Проф. д.и.н.Васил Николов е директор на Археологическия институт с музей към БАН от 2003 година. Носител е на Златна диплома за принос за развитието на европейската наука, както и Златна значка и Златна карта. Участник е в множество археологически разкопки. Автор на статии, студии и монографии. Преди броени дни мандатът му изтече и Българската академия на науките проведе конкурс за нов директор, в резултат на което музеят вече се управлява от Рашо Рашев- археолог от шуменския филиал на института. Проф.Николов обаче оспорва резултата и смята, че липсват ясни критерии и прозрачност при избора на отговорната длъжност.
– Г-н Николов, очакваше се да бъдете преизбран, как оценявате мандата си досега?
– На 29 юни поканих колегите, приятели, журналисти и гости в Голямата зала на Националния археологически музей, за да отбележим края на успешния четиригодишен мандат на ръководството. Това, което ще кажа за този период, далеч не е само моя оценка – с общи усилия на моите колеги успяхме да завоюваме ново място на нашата институция в музейното, научното и общественото пространство. Националният археологически музей стана привлекателно място. По-рано хората почти не знаеха, че тук, в центъра на столицата, има музей. Сега този музей се посещава и заради приятната атмосфера, и заради ценните експонати, често идват чужди делегации.
В началото на изборите за нов директор за моята дейност през мандата беше дадена положителна оценка именно от учените в Националния археологически институт и музей. При тайното гласуване след обсъждането на програмите на двамата кандидати за директори 2/3 от научния състав на института застана зад програмата ми и зад кандидатурата ми за директор.
– И изведнъж дойде с гръм и трясък изборът в Управителния съвет на БАН!
– Да, не съм очаквал, че след всичко, което направих за тези 4 години, ще си тръгна с такова огорчение от директорския пост на Националния археологически институт и музей. Огорчението ми не идва от колегите ми в института. Напротив! Аз съм им благодарен за съдействието през тези години. Моите огорчения идват от ръководството на БАН, защото там не беше направена реална оценка на това, което аз и цялото ръководство свършихме през тези години. А както попита един колега на Общото събрание – след като корабът върви с пълен напред в правилната посока, защо трябва да сменяме капитана? От ръководството на академията отговор на този въпрос не дойде и до този момент. Единственото обсъждане на програмите и оценка на това какво е направено за мандата стана на Общото събрание на учените. А това са хората, които най-добре знаят накъде трябва да върви институцията. После – на втория етап на изборите – се появиха инсинуации, анонимно писмо, което след това се оказа подписано от колегата Георги Китов. На заседанието на тази експертна комисия един нейн член – зъболекар по образование, член-кореспондент Йордан Йорданов – работещ като антрополог, се е изявил явно като вездесъщ специалист по археологическо наследство и е говорил неща, от които без съмнение не разбира достатъчно.
– Как става всъщност изборът на директор?
– Окончателното решение е взето от Управителния съвет на БАН, но с неясни аргументи. Процедурата за избор на директор в БАН е непрозрачна, а и няма критерии, няма реален регламент за избирането на директор. Има правила, които най-общо описват процедурата. Програмата, която се изисква от кандидатите, бяха обсъждани по същество само на първия етап. От нас се искаше научна автобиография, списък с цитати, които останаха на периферията. Огорчен съм, че не ни освобождават без всякаква оценка на направеното от нас. С недомлъвки се говорят неща, които са обидни. В предпоследния работен ден от мандата ни беше изпратена финансова ревизия. Не съм убеден в непреднамереността на такъв ход, но съм доволен, че има такава ревизия, която няма да намери под вола слон. Трябваше да я изпратят обаче по-рано, преди изборите.
– Тиражират се изказвания на г-н Китов, вие какво бихте отговорили на обвиненията?
– Това, което се тиражира от колегата Георги Китов, за съжаление представя недостойна позиция. На Общото събрание на учените, а той е негов председател, той не възрази срещу програмата ми за развитие на НАИМ, нито изрази мнение против това, което сме правили досега като ръководство. А 4-5 дни по-късно ми е написал кратко писмо, в което ми дава препоръки за следващия директорски мандат, при все че знае, че е минал само първият етап на конкурса. После беше разигран театър, че вторият неподписан екземпляр на писмото до мен му е откраднат и се е оказал в ръцете на споменатия вече член на експертната комисия. Част от исканията на Китов противоречат на правата на директора, дадени му по различни нормативни документи. В писмото той протестира, че златната маска от Светицата е използвана от ръководството на институцията за договори с рекламна цел. Нещо, което е напълно в прерогативите на ръководството на всеки музей и не противоречи на законодателството. След като една находка постъпи в музея, тя може да бъде използвана за финансиране на дейността му. За разкопвача остава ненакърнимата възможност и дори задължение да представи находката си в научна публикация. В случая никой не е нарушил авторските права на Китов за научна публикация. Става дума за използване на всякакви законни начини за финансиране на музейната дейност и ние сме постъпили точно така, подписвайки два договора. Ако всеки български археолог почне да претендира да използва за себе си това, което е намерил, ще бъде абсурдно. Няма такова нещо, разкопвачът да получава пари за използването на находките му за рекламни цели от музея, който ги владее.
