Въпрос:
Здравейте,
С мъжа ми сме женени от седем години, но напоследък противоречията помежду ни нараснаха, поради което решихме да се разделим за известно време и да видим дали нещата могат да се оправят или не. Пробвахме и брачни консултации, но въпреки всичко бракът ни не върви.
Затова взехме решение да се разделим, но искаме всичко да стане мирно и тихо, така че хората около нас да страдат и да съпреживяват възможно най-малко – все пак те не са ни виновни с нищо. От брака си имаме две деца – едното на 5, а другото на 7 годинки, и искаме да ги предпазим възможно най много – хубаво ще е всичко да мине мирно и тихо, без да се вдига много шум.
Бихте ли ни посъветвали как да постъпим?
Отговор:
В случай като вашия е най-добре да пристъпите към развод по взаимно съгласие. От една страна, това е бърза и безболезнена процедура по прекратяване на брака, а, от друга, е евтино и безпроблемно производство. Това производство е предпочитано, защото при него съдът не изследва мотивите за разтрогването на брака и не се произнася относно вината на съпрузите. Това спестява голяма част от стреса и ненужното напрежение при така или иначе неприятната ситуация около фактическата раздяла между двама души.
Съгласно чл. 50 от Семейния кодекс „При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.”
В този случай е необходимо само съпрузите да заявят своето „взаимно и непоколебимо съгласие” бракът им да бъде разтрогнат и да представят пред съда споразумение, в което да уредят личните и имуществените си отношения.
С това споразумение съпрузите представят своите договорки относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. С това споразумение се уреждат и отношенията по повод на придобитото по време на брака имущество в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.
(така наречената съпружеска имуществена общност). Съпрузите могат да решат то да остане общо – вече като обикновена съсобственост, или да го разделят.
Споразумението задължително се утвърждава от съда, тъй като той като безпристрастен орган следва да провери дали са защитени интересите на децата. Често, за да подпомогне това свое задължение, съдът изисква и становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът може да отхвърли искането за развод.
Самата съдебна процедура също не е тежка и стряскаща за страните и същата е уредена в чл. 330 от ГПК.
Производството се инициира с писмена молба от двамата съпрузи до районния съд, в която те изразяват съгласието си за прекратяване на брака. Единственото задължително нещо, което евентуално би притеснило страните при развод по взаимно съгласие, е задължението и на двамата съпрузи да се явяват лично в съдебното заседание по делото. Тяхното сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод следва да бъде изразено лично пред съда и не може това да бъде направено от процесуален представител от името на някоя от страните. Ето защо, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
Освен всички други изброени положителни страни на това производство следва да се изтъкне и фактът, че това производство е бързо – почти във всички случаи приключва в рамките на едно, максимум две съдебни заседания.
А това е добре, тъй като особено в големите градове, където натовареността на съдилищата е огромна, при отлагане на съдебно заседание може да се загуби дори повече от половин година.
Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване, но е важно да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК „изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата”.
Другите въпроси, обективирани в споразумението и съдебното решение, не могат да се пререшават. Възможността за преразглеждане на въпросите, касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата, е позволена поради простата причина, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението. А в редица случаи действително настъпва промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси, е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат защитени.
Не на последно място, при изброяване на предимствата на това производство следва да се отбележи, че то е и по-евтино (съпоставено с производството по развод не по взаимно съгласие).
Ето защо в описаната от вас фактическа обстановка смятам, че това е най-адекватното за вас решение. Въпреки тази статия при предприемането на конкретните стъпки по осъществяването на развода е добре да се обърнете за съдействие към адвокат.
