книжно издателство
книжно издателство

Редактор на издателство е по-добре от транжор в ресторант

Написах стихотворение в каросерията на ГАЗ, после го скъсах и изядох

Новината, че Захари Карабашлиев се връща от Америка, за да стане главен редактор на „Сиела“, сръчка иначе скучния литературен живот у нас и даде позитивен старт на книжната 2014 година. Мнозина видяха в това хубав знак – първо: явно умните и талантливи българи, избрали да емигрират преди години, все още виждат смисъл и перспектива в родината си, а посоката може да бъде и Back (обратно). От друга страна, Карабашлиев е доказано добър автор и виждането му за писането може да повлияе на общата творческа среда – „Сиела“ е най-голямото издателство у нас и негова запазена марка е именно българската литература.

С днешна дата Карабашлиев навлиза в спецификата на новата си работа, която определя като „доста динамична“. Признава, че му е интересно, защото това е следваща точка в биографията му, поставена на съвсем нов ред. Хората, които са чели книгите му – от „18% сиво“ през „Кратка история на самолета“ и „Откат“ (пиеси и диалози) до „Симетрия“ знаят, че ще се справи, защото Захари не само обича промените и предизвикателствата, но и сам неспокойно ги търси. Като симпатично лудия си герой Зак от „18% сиво“, за когото животът е един безкраен път.

След 17 години в САЩ Захари Карабашлиев е отново в България, а „Новинар“ го посреща за добре дошъл със свежа „китка“ въпроси, вдъхновени от пъстрия писателски живот у нас.

– Да си главен редактор на най-голямото издателство у нас не е шега работа, но звучи доста по-добре, отколкото да си счетоводител на фабрика за вино и ракия като Димитър Подвързачов или чиновник в министерство като Христо Смирненски. Каква е най-нестандартната работа, която ти се е налагало да вършиш, и как приемаш новото си назначение в „Сиела”?

– В първи курс в университета съм работил като транжор в крайпътен ресторант на 5 километра от Шумен. “Транжор” звучи доста френски, но всъщност значи човек, който реже трупове на животни и ги прави на пържоли. Та в този ред на мисли приемам работата си на главен редактор в “Сиела” като крачка напред и вероятно в правилната посока.

– Пейо Яворов написва прочутото си стихотворение „Арменци” в Арменското кафене, заради което му опрощават част от вересиите. Кое е най-странното място, на което си творил?

– Те са две: 1) Каросерията на един камион ГАЗ 53, пълен с войници като мен – на път за наряд в местността Вардун по време на службата ми – тогава сътворих стихотворение, което после скъсах и изядох. 2) Един столичен театър.

– Колегата ти и автор на „Сиела” Любомир Николов често се вдъхновява за текстовете си от странни научни открития, които могат да променят света. Какво възбужда твоето любопитство?

– Човешката природа във всяческата й пъстрота.

– За Георги Господинов изходът от кризата е закодиран в думата „култура”. Споделяш ли подобно виждане?

– Да. И с уточнение – ако “култура” е дума – не виждам изход. “Културата”, в която вярвам аз, е всекидневно действие.

– Като студент Каравелов така бил потънал в безпаричие, че написал от Одеса писмо до вуйчо си Тодор Доганов – големия християнски празник Петровден прекарал само със сух хляб за 3 копейки. Кой е най-тежкият и безпаричен период в твоя живот?

– Началото и средата на 90-те. Като студент съм продавал виетнамско кафе и дънки FUS на пазара във Варна с циганите. Понякога се чудя къде научих повече за света – там или на студентската скамейка.

– Алеко мечтаел за собствен чифлик на 4-ти километър, тогава извън София, където на спокойствие да живее и да отглежда кокошки. Как изглежда твоето мечтано място?

– Стая, гледаща към свобода.

– Чудатият фантаст Светослав Минков обичал да иронизира механизирания и лишен от духовност живот, а като символ използвал Америка. Какво е за теб Америка и окончателно ли й обърна гръб?

– Америка е за мен състояние, отношение към живота и хората около мен, свобода на мислене, законност, а също така и лична отговорност.

– За Николай Лилиев:
Жената, която от паметни дни
Сърцето ми пламенно, страстно обича,
Живее в незнайни, далечни страни
И Ничия Никога тя се нарича.”
Какво е за теб Жената и какво е нейното име?

– Легион (смее се).

– Стоян Михайловски купувал зеленчуци само след като предварително се информирал къде са произведени. Ти страдаш ли от подобни мании и на какво държиш във всекидневието си?

– И аз се интересувам – питам продавачите, чета етикетите. В Америка купувах organic храни, но тук все още се ориентирам кое какво е. Иначе държа на ароматно и силно турско кафе, виното да е червено и сухичко, хлябът – тъмен, месото – бяло.

– Иван Вазов обожавал сарми, а Йордан Йовков преяждал с луканка. Кои са кулинарните изкушения, на които не можеш да устоиш?

– Когато съм в България – зелеви сърми, агнешко, боб – нормални неща. Обичам прости гозби, с традиционни, български подправки. Канели-манели, такива екзотики не разбирам. В САЩ обичам мексиканско бурито, сьомга на фурна, салати. Всъщност, като се замисля – всичко ям – от суши до сушени сливи. Наздраве!