Bългарите, работещи в Германия, ще плащат данък у нас. Това предвиждат промени в спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане, съобщава Нова. В промените, които се очаква да влязат в сила следващата година, ще има една група българи, които ще са ощетени, защото България за разлика от Германия не предвижда една определена граница на дохода, която не се облага с данък.
Надя Клюге, адвокат и консултант в неправителствена организация „Справедлива мобилност“ казва, че наетите в Германия лица с трудов договор подлежат изцяло на данъчно и социално право на немската страна, когато тяхното постоянно местопребиваване е Германия. Докато при сезонните работници постоянното местопребиваване не е Германия, а е България
По нейни думи работниците се завръщат в България за кратък период, а през останалото време работят в Германия.
Както при всички останали групи, така и при сезонните работници важи спогодбата за избягване на двойно облагане с данъци между Германия и България. При промяна ще се наблюдава и изменение на метода на изчисление на данъците.
„До този момент сезонните работници са плащали данък в Германия единствено, когато техните доходи надвишават свободната граница. Това означава, че изобщо не са плащали данък в България“, допълва тя.
За 2024 г. свободната граница е 11 604 евро. Ако досега българските сезонни работници са печелили за няколко месеца работа в Германия под тази сума и не са плащали данък в нито една от двете страни, то сега това ще се промени.
С новата промяна дори и да изкарат под 11 604 евро, сумата влиза в данъчната основа. Тя се взима предвид при изчисляване на дължимите данъци в България.
„Аз например, съм работила три месеца в Германия и съм изкарала 6 000 евро или 8 000 евро. Същевременно съм работила и в България и имам доходи от 20 000 лева. За да си изчисля дължимите данъци в България, се събира сумата, която съм получила като заплата в Германия, плюс сумата, която съм получила като заплата в България. И тази обща сума с облага с данък 10% в България“, казва Клюге.
Съществува още една особеност, която сезонните работници трябва да имат предвид от следващата година. В момента, в който приключи трудовия договор и се връщат в България, е необходимо да вземат от работодателя в Германия документ за получени възнаграждения и заплатени данъци, защото българската и немската данъчна система разменят информация междувременно. Съществува и задължението сезонните да подават данъчна декларация в България.
Надя Клюге е наясно и с обезщетенията, които получават у нас българите, работили за кратко в чужбина. Отпускани от Национално осигурителния институт, те могат да достигат до 1 800 лева и срок до 12 месеца.
„Това не е схема, то е законно правило. То важи също за сезонните работници. Когато наетите лица работят в две страни на ЕС, един определен период от време са работили в България, а след това работят като сезонни работници, но за по-къс период от време в чужбина – те остават и подлежат на българското социално законодателство, на българската правна норма“.
Тя обясни, че по този начин работниците получават парични обезщетения за безработица по българско право без зависимост от това, че те са работили един период от време в чужбина.
„Необходимо е обаче, през по-големия период от време да са работили в България. Тази легална схема могат да я правят основно сезонните работници, защото тяхното обичайно местопребиваване остава в България“, каза още Крюге.
Според нея проблемът за българската държава се крие в разликата в размера на минималната работна заплата.
„Тези хора обикновено получават минимална работна заплата, но тя в Германия в момента е 13,41 евро на час, което е значително повече от българската. Работейки по този метод като сезонни работници, България се задължава да плати парични обезщетения за безработица въз основа на тази висока заплата. Въпреки, че преди това са заплатени сравнително ниски социални осигуровки, което е за сметка на бюджета и на хазната“, допълни още Крюге.