– Само това ли е обвинението към вас?
– В писмото му имаше и оплакване, че археологически обекти за спасително проучване, разкопките на които се финансират по инфраструктурните проекти – примерно по строителството на магистрала, се разпределят на тъмно, което е абсурд. Това разпределяне се извършва от съответните секции на Института. При това, често не стигат и археолози за големия брой обекти. Китов също е получавал такива обекти за проучване. Но той иска да разкопава само надгробни могили, защото очаква сензации, а обектите, които трябва да спасяваме, са различни, най-често не толкова атрактивните селища и светилища, които той не иска да проучва. Други специалисти също искат да разкопават надгробни могили. Вероятно на тази основа са претенциите му, но подчертавам, че аз по никакъв начин не съм се месил в решенията на тяхната секция и това се знае много добре.
– Не е редно тогава да ви съди.
– Некоректно е също, че той не каза нищо за претенциите си пред Общото събрание, пред колегите, където аз мога да се защитя. Там е мястото да се обсъдят такива проблеми. А не да пише писмо до експертната комисия. И не знам защо ръководството на академията се занимава с доноси, моето мнение по които не е потърсено. Кандидатите в конкурса трябва да могат да се защитят на всеки от етапите му.
– Вие спирали ли сте проект на Китов?
– Няма такова нещо. Дори нашата институция финансира преди две години негови разкопки с една голяма за нас сума от 20 000 лв., миналата година му отпуснахме средства по изследователски проект, но той не ги използва. Пак през миналата година дори направих един голям компромис, свързан с него – Европейската асоциация на археолозите, която е и съветник на ЕС, написа до мен като председател на Съвета за теренни проучвания едно дипломатично, но доста остро писмо. В него беше изразено съмнение, че Георги Китов работи с методи, които отговарят на XXI век.
– Какво имат предвид?
– Че нарушава методиката на археологическите проучванияq като използва по неподходящ начин машини. Тогава направих максималното в моя отговор да потърся някакви извинителни причини. Становището на Европейската асоциация на археолозите беше удар и срещу българската археология и аз бях длъжен да потърся някакъв изход. Съветът за теренни проучвания прие веднага Правилник за работа с машини на археологически обекти. Основанията за протеста на dсоциацията бяха извлечени от разпространявано с търговска цел СD със запис на моменти от разкопките на Китов на Светицата, където беше намерена маската.
– Нека пак да уточним каква е системата за избор на директор – избира го Управителният съвет на БАН, в който, във вашия случай, няма археолози, така ли?
– Да, така е. Системата за избор на директор в БАН трябва да бъде променена. Изборът на директор е един от важните фактори за научната политика на rнститута. Но хората отвътре най-добре знаят за какво става дума. Защото дори ръководството на академията да има най-добро желание да води института в добра посока, в Управителния съвет са 20 души, които не могат да имат достатъчно точна представа за най-подходящата посока на развитие на тези 69 постоянни научни в БАН. И отново е добре да се въведе правилото за не повече от два последователни мандата.
– Защо?
– В Германия едва ли биха сменили директор на институт или музей, който по общо мнение върви добре, за да се експериментира с друг човек. Там работи правилото, чул съм го от моя научен консултант в Саарбрюкен проф. Ян Лихардус, че кандидатът за директор на музей или институт трябва да има време преди пенсиониране за два пълни мандата, защото определена научна политика се прави в два мандата – в единия се подготвят нещата, а във втория – се гради над това. На мен и на моя екип не беше дадена възможността да градим върху постигнатото. Остава ми обаче удовлетворението, че направеното от нас получи широка подкрепа сред нашата колегия. Оценката на колегите, съмишлениците и широката музейна публика е единствено обективната.
– Кандидатства ли институтът по европейски проекти, за които толкова много се говори?
– Европейските проекти като цяло не са насочени към културното наследство. Един добър директор мениджър обаче може да намери пари. За четирите години на мандата успяхме да намерим пари за нашата институция. Реално няма някакво искане от страна на колегите за подпомагане на научно изследване или публикация, което поне донякъде да не е било изпълнено от ръководството. За първи път в институт на БАН направихме конкурс за вътрешни проекти за финансиране на обработка на материали и на целеви разкопки. И тази година даваме пари за разкопки – не сме богати, но правим толкова, колкото е възможно. От държавата получаваме само заплатите си и заплащане на парното, тока и водата. Нищо друго.
