Великобритания ще проведе национални избори на 4 юли, които според социологическите проучвания ще сложат край на 14-годишното правителство, водено от Консервативната партия, обхващащо един от най-бурните периоди в съвременната политическа история на страната.
Решението обяви тази вечер премиерът Риши Сунак след месеци на спекулации. Датата е доста по-рано от очакваното дари в самата партия, а това е рискова стратегия, когато управляващите изостават сериозно по популярност. Парламентът ще бъде разпуснат в петък.
„Сега е моментът Великобритания да избере бъдещето си“, заяви той пред резиденцията си на 4Даунинг стрийт“ 10.
„Ройтерс“ обясни какво означава това и какво следва.
Как действа избирателната система
Страната е разделена на 650 избирателни района. Във всеки избирателен район избирателите гласуват за местен кандидат, който след това ще заеме място в парламента. Гласоподавателите трябва да изберат един кандидат от своята бюлетина и кандидатът с най-много гласове печели.
Обикновено кандидатите представляват по-голяма политическа партия.
Печелившият праг за която и да е политическа партия е 326 места. Лидерът на партията, която прекрачи тази граница ще може при мнозинство да състави правителство и да стане министър-председател.
Кой може да гласува
Близо 50 милиона британци ще имат право на глас. Избирателните секции са отворени от 7:00 до 22:00 часа местно време и гласовете могат да се подават лично, по пощата или чрез пълномощник.
Кога ще бъдат обявени резултатите
Избирателните райони започват да броят бюлетините веднага след затварянето на избирателните секции и първите резултати идват в рамките на няколко часа. Повечето се обявяват за една нощ, въпреки че в някои селски райони това отнема повече време, особено ако гласуването е оспорвано и се изисква повторно преброяване.
Екзитполовете се публикуват от телевизиите при затваряне на избирателните секции.
А ако никоя партия не спечели мнозинство
Парламент без ясен победител възниква, когато нито една партия не успее да спечели повече от 325 места. В този случай действащият министър-председател остава на власт и му се дава първият шанс да състави правителство чрез преговори с други партии за сглобяване на коалиция или да се опита да управлява с малцинство.
Ако той или тя не успее да постигне споразумение, което да му осигури мнозинство в парламента, тогава действащият председател би препоръчал лидерът на най-голямата опозиционна партия да бъде поканен да състави новото правителство.
Коалиционните правителства са необичайни във Великобритания. Коалиционното правителство на консерваторите и либералдемократите от 2010 г. беше първото от 1945 г. насам. След блокаж в парламента след изборите през 2017 г. консерваторите сключиха сделка с по-малка партия за формиране на правителство на малцинството.
Ролята на краля
В случай на загуба на мнозинството зад правителството, действащият министър-председател отива при монарха, за да подаде официално оставката си, след като бъде взето решение за договореностите за ново правителство.
След това бъдещият министър-председател пристига, за да се срещне със суверена, и да поиска да състави правителство. Срещата е известна в историята като „целуване на ръка“, въпреки че вече не се очаква министър-председателите да целуват ръцете на монарха.
Какво са очаква да се случи
YouGov прогнозира през април, че опозиционните лейбъристи ще спечелят 403 места, а консерваторите се очаква да паднат до 155.
Проучванията на общественото мнение, които измерват общия дял от гласовете, които всяка партия се очаква да спечели, постоянно показват, че лейбъристите имат повече от 20 пункта популярност пред консерваторите.
На изборите през 2019 г. консерваторите спечелиха 365 места, а лейбъристите спечелиха 202. Оттогава оставки, изгонвания на членове и други събития намалиха мнозинството на консерваторите. На изборите през 2024 г. торите спечелиха имат 344 места, лейбъристите имат 205.
