университета, която се намира до стадион „Пловдив“. Договорът на стойност 3.75 млн. лв. (без ДДС) е сключен през август 2021 г. със софийската фирма ВДХ – отново официален собственик е Велико Желев.
Тримата останали участници и тук са отстранени. Съгласно договора са изплатени авансово 100% от цената на инвестиционния проект и 50% от стойността за изпълнение на СМР, т.е. изпълнителят е получил близо 2 млн. лв. още преди да започне.
Според данните, предоставени от МОН, средствата, които са осигурени от ведомството за спортната база, са 1.77 млн. лв. (с. ДДС) – което е два пъти по-малко от стойността на обявената поръчка или горе-долу толкова, колкото е дадено на изпълнителя.
За разлика от изплатеното възнаграждение гаранцията, представена от изпълнителя, е едва 3%, или 112 хил. лв. По договор срокът е малко повече от половин година. Над година по-късно обаче зала все още няма, а договорената в случай на неизпълнение неустойка е едва 10% от стойността на договора, или 375 хил.лв.
В своите отговори до „Капитал“ проф. Пламен Моллов коментира, че „ремонтът на спортната база е на етап последни проектни уточнения, преди да бъде заявено издаването на строително разрешение и да започнат съответните СМР, което очаквам да се случи преди края на тази година“.
По отношение на тези две поръчки e изпратен сигнал до АДФИ, откъдето коментираха, че „финансовата инспекция ще бъде възложена в рамките на текущия месец“.
Има и опит за пряко договаряне на поръчка за строителни дейности на стойност 165 хил. лв. на фирма „Люпеан“. Едноличен собственик и управител е Любен Йочков, който е съсобственик и управител във фирмите „Монело“ и „Мултихрис“, където съдружници са Неделчо Моллов и Петя Моллова, съответно син и съпруга на ректора на УХТ.
Същата фирма „Люпеан“ според справка в СЕБРА – системата за електронни бюджетни разплащания, е получила над 70 хил. лв., като най-голямата изплатена сума е от края на 2021 г. в размер на 29 хил. лв.
Средствата са преведени с основание „дезинфектант ръкавици маски“. За закупуването на тези стоки няма информация в ЦАИС да е на база проведена обществена поръчка. От КПКОНПИ също потвърдиха, че в момента се извършва проверка на обществените поръчки с възложител УХТ.
Дигитализиране и свити приходи
Истинските финансови измерения на управлението на Пламен Моллов обаче остават тайна. Въпреки своето задължение за отчитане и десет месеца след като годината е приключила, ректорът не е представил своя доклад за 2021 г.
На сайта на УХТ е видим отчет за 2021 г., от който се вижда, че разходите са 14 млн. лв. и се покриват основно от държавния бюджет, като през годините собствените приходи се свиват до под 3 млн. лв., от които 700 хил. лв. от наеми.
За „Капитал“ проф. Моллов обясни, че такъв доклад е представен пред академичния съвет и предстои да бъде представен и на общо събрание, като по думите на ректора се правят опити същото да бъде организирано през ноември.
„Същинската причина за отлагането е свързана с нелегитимността на квотата, излъчена от Студентския съвет, който отказва да изпълни решенията на общото събрание на университета от лятото на 2021 г. и на академичния съвет от април 2022 г.“, обясни той.
Ректорът посочи и постиженията си: „студентски пространства за общуване и почивка, дигитализирахме процесите на финансово управление и контрол, получихме признание от Международната организация по лозата и виното и се превърнахме в третия университет в света с магистърска обучителна програма под нейна егида по „Технология на виното и напитките на основа вино“.
Един преподавател – проф. Алберт Кръстанов от УХТ, посочи същите неща като предимства при управлението на Моллов и коментира пред „Капитал“, че не забелязва влошаване на ситуацията. „За моята катедра не е по-зле в момента от преди, но може би е така на други места“, обясни той.
Финансовото състояние на университета е стабилно, казва Моллов пред „Капитал“ и пояснява, че възнагражденията на всички преподаватели и служители са увеличени средно с 15%.
На въпросите до университета за финансите оттам отказаха да отговорят, като заявиха, че ще го направят, ако адресираме въпросите си и към други университети в страната.
