язовир
язовир

Риби гиганти плуват в най-големия язовир на Балканите

Стената на "Антонивановци" криела тонове храна, Тодор Живков кацал край нея с личен вертолет

Предвкусвайки богат улов, чернокоси мъже пускат лодките и се оттласкват към вътрешността на язовир „Антонивановци“. Излизат на брега с посребрени коси и уплашени очи. Видели са 60-килограмовите сомове и шарани, тежащи поне 30 кг., които обитават тъмните и студени води на най-големия язовир на Балканите. Този разказ звучи невероятно, но видях стреснатите риболовци, разказва бившият кричимски полицай Николай Димов.

Рибите гиганти са тук от построяването на стената на язовира през 1975 г. Той е дълбок 160 м и дълъг 35 км, намира се в Пловдивско, точно до Кричим.

В реалността обаче се оплитат и легенди. Местните упорито твърдят, че на дъното на язовира господарства сом с човешки размери. Те го наричат Златистия. Разправят, че люспите му искряли когато в много топлите и тихи дни излизал на повърхността. Митът още не намесва създание ала Лох Нес.

Три къщи плуват във водната шир. Закотвени са на дъното. Малко са смелчаците, дръзнали да скочат в „Антонивановци“, разказва Недялко, син на Николай Димов.

Помня една сутрин след пиршество в една от плаващите къщи видях огромен сом. Беше колкото човек. Имах чувството, че с едно смукване ще ме погълне, разказа Недялко.

Заради чудовищата тежководолазите, които правят профилактични прегледи на стената, се спускат оковани целите в метални решетки, сякаш ще навестяват дом на акули.

Мълвата за гигантите тук е само част от страховитото усещане край язовира. В бетонната стена се удрят 200 млн. кубика вода. Тя е километър и половина – най-високата и най-дългата на Балканския полуостров. Няма как иначе, стената охранява най-големия язовир на Балканите, разяснява Димов.

Ако язовирът прелее, Пловдив ще бъде потопен в 6-7 м вода, а Кричим ще бъде пометен само от въздушната струя, допълва експолицаят.

Няма кричимец, който да не знае това. Затова и никой не посяга към съоръженията на стената.

Тя е конструирана да издържи при земетресение от степен 7,7 по скалата на Рихтер, успокоява Димов. Дори е била на два пъти изпитвана – при велинградското и врачанското земетресение.

Е, инциденти все пак е имало – през 1996 г. водната струя от по-малкия язовир „Кричим“, в който се влива „Антонивановци“, преля и отнесе пътя към града, разказва зам.-шефката на електроцентралата Маргарита Челебиева. Тя е тук от 28 г. Тази й е последната преди пенсия. За нищо не съжалявам, прехвърля спомените тя.

Със създаването на стената през 1975 г. е построена втората по големина водна централа у нас ПАВЕЦ „Орфей“. С четирите си агрегата тя захранва страната с ток най-вече сутрин и вечер. Тогава са върховите моменти в потреблението, обяснява г-жа Челебиева.

До агрегатите стои маса за тенис. Тук 30-ината работници си почивали, когато агрегатите са изключени.

През годините преди промените в язовирната стена са се съхранявали държавните запаси от храна, разказват по-отдавнашни служители. След това всичко е било разтурено. Тонове сирене, захар и брашно са се помещавали в различните нива, построени в самата стена.

Над язовира пък е построен мемориалният комплекс в памет на загиналите антонивановци по времето на Тодор Живков. Той е бил и резиденция на бившия първи. Той кацал с личния си вертолет на излята специално за него площадка.

Сега никой не поддържа комплекса и всичко се разграби, останаха само бетон и легенди, усмихва се Димов